Андрей Анастасов Стоянов – пианист, педагог, композитор, музикален писател и публицист, академик, професор. Роден е в Шумен на 10 март 1890 г. в семейството на големия музикален педагог, музикален издател и обществен деец Анастас Андреев Стоянов (1854 – 1930) от голямата възрожденска фамилия на Анастас хаджи Стоянов (чорбаджи Анастас). Правуйчо на Андрей Стоянов е основоположника на българския театър Добри Войников.
От ранна възраст проявява музикалната си дарба. Баща му Анастас Стоянов е първият му учител, при когото първоначално учи пиано.
През 1904 г., когато е едва на 14 години, постъпва в Роберт колеж в Цариград. След завършване на колежа през 1910 г. заминава като държавен стипендиант в музикалната академия във Виена и я завършва през 1914 г. Същата година се установява в София и изнася първия си самостоятелен концерт с творби от Бетовен, Лист, Шопен, Дебюси и с това поставя началото на богата концертна дейност, която продължава до 1947 г.
От 1914 г. Андрей Стоянов е преподавател в Държавното музикално училище, а от 1922 г. е професор в Държавната музикална академия, където работи до 1958 г.
За първи път у нас той изпълнява цели концертни програми от Бетовен, Лист, Шопен. През 20-те години съвместно с Ханс Кох и Иван Цибулка Андрей Стоянов образува клавирно трио.
Той има голям дял в изграждането на българската клавирна педагогика. Полага основите на солидна пианистична школа, през която преминават видни български пианисти – Димитър Ненов, Тамара Янкова, Юри Буков и много други концертиращи изпълнители, педагози, корепетитори.
Въвежда в програмата на Музикалната академия предмета „Методика на обучението по пиано”, а по-късно въвежда и педагогическа практика за студентите пианисти от последния курс на академията.
Композиционното творчество на Стоянов обхваща предимно произведения за пиано – сонати, рапсодии, вариации, прелюдии и др., а също и песни със съпровод на пиано. Значително място в клавирното творчество на Стоянов заемат пиесите за деца и юноши.
Андрей Стоянов написва около 300 есета, статии, отзиви и няколко книги: „Творчески идеализъм”, „Магията на музиката”, „Методика на обучението по пиано” и др.
Андрей Стоянов е членувал в дружеството на българските композитори „Съвременна музика”. Участвал е многократно като член на жури в международни конкурси за пиано.
По неговите стъпки тръгва и по-малкия му брат проф. Веселин Стоянов, композитор. С него те се насочват към музиката, която става тяхна съдба.
Често гостува в родния Шумен, на който е посветил много от своите композиции. Загива на 29 септември 1969 г. при нещастен случай в родния си град.
21Източници:
Ангелова, Росица и др. Почетните граждани на Шумен (1942-2007) / Росица Ангелова, Донка Иванова . – Велико Търново : Фабер, 2007 .
Основоположник на клавирната школа : Академик Андрей Стоянов (1890-1969). // Шумен и шуменци, N 1, май 2000, с. 4 : със сн.
Стоянова, Дарина А. Семейството на музиканта [Анастас Стоянов] : Документална повест / Дарина А. Стоянова. – София : Наука и изкуство, 1975.
Хараланова, Бета и др. Музикални дейци / Бета Хараланова, Даниел Руменов. // Хараланова, Бета и др. Шуменци в националната история и култура : 199 био-библиографии / Бета Хараланова, Даниел Руменов. – В. Търново, 2008, с. 147-169.