Image

Никола Блъсков

Доктор Никола Блъсков е роден през 1880 г. в Шумен. Син е на писателя възрожденец Илия Блъсков. Надарен с богато въображение, още като ученик в класическата гимназия във Варна, Никола Блъсков започва да пише стихове. Със стихотворението си „Защо” определя философското си виждане за живота:

Една връз друга блъскат се вълните и пръскат се на прах в морски бряг;

Един след другий отминават дните и никога не се завръщат пак;

Попитах морските вълни: Кажете, защо напразно бийте се без спир?

кога безцелните борби ще спрете? Кога ще поотдъхнете на мир ?

Една вълна избликна в редовете, повдигна се и ми отвърна тя: „А вий защо се раждате и мрете”

И блъсна се и в прах се разпиля”.

Първите литературни опити на Никола Блъсков са във втори клас (6 клас) и те са поетични. В пети гимназиален клас започва да сътрудничи на сп. „Праг” на Антон Страшимиров и то с превод от немски на стихотворения на Гьоте, с което загатва за своите полиглотски способности.

Ученическото му поетично творчество е събрано в единствената му отпечатана чак през 1908 г. стихосбирка в Шумен със заглавие „Стихотворна сбирка”.

Като студент по медицина в Петербург продължава да твори. Написва медицинската поема „Всред труповете”, медицински новели и др. Но като най-значително произведение остава поемата му „Мирова драма”, написано на руски език през 1905 г. в Санкт Петербург когато Никола Блъсков е все още студент. Може да се каже, че „Мировата драма” е върхът на литературното творчество на д-р Блъсков. Приема се и като явление в българската драматургия, както от философска, така и от художествена гледна точка.

През 1920 г. в Шумен пристига Грегор Шварц-Бостунич, професор в Петербургския университет. Запознава се с младия лекар и неговото произведение. Живо заинтересуван от темата, възприел критически философските виждания на автора, вдъхновен от тях, професорът изготвя реферат със заглавие „Един български Фауст”. В реферата е направено сравнение с Гьотевия Фауст. Очертан е философският мироглед на д-р Никола Блъсков – стремежът му да открие смисъла на създаването на света.

Още от ученическа възраст, Никола Блъсков се увлича по астрономията. Неслучайно съучениците му от гимназията го наричат „поетът – астроном”. Този интерес е провокиран от стремежа му да надникне в тайните на необятния Космос, в търсене на философско обяснение за възникването му. Заради силното му любопитство по небесната шир, баща му се принуждава да му купи малък телескоп. По-късно, вече като лекар в Шумен, поддържа кореспонденция с именития френски астроном Камил Фламарион – един от най-известните учени по това време. Основава в Шумен Любителско астрономическо общество на името на Фламарион.

След завършване на университета, Никола Блъсков се отдава на медицинска практика в родния си град. През 1920 г. е назначен за „окръжен лекар”. Продължава да се занимава с всички области на науката, в резултат на което изготвя „Класификация на науките”. Едновременно с това пише стихове: „Звездни трепети”, „Лебедови песни” – поеми, „Сатаната”, „Св. Цар Борис” – драма, „Порок”, „Неделни ловци” – комедия. Публикува статии в местния печат. Критикува недостатъците в благоустрояването, хигиената и чистотата на града. Постига значителен успех в борбата с епидемиите.

Активно участва в обществения живот с редица сказки и реферати по теми, свързани с медицината, изкуството и науката: „Еволюция на любовта – био-социален етюд”, „Генезис на творчеството”, „Пътят на познанието от Платон до Павлова”, „Езикът на музиката”, „Изкуството от медицинска гледна точка” и др.

През 1922 г. и 1926 г. за кратки периоди е болничен лекар в гр. Попово. Поради възникнали противоречия с общинската управа е освободен от работа през м. октомври 1934 г. Оттогава до м. март 1936 г. е кмет на село Върбица, след което се изселва в София.

Създава либрето на операта „Откраднатата невеста”, играна в Шумен с голям успех. Участва в нея като артист сполучливо. Не остава безучастен и към музикалния живот в Шумен. Той е един от основателите на хор „Добри Войников” през 1920 г. Сам съчинява романси и песни.

