Image

Рачо Петров Стоянов

Шумен е може би единственият град в България, дал на страната пет души министър-председатели. По реда на хронологията, когато са изпълнявали тази отговорна функция те се подреждат както следва: епископ Климент Браницки (1879-1880) и (1886), но вече като митрополит Климент Търновски; д-р Стоян Данев (1901-1903 и 1913); генерал Рачо Петров(1901 и 1903-1906); Иван Багрянов (1944) и Васил Коларов (1949-1950). От тях само Иван Багрянов не е роден в Шумен, но толкова е тясно свързан с града, че наистина може да се смята и той за шуменец.

Генерал Рачо Петров се утвърждава повече като военен, отколкото като политически деец.

Рачо Петров Стоянов е роден на 12 февруари 1861 г. в гр. Шумен в семейството на сравнително заможни за времето си хора. Завършва гимназия в Шумен, след което за кратко работи като писар в Митрополията. Около две години учителства, а в началото на 1878 г. решава да се раздели с родния град. След кратко пребиваване при брат си в Разград, Рачо Петров заминава за Пловдив и постъпва в „Команда на волноопределящите”, която завършва с чин прапоршчик. Записан е в първия випуск на Военното училище в София (1879 г.) и Николаевската военна академия в Петербург (1880-1883). Служи в 5-а Тетевенска и 11-а Орханийска дружина. През март 1885 г. е причислен към Генералния щаб и назначен за бригаден адютант в щаба на 1-а пехотна бригада. Със Заповед №4 на военния министър от 9 септември 1885 г., Р. Петров заема поста началник-щаб на действащата армия.

Макар и твърде млад, едва 24-годишен, проявява голяма оперативност и има голяма заслуга за победите на българската армия през Сръбско-българската война. Взема активно участие в потушаването на бунтовете в Русе на офицерите русофили през 1887 г. като утвърждава присъдите на 9 офицери, разстреляни край Русе. Началник на Военното училище от януари до юли 1887 г. Началник-щаб на войската от 1887 г. до 1894 г. Като военен министър налага влиянието на Фердинанд в армията. Почетен адютант на княза. Заради афери при доставка на оръжие през 1896 г. подава оставка и напуска армията. Преди това е повишен в чин генерал-майор. По време на Балканската война е мобилизиран и назначен за комендант на укрепения пункт Търново – Сеймен, а след това остава на разположение на главната квартира. В Междусъюзническата война командва 3-а армия. На 2 август 1913 г. му е присъдено званието генерал-лейтенант. По време на Първата световна война е губернатор на Македония, а от 1916 г. е назначен в щаба на действащата армия. На 12 май 1917 г. по свое желание напуска армията. След войната е съден и прекарва 4 години в затвора. Излиза на свобода, след като е помилван от XXI Обикновено народно събрание. След маневрите в Паламарца (Поповско), му е присъдено званието генерал от пехотата (1936 г.)

Народен представител в XI-о (1901), XIII-о (1903-1908) Общо народно събрdние. Военен министър в първия кабинет на Константин Стоилов от 29 юни 1887 г. до 20 август 1887 г.; на същото министерство в правителството на Стефан Стамболов от 15 април 1894 г. до 19 май 1894 г. ; остава на този пост и при втория и при третия кабинет на Константин Стоилов от 19 май 1894 г. до 17 ноември 1896 г; на вътрешните работи в правителството на Тодор Иванчов от 27 ноември 1900 г. до 9 януари 1901 г.; министър-председател от 9 януари 1901 г. до 19 февруари 1901 г. като управлява и Министерствата на външните работи и изповеданията и вътрешните работи. Втори път министър-председател от 5 май 1903 г. до 22 октомври 1906 г. и в същия период външен министър и министър на изповеданията. Многократно е награждаван с различни ордени. Автор е на „Записки по военна топография” – 1888 г.; редактор на сп. „Военен журнал” от 1888 г. до 1891 г.

Умира на 22 януари 1942 г. в село Белово.

5

Източници:

Игнатовски, Димитър Цветков. Сред първите : Министър-председатели и министри на България от Шумен и Шуменско 1879-2004 : Исторически очерци / Димитър Игнатовски. – Шумен : Аксиос, 2004. – 100 с. : с портр. ; 21X20 см

Костов, Евгени Василев. Рачо Петров – офицерът, политикът, държавникът / Евгени Василев Костов. – София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2004. – 256 с. ; 20 см

Хараланова, Бета и др. Шуменци в националната история и култура : 199 био-библиографии / Бета Хараланова, Даниел Руменов. – Велико Търново : Фабер, 2008. – 204 с. : с портр. ; 23 см

Шуменци в националната история : Материали от Национална научна конференция, 10-11 май 2007, Шумен / Ред. кол. Румяна Радкова и др. – В. Търново : Регионален исторически музей – Шумен, 2009. – 415 с. ; 24 см

Прочетете още