Васил Юрданов (Йорданов) Върбев
Един от големите наши, незаслужено забравени преводачи, е Васил Юрданов Върбев. Роден на 11 октомври 1857 г. в Шумен, в заможно семейство на търговци. По-големият му брат Върбан участва активно в шуменските революционни комитети и загива през септември 1875 г. като войвода на Червеноводската чета.
Васил Юрданов получава първоначалното си образование в родния си град, а след това заминава за Москва където завършва Педагогическия институт (1875 – 1881). Специализира естествени науки.
Учителства във Видин, а после е преместен в Ломската реална гимназия. В последната преподава от 1882 г. до 1885 г. зоология, ботаника, минералогия и физика. Остава в паметта на съвременниците си като ревностен и предан учител по естествознание. Доставя учебните пособия по предмета на собствени разноски от Русия. Изключително ерудиран, с ненатрапчив стил на преподаване – тихо, благо, увлекателно. Обичан и уважаван от ученици и колеги, и заради това че в преподавателската си дейност, той всячески се опитва да излезе извън границите на училищните норми и правила. Поради недостиг на сбирки по зоология, физика, химия по това време в гимназията, В. Юрданов организира екскурзии, за да попълни липсите, да достави минерали, растения, животни и т.н. Усърдно се грижи и подпомага учениците материално чрез представления и пр. като сам активно взема участие в тях, а средствата се даряват на децата в нужда.
След тази забележителна учителска активност в Ломската гимназия, В. Юрданов се връща в родния Шумен, където се отдава и на публицистична и литературна дейност.
Истинските си качества на книжовник и публицист разгръща в издаваното от него месечно литературнонаучно списание „Искра“ (1888 – 1897). Списанието придобива за времето си голяма известност и е високо оценено от обществеността. В Шумен, В. Юрданов се отдава и на преподавателска дейност (1885 – 1896). За кратко е и училищен инспектор. Става член и на ръководството на читалище „Архангел Михаил“ (днес „Д. Войников“). През 1897 г. Васил Юрданов е известен в страната ни вече като опитен педагог и училищен администратор. Назначен е и за инспектор на българските екзархийски училища в Тракия и Македония. През тези размирни години, с нестихващ ентусиазъм и патриотизъм, той обикаля тези земи и работи активно за организиране и модернизиране на учебното дело. През 1906 г. е директор на двете български гимназии в Одрин – мъжка и девическа, които устояват на чуждата пропаганда и се превръщат в огнища на българщината в Тракия. През 1909 г. се завръща в България и се установява в София. Там, заедно с Н. Лазаров, издава сп. „Зеница“, отдава се и на обширна преводаческа дейност. През 1917 г. започва заедно с Д. Мишев, издаването на сп. „Седмичен преглед“, което излиза в тираж от само 10 книжки.
В историята на Шумен, Васил Юрданов обаче остава със своята издателска, публицистична и преводаческа дейност. Превежда учебници, художествена литература от Зола, Толстой, Ръдиърд Киплинг и др. Член на Либералната партия, той е между първите недоволни от режима на Стамболов шуменски гражданин, а после се свързва с либерално – прогресивната група на Христо Тодоров. Участва в списването на първия шуменски обществено – политически вестник „Народно съзнание“ (1887 – 1888) и „Защита“ (1894). Организационните си дарби и качества обаче Васил Юрданов показва в месечното литературнонаучно списание „Искра“, което започва да издава през 1888 г. Редактирането и печатането на списанието става при изключително трудни условия. Първата година се печата в печатницата на Спас Попов. Редактор-издателят сам пише, коригира, експедира списанието, извършва и счетоводната работа, денонощно се труди да доведе до успешен край това значимо дело. И още през първата година от създаването си, списанието придобива голяма известност в страната и читателите му са вече над 2000. „За да се урежда подобно списание, искат се литературни сили, материални средства и насърчения от страна на абонатите“ – казва скромният издател и продължава „…..у нас и трите искания са неудовлетворителни“.
В. Юрданов успява да привлече и събере около списанието не само сътрудници от Шумен (Ил. Р. Блъсков, Ст. Заимов, д-р П. Кърджиев, Т. Икономов), но и много от най-изявените литературни дейци в страната: Н. Начев, А. Узунов, Хр. Д. Максимов, П. Ю. Тодоров, Д. Т. Страшимиров, Ст. Андрейчин и др., които поместват преводи, свои оригинални повести, разкази и стихове. Списанието, което излиза годишно в 12 книжки е с богато съдържание, разпределено в няколко направления. В „Белетристика“ са поместени преводи на романи, повести, разкази от бележити руски, френски, италиански, чешки и др. автори. Там намират своето място и ценни български публикации като „Мемоарите“ на Т. Икономов, „Миналото“ (5 кн.) на Ст. Заимов и „Математическата библиография“ на Н. Начев. Добре застъпен е отдел „Стихотворения“ – почти изключително от български автори. В раздел „Из науката и живота“, намират своето място много научни статии и съобщения от областта на точните и приложните науки, история, педагогика и др., а също така и новини от нашия и чуждия обществен живот. В България списанието се разпространява в 84 населени места и в 7 чужди държави: Румъния, Турция, Белгия, Швейцария, Австрия, Русия и Черна гора.
През 1890 г. е открита и печатницата на В. Юрданов – „Искра“, голяма и обзаведена с най-нови машини и ксилография – цех за изработване на клишета. Печатницата е съществувала до 1901 г. когато е продадена на Петър Глушков и Нако Пенерлиев.
При големи несгоди и материални затруднения В. Юрданов продължава да издава сп. „Искра“ до 1897 г. По форма, съдържание и пълнота, това списание остава едно от най-добрите и ценни издания в нашия периодичен печат. То бележи едно бляскаво десетилетие в историята на гр. Шумен като културно огнище на страната и след Освобождението.
Последните години от живота си, публицистът Юрданов изкарва в непрекъсната книжовна дейност. Организира преиздаването на свои стари преводи, чиито издания отдавна са изчерпани и превежда нови произведения от руската литература. Напрегнатата му и неуморна работа постепенно съсипва здравето му. Въпреки това продължава усърдно да работи над ръкописите си. Над тях го заварва и смъртта на 4 март 1921 г. Погребан е в Софийските гробища, с отпусната помощ от 2000 лв. от Министерството на Народното просвещение.
„Васил Йорданов умира сломен от денонощния труд и както всички съратници на българската книжовност, без да остави каквито и да било средства на домашните си. Министерството на Народното просвещение му отдаде заслужена почит….“ – бележи органът на Министерството на Народното просвещение, списание „Училищен преглед“, а в писмото си до семейството на В. Юрданов №6142 от 8 март 1921 г., министърът на народното просвещение Ст. Омарчевски пише: „Просветното ни дело се лишава от един много заслужил деец, името на когото никога не ще се забрави от учениците му, които са се учили и възпитавали от него, от учителите , които са служили под вещото му ръководство и читателите на сп. „Искра“….“.