Image

Панайот Волов

Панайот Волов е роден на 23 януари 1850 г. в град Шумен. Детството и юношеството му преминават в многолюдното занаятчийско семейство на Вичо и Василка Волови. Живеят в Долната (Чобан) махала, в края на града.

Панайот Волов учи в Долномахлянското училище при видния възрожденец Илия Р. Блъсков и във Взаимното и Мъжкото класно училище. Негови преподаватели са Тодор Икономов и Добри Войников.

През 1869 г., по поръчение на своя вуйчо Маринчо Бенли, шуменският младеж заминава да учи в Александровската гимназия на град Николаев (Русия). Под влияние на произведенията и идеите на великите руски революционери-демократи Н. Чернишевски, Ал. Херцен, Добролюбов и др. оформя своята идеология. Източници за живота и формиращите се идеи у Волов в Русия са писмата, които той пише до видни български революционери.

След гибелта на Апостола на свободата – Васил Левски, извикан от свои другари, Панайот Волов прекъсва образованието си и се завръща в родината, за да се включи в дейността на революционните комитети.

Панайот Волов

Учебната 1873-1874 г. той започва като главен учител (директор) на Шуменското мъжко класно училище. Активно участва в дейността на първото читалище в града – „Архангел Михаил” (днес читалище „Добри Войников”), на което е избран за подпредседател. Протоколи на читалището свидетелстват за неуморната работа на Волов като подпредседател и като деен артист и ръководител в театрални представления, които истински революционализират града.

Голяма част от времето си Панайот Волов отдава на революционното дело. По негова инициатива на 22 юли 1873 г. е проведено събрание за възобновяване на Шуменския революционен комитет, на което е избран за председател. През 1874 г. българските революционери го избират за апостол и заместник на Васил Левски. Активно е участието му в комитетските събрания в Букурещ през месец август и декември 1874 г., на които е избран за член на БРЦК.

По повод на „Френската сватба” през месец януари 1875 г. той попада в шуменския, а след това и в русенския затвор, където престоява до началото на месец юни.

Панайот Волов е председател на Великото народно събрание на Оборище. Съдбоносният 20 април 1876 г. го заварва в Панагюрище. Пръв прочита изпратеното от Тодор Каблешков „Кърваво писмо” и с изстрели провъзгласява Априлското въстание. Организира отбраната, предводителства чети и ръководи въоръжените действия срещу поробителите в Стрелча, Клисура, Копривщица и карловските села.

След разгрома на въстанието, Панайот Волов се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. Край град Бяла, преследван от турска потеря, нагазва в пълноводната река Янтра, за да търси спасение на другия бряг. Буйният речен поток го повлича. В мътните води на реката намира своята гибел на 26 май 1876 г.

Къща музей “Панайот Волов”, Шумен

7

Източници:

Братоев, Богдан. Панайот Вичев Волов : Биографичен очерк / Богдан Братоев. – Шумен : Нар. чит. Добри Войников, 1991

Джумалиев, Георги Стоилов. Панайот Вичев Волов : Библиографска справка / Състав. Георги Стоилов Джумалиев. – Шумен : Образцово нар. читалище Добри Войников, 1971

Прочетете още

По следите на шуменските традиции в дарителството за образование и култура

Благотворителността, солидарността и културата на даряване са показатели за ценностите в едно общество и неоспоримо мерило за неговата зрялост. Дарителството е ярко доказателство за...

8 прочети повече

Първата телеграфна служба, създадена на базата на първия телеграф в турската империя

След Освобождението в България няма модерни за времето си съобщения, но за кратко време съобщителното дело получава добро развитие. Съобщенията са фактори в просветното,...

7 прочети повече