Проф. Захари Караогланов

Захари Величков Караогланов е роден на 24 юни 1878 г. в Горната махала на Шумен. Учи в основното Андрейково училище и в Шуменското трикласно училище, а след това във Варненската държавна мъжка гимназия. През учебната 1898/1899 г. учителства в с. Бряст, Никополска околия. На 12 септември 1899 г. Захари Караогланов е записан за студент по химия във Висшето училище в София, където завършва през 1903 г. От 1903 г. до 1907 г. той е учител в Софийската класическа, известна като Първа мъжка гимназия. От 17 декември 1907 г. Захари Караогланов свързва завинаги живота си със Софийския университет. Там, във Физико-математическия факултет, той е последователно асистент, редовен доцент, извънреден и редовен професор. Преподава първо неорганична, а после и аналитична химия. От 1 август 1920 г. до смъртта си той е ръководител на Катедрата по аналитична химия – една от първите в света самостоятелни катедри по аналитична химия. Проф. Захари Караогланов е бил два пъти декан на Физико-математическия факултет през учебната 1921/1922 г. и през 1928/1929 г., а също така и два пъти ректор на Софийския университет през учебната 1922/1923 г. и през 1932/1933 г. Председател e на Съюза на българските химици (1921/1929).

Захари Караогланов е автор на първия български учебник по неорганична химия и на знаменитото за българските химици Ръководство по аналитична химия. Големият български химик е публикувал десетки научни трудове в Годишник на Софийския университет и в най-реномираните химически списания.

За 40 години проф. Захари Караогланов развива необозрима дейност – първокласен творец в областта на електрохимията, органичната, неорганичната и особено в аналитичната химия, в областта на историята на химията в България, университетски преподавател от най-висока класа, декан и ректор, ръководител на Съюза на българските химици, един от основателите на фонда „Шумен”, имащ задачата „да улесни монографичното изследване на Шумен и Шуменско”.