Image

Никола Михайлов Ненов – портретист и родолюбец

Роден е на 30 януари 1876 г. в Шумен. Първоначалното си образование той получава в Долномахлянското училище в родния си град.През 1936 г. по повод неговата 60 годишнина и 40 годишна художествена дейност, Общинският съвет в Шумен предлага да се назове улица с неговото име. В знак на благодарност Никола Михайлов пише писмо до кмета на града, в което разказва за ученическите си години и първия си допир с изкуството. Това писмо е една хубава, но недовършена автобиография на великия художник: „Било е в началото на Руско-турската война – на 17 януари 1876 г. (кога съм се родил в Шумен). Детинството съм прекарал в родния си град и следвах там училището до моята 14-годишна възраст. Имам най-ясни спомени от тия времена. Учителят ми по рисуване беше един висок елегантен човек – голям шегаджия – г-н Петков (от Габрово). При него забелязах, че ме влечеше нещо; обикнах рисуването – защо – това сам не знаях. Не знаях, че в света има нещо, което се казва „изкуство”. Тая дума тогава в Шумен не съществуваше…. Вече 14-годишен, научих че в Русе имало един добър рисувач – учител. Тук следвах 4 клас – за съжаление тоя рисувач не ми хареса – някой си г. Шпулак. На следната година в Пловдив се откри първата българска промишлена изложба. Аз изпратих от рисунките направени тогава в Шумен и сам заминах за Пловдив и оттам за София. Тук свърших гимназия при моя добър учител по рисуване– Иван Мърквичка….След една успешна изложба в София, тогавашния княз Фердинанд ми отпусна лична стипендия за Мюнхенската академия на изкуството. Завърших Мюнхенската академия на изкуствата, заминах за една година за Париж и Лондон, връщам се пак обратно в Мюнхен, гдето основах частно рисувателно училище. През 1901 г. се завърнах в София, ставам учител по рисуване в Първа мъжка гимназия, после в рисувалното училище, после ставам подначалник – художник при Министерството на Народната просвета.

През 1910 г. напуснах отечеството си и заминах за Германия, гдето и досега живея в Берлин.

През 1915 г. ми се даде титлата Придворен художник на Н. В. Царя. Обиколих целия цивилизован свят, правех навсякъде мои изложби, рисувах царе, президенти, знатни и исторически личности, хубави дами и пр. и пр. Моите картини са разпръснати из целия свят.

Това е в кратко историята ми.

Художникът Никола Михайлов в ателието му с негов автограф-Германия, 01.01. 1941

Господин Кмете,

Макар отдавна да съм напуснал България, мога да кажа, че си останах чист българин, ако има да ме влече нещо повече от изкуството, то е моето отечество…. С всички спомени аз живея с Шумен…Често, кога обикалям България, аз на първо място посещавам родния си град Шумен…

Ето защо много уважаеми, г-н Кмете, назоваването на мое име улицата, в която съм роден, ме радва не толкова затуй, дали заслужавам или не заслужавам тая висока чест – но затуй, че не съм забравен в родния си град, когото тъй много обичам, гдето съм прекарал детинството си, гдето блеснаха първите искри на моето творчество”.

Никола Михайлов е автор на най-добрите портрети на Петко Р. Славейков, Пенчо Славейков, Андрей Протич, П. Ю. Тодоров, Иван Вазов, Христо Данов, Драган Цанков, на цар Фердинанд Кобурготски и др.

Посвещава и голяма част от изкуството си на женския образ, който през целия му творчески път е примамлива загадка – „Жената на художника Ида Муглер”, „Портрет на Катя Михайлова”, „Портрет на Зоя Хеджова” и др.

През 1911 г. Никола Михайлов заминава за Германия при съпругата си Ида Муглер, негова бивша ученичка в Мюнхен. Там заживява като художник на свободна практика и между двете световни войни се нарежда сред най-търсените и високо платени салонни портретисти.

Никола Михайлов обикаля света. През 20-те години на 20 век прави последователни изложби в Уругвай и Аржентина, в Чили, Аржентина и Бразилия. Експозицията му в Ню Йорк през 1924 г. преминава с голям успех.

По време на Втората световна война Никола Михайлов живее в Германия. През 1942 г. загубва съпругата си. Синът му, Никола Михайлов – младши, който също рисува, но по-модерно от баща си, загива като немски войник в битка край Белград. „Аз мъчно понесох тази загуба…” – пише бащата. Когато започват големите бомбардировки над Берлин, бомба улучва къщата му, разрушава я и всичко изгаря. Двамата с дъщеря си търсят между тлеещите останки оцелели вещи, но намират само два албума. Част от картините му се запазват, тъй като се намирали на съхранение в кварталното кметство. Получава обратно 18 от тези картини.

С дъщеря си се установява в Хамбург, когато е на 76 години и с частично възстановено здраве.

Големият портретист умира през 1960 г. в Хамбург. През 1961 г. в София е организирана посмъртно негова изложба, на която присъства дъщеря му Олга Михайлова.

19

Източници:

Георгиев, Бано. Шуменецът е един от най-големите портретисти / Бано Георгиев. // Шепот в корените : Книга за стария Шумен / Състав. Славчо Николов, Недко Попов. – Кн. 9. – София, 2018, с. 237-238.

Живописец на исторически личности и хубави жени : Никола Михайлов (30.01.1876-20.05.1960). // Калинов, Марин. Десетте шуменци на XX век / Марин Калинов. – 2. прераб. и доп. изд. – Шумен, 2005, с. 170-192 : с портр.

Михайлов, Никола. [Албум репродукции] / Никола Михайлов. – София : Държ.печ., 1928. – 239 л. : с репрод. 1 портр.

“Останах чист българин…” : 125 години от рождението на художника Никола Михайлов (30.I.1876-20.V.1960). // Златоструй : Литературен сборник : Кн. 5 / Състав. Марин Калинов. – Шумен, 2001, с. 103-104 : със сн.

Хараланова, Бета и др. Художници / Бета Хараланова, Даниел Руменов. // Хараланова, Бета и др. Шуменци в националната история и култура : 199 био-библиографии / Бета Хараланова, Даниел Руменов. – В. Търново, 2008, с. 183-193.

 

Прочетете още