Д-р Блъсков се занимава и с геология. Като кмет на село Върбица има принос в откриването на върбишката минерална вода. Праща вода в лаборатории за изследване съдържанието на минерали, дори сключва договори със софийска фирма за експлоатация на извора. Подготвя специална брошура, отпечатана в Шумен, която започва така: „ И тъй, въпреки всички злоезичия, Върбишката вода се оказа не само минерална, но и лечебна, а не както някои се опитаха да я поставят на нивото на оная от Дългошевското изворче. Двата химически анализа в лабораториите на института на народното здраве и на Д-во „Лабор”, а също и бактериологичният анализ на Варненската противобясна станция показаха най-убедително, че водата не само не съдържа никакви следи от органически разложения и заразителни микроби, даже съдържа много непредвидени от по-рано лечебно действующи химически съединения.” По-нататък д-р Блъсков прави подробно описание на минералното съдържание на водата, съпоставка с другите познати минерални води в България и най-важното – лечебните ѝ свойства и начините на лечение. (в-к „Шуменски вести”, бр. 95, 25.11.1929 г.).

От спомените на д-р Борис Спиров – лекар-общественик от Преслав, личен приятел на д-р Блъсков, излиза наяве една любопитна подробност за неговите геологически увлечения. Д-р Блъсков бил твърдо убеден, че в околностите на Върбица има петрол. Тъй като му било трудно да убеди властите да предприемат проучвания, споделил с д-р Спиров, че смята да излее в скалите няколко тенекии с газ, с което да привлече вниманието на компетентните органи. Не е известно дали е направил това, но все пак е постигнал целта си – сондажи с такава цел наистина са направени. Но няма информация за съдбата на тези проучвания.

Голяма част от живота си, д-р Блъсков отдава на писане на басни. В писането на басни той намира, както сам казва, „отдушник”. През 1931 г. в шуменския печат се появяват много от тях, а през 1932 г. излизат в отделна книжка. Излиза и една книжка с басни в София през 1941 г. И двете са озаглавени „Съвременни басни”.

В архива му са намерени два свитъка с подготвени за печат басни – общо 61 бр. От едно негово писмо става ясно, че има необработени около 200 басни и че подготвя сборник за деца. За съжаление, те изгарят.

Пристрастието на д-р Блъсков към писането на басни не е случайно и от гледна точка на адекватността на характера му. Освен поетична дарба, за баснописеца са необходими и ред други качества, които той притежава – ерудиция, мъдрост, широк литературен и житейски кръгозор.

До пенсионирането си през 1938 г. работи в Кооперативната лечебна централа. А като пенсионер е кооперативен лекар в село Рила, Дупнишко, но за няколко месеца само, тъй като е върнат на същата позиция в София. Неизвестно кога точно е назначен за главен лекар на болницата в гр. Сер, тогава в пределите на България. Там през м. март 1943 г. умира от коремен тиф.

Като цяло творчеството му е разпиляно и недобре проучено. Голяма част от него е загубена по време на бомбардировките в София, където е пострадала и неговата къща. Но от това, което е останало, публикувано и рецензирано от негови съвременици, се очертава образът на съвестен гражданин, лекар, поет и писател.

4

Източници:

 

Евтимов, Илия. Един забравен творец / Илия Евтимов. // Шуменска заря, N 32, 18 март 1982

Лечев, Дечко. Авторът на “Българският Фауст” : Забравени шуменци / Дечко Лечев. // Златоструй : Литературен сборник : Кн. 3 / Ред. кол. Марин Калинов. – състав. и отг. ред. – Шумен, 1998, с. 115-117.

Лечев, Дечко. Д-р Никола Ил. Блъсков – авторът на “Българския Фауст” / Дечко Лечев. // Шумен и шуменци в националната история : Материали от Национална научна конференция, Шумен, 10-11 май 2007 г. по случай 150 години музейно дело в Шумен / Ред. колегия: Проф. д-р Румяна Радкова и др. – Велико Търново : Фабер, 2009, с. 271 – 279.

Лечев, Дечко Господинов. Лекарят на людските страдания : Д-р Никола Илиев Блъсков : [Монография] / Дечко Лечев. – Шумен : Светлана, 1999. – 163 с. : с ил. ; 20 см

 

Прочетете още

По следите на шуменските традиции в дарителството за образование и култура

Благотворителността, солидарността и културата на даряване са показатели за ценностите в едно общество и неоспоримо мерило за неговата зрялост. Дарителството е ярко доказателство за...

8 прочети повече