Image

Костаки хаджи Христов – диригент на първия еснафски оркестър

В своето минало град Шумен има ценен принос във всички области на нашата духовна и материална култура. Той е и люлка на родната ни музика, която среща в лицето на просветените шуменци възторжени почитатели и намира благоприятни условия да се развие и да достигне апогея си. За това спомага много доброто благосъстояние на шуменското гражданство, дало възможност за един по-богат духовен живот. Голяма е заслугата на унгарските емигранти, които създават свой оркестър под диригентството на Михай Шафран – първият учител по музика на шуменци. В историята на българската музикална култура от голямо значение е дейността на Шафран за създаването на първия български струнен оркестър от европейски инструменти. Инициативата за това паметно дело се явява от щастливото единомислие на унгареца Шафран и българския общественик Анастас хаджи Стоянов.

През есента на 1850 г. в дома на Анастас х. Стоянов започват репетициите на първия български оркестър. За репертоара може да се съди от запазените нотни архиви на неговия пръв оркестрант Димитър Дюгмеджиев. Кои са били първите оркестранти? Най-достоверно е свидетелството на Анастас Стоянов (композитор, племенник на Д. Войников), който отбелязва: „По внушение и по настояването на Анастас Стоянов, Шафран е устроил първия български оркестър от младежите в Шумен в 1851 г. Отначало оркестърът се състоял от 10-12 младежи: Добри Войников, Димитърчо Дюгмеджиев, Симеон Янчев, Спас Попов, Злати Милев, Тодор Куцаров, Жеко Попов, Николчо Патоев и др.”

Най-даровитият ученик на Шафран е Добри Войников – неуморим музикален и театрален деец, който успешно трасира основните стъпки на българското музикално изкуство и отбелязва насоките на бъдещия му успешен развой. Въпреки ангажираността си, Войников продължава да свири в оркестъра на Шафран и когато последният е назначен през 1861 г. за капелмайстор в Одрин, той заема неговото място на диригентския пулт. От това време датират неговите училищни песни, както и първите оркестрови пиеси и музиката към драмите, които създава. След заминаването на Войников в Браила оркестърът не преустановява дейност: палката на Войников се поема от младия и талантлив диригент Анастас Пенчев. Но и след неговата ранна смърт (1866), музикалното дело не замира. Начело на музикалния живот изпъква младият майстор шивач Костаки хаджи Христов, почти забравен от съгражданите си. Дори и Анастас Стоянов, който оставя подробни бележки за развитието на музикалното дело в града, не споменава името му.

Костаки х. Христов е съвременник и връстник на Д. Войников. От рано баща му го отписва от училище и го изпраща да учи занаят, за да му помага в изхранването на семейството. В неговия дом е настанен на квартира музикантът М. Шафран, който бил добър шивач и в свободното си време давал уроци по музика. За малкия шивашки чирак настъпва нов живот – той е очарован от музиката и въпреки строгата забрана на баща си, се навърта често около чужденеца. Забелязвайки природните му музикални дарби, Шафран успява да склони упорития баща да позволи на сина си да учи при него и го подготвя като добър цигулар, давайки му едновременно с това и първите уроци по шев на модерни европейски дрехи. Не след дълго Костаки става майстор, сдобил се със свой дюкян, но не забравя цигулката си, често вземайки участие в оркестрите на Д. Войников и Ан. Пенчев.

След смъртта на последния, като най-добър цигулар и подготвен музикант, Костаки х. Христов поема диригентството на еснафския оркестър. В това си качество, без да изоставя своя шивашки занаят, въпреки че е почти необразован и има нищожна теоретична музикална подготовка, той се проявява като опитен музикален педагог, грижливо и настойчиво подготвил няколко випуска ученици по цигулка, китара и флейта. При него се учат не само еснафски синове, калфи и чираци, но и ученици от класното училище, от които също се сформира оркестър. Тези оркестри свирят на народни тържества, празници, в антрактите на театрални представления в читалище „Добри Войников” и при училищни изпити.

За музикалната дейност на Костаки х. Христов свидетелстват две неоспорими доказателства. Първото е една нотна тетрадка, лично попълнена от Костаки от 1861 до 1866 г. с около 50 музикални сюжета: полки, мазурки, валсове, кадрили, маршове и откъслеци от опери. Вторият документ представлява снимка на ученическия оркестър от 1874 г., където в средата на снимката е Костаки с палка в ръка. Оркестрантите са 7 на брой и са с инструментите си – флейти и цигулки. Между тях се виждат няколко видни граждани: Евтим Друмев, Преслав Доброплодни, Илия Димитров и Анастас Стоянов (едва 20-годишен, ученик тогава в Цариград).

След Освобождението, когато на музикалното поприще в града се появяват шуменски младежи, даровити и със специална музикална подготовка – Анастас Стоянов и Рачко М. Рачев, Костаки х. Христов преустановява музикалната си дейност и се отдава само на занаята си.

Умира през 1885 г.

5

Източници:

Виденов, Ангел. Инструменталната музика в Шумен през XIX век : Исторически очерк по случай 120 години български оркестър / Ангел Виденов. – Шумен : Окр. истор. музей, 1972. – 31 с. : с портр. ; 25 см

Виденов, Ангел. Очерци върху история на музиката в Шумен : Ч. 1 – / Ангел Виденов. – Шумен : Дир. Културно-историческо наследство, 1979. – 144 с. : с ил., ноти

Джумалиев, Г. С. Забравен музикант – шуменски занаятчия / Г. С. Джумалиев. // Нар. подем (Шумен), III, N 19, 25 март 1950.

Добри Войников : 1833 – 1983 / Състав. и ред. Николай Димков. – Шумен : Окр. съвет за култура, 1983. – 62 с. ; 20 см

Шуменско музикално дружество “Родни звуци” : 15.VIII.1898 г. Шумен – 28.VIII.1938 г. : [Юбилеен сборник]. – Шумен : печ. Прес. Търговски и синове, 1939. – 114 с. : с ил. ; 25 см

 

Прочетете още

Първият учителски събор в Шумен – 1873 г.

Въпреки положителното отношение на православната църква към народното просвещение и пряката зависимост на българския църковен живот от ръководството на Вселенската патриаршия, новобългарското образование възниква...

6 прочети повече