Д-р Петър Д. Скорчев – лекар, публицист, общественик

Д-р Петър Скорчев е роден на 8 май 1881 г. в град Шумен. Баща му Димитър Скорчев произхожда от тревненски род от село Скорците. В края на 1862 г. пристига в Шумен и постъпва на работа при шуменския манифактурист Тони Иванов.  Успява да си отвари собствен магазин и си спечелва име на почтен и уважаван търговец. В следващите години в Шумен пристигат и неговите братя – Никола, Янко и Кънчо. Корените на Петър Скорчев по майчина линия са от известния шуменски род Кърджиеви – майка му Вичка Скорчева е дъщеря на Тодор Кърджиев – първият френк-терзия в Шумен, крояч и шивач на европейско облекло.

За професионалното и личностно развитие на д-р Петър Скорчев спомага будната и просветна среда, в която израства. Той и двамата му братя Тодор и Николай се развиват под влиянието на своите вуйчовци Велико, Иван и Петър Кърджиеви. Първоначално получава образованието си в родния си град и във Варненската мъжка гимназия. През 1898 г. заминава за Австрия да учи медицина и завършва своето обучение през 1905 г. Същата година се завръща в България и за година и половина работи като участъков лекар в Суворово, Варненско, след което е назначен на длъжността градски лекар в Каварна.

От 1908 до 1926 г. д-р П. Скорчев заема длъжността старши градски лекар в родния си град Шумен. Работи като бактериолог в разкритата от д-р Иван Бацаров (девизионен лекар и бактериолог) Общинска бактериологична лаборатория (1906 г.) и инспектор по маларията за Шуменски окръг. През този период се утвърждава като активен общественик. Редовно участва в заседанията на Шуменския общински съвет и поставя за решаване важни здравни въпроси свързани с редица заразни болести като скарлатина, тифус, дифтерит, дължащи се на лошите благоустройствени условия в града, остарелите водопроводи и канализации. Градският хигиеничен съвет съставя комисия, в която влиза и д-р Скорчев като старши лекар. Вземат се мерки за системно изхвърляне на сметта, ремонтират се градските чешми, поправят се развалените водопроводи, започва направата на отводнителни канали. Д-р Петър Скорчев участва в Балканската и Първата световна война като дружинен лекар и началник бактериолог на III Армейска бактериологическа лаборатория в Добрич и на бактериологическата лаборатория при XI Сборна армия в гр. Прилеп (1917 г.), борейки се с холерата и маларията по фронта и във вътрешността на страната.

През 1919 г. отново поема работата си като градски лекар в Шумен – до 1926 г., когато е назначен за директор на бактериологическата и противобясна станция във Варна, открита от Шуменската и Варненска окръжни постоянни комисии и заема тази длъжност в продължение на 30 г. Д-р П. Скорчев има заслуги в борбата с болестта бяс в Североизточна България. С това полага началото на бактериологичните изследвания в града. След 1944 г. станцията преминава в системата на ХЕИ и той завежда лабораторията по бактериология. Поставя си задача да просвети обществеността и медицинските специалисти в познанието за заразните болести и възможностите за лечение и профилактика. Публикува множество статии във в. „Шуменски вести“ и „Шуменски окръжен вестник“, които обединява и издава в труда си „ Зараза и болест“ през 1925 г. В годините след войните д-р П. Скорчев развива широка обществена и просветна дейност в Шумен и Варна. Изнася лекции в лекарското дружество, беседи в читалища и университети, публикува статии във вестници и списания по медицински, културни, исторически и езикови въпроси. Активен член е в ръководството на читалище „Архангел Михаил“. През 20-те години на ХХ в. е избран за председател на туристическото дружество в Шумен. Урежда масови излети по Шуменското плато. През 1921 г. той е един от инициаторите за откриване на летните ученически колонии в местността „Висока поляна“ на Шуменското плато. Започва оборудване на кухни, трапезарии и „спални помещения“ на палатки в гората.

Назначен е за лекар на Пивоварното дружество в град Шумен за осигуряване на безплатна медицинска помощ на работниците. По негово настояване се пристъпва към построяване на леки постройки, които през летните месеци служат за отдих на шуменските граждани. Прави непрекъснати проучвания на миналото, свързано с историята, географията и икономиката на родния си град. Наред с това д-р Скорчев наблюдава и изучава психологията и народния бит на българина – обичаи, обреди и вярвания, народно облекло. Освен дейността си като лекар и с приноса си в медицината той активно участва в обществения живот с интереси в областта на филологията, езикознанието и етнографията. Изследва староосманския и персийския език и работи върху влиянието им върху народния говор. Оставя следа и в анализирането на българските фамилни имена и родова памет. Някои от своите изследвания публикува във в-к „Шуменски вести“, а по-късно, като лекар във Варна и в списанията „Език и литература“, „Исторически преглед“, „Българска мисъл“ и др. Някои от монографиите и етимологичните му проучвания са виско оценени и откупени от Академията на науките – София. Д-р Петър Скорчев умира във Варна през 1957 г.