Откриването на Богословския факултет към Софийски университет става по предложение на министър Стоян Омарчевски през 1923 г. Първоначално се обучават само мъже, но на третата година от откриването му се записват и няколко жени. Една от тях е Елена Ангелова Радушева – първата дипломирана богословка в България през 1929 г. (смята се, че е първата жена в света на православието).
Родена е в Шумен през първата година на XX век в многолюдното семейство на Ангел и Стефка Радушеви. Тя е най-малкото от шестте деца – има трима братя и две сестри. Майка ѝ учителства до омъжването си, а баща ѝ е търговец, един от основателите на дружество „Шуменско пиво”. Заради търговската дейност на баща ѝ семейството се установява в Русе, където тя завършва девическата гимназия.
Елена Радушева продължава своето образование в австрийския град Грац, следвайки естествени науки и медицина. След избухване на Първата световна война, тя се завръща в България и се записва в Богословския факултет, в който по това време учат и завършват само мъже. Това нейно решение е повлияно донякъде и от родовата връзка – нейният дядо по майчина линия е бил свещеник. По време на своето следване в Богословския факултет, работи и се издържа сама.
След дипломирането си се завръща в Русе, където преподава логика и немски език в своята бивша девическа гимназия. Не след дълго тя отново заминава за София, където има вече установена среда – спомени и приятели. През 1932 г. е назначена за възпитателка в сиропиталище в столицата.
Една от сестрите ѝ – Стаматка е съпруга на писателя Стилиян Чилингиров. Така, покрай нея, Елена попада в обкръжението на писатели и художници. В тази среда среща за първи път бъдещия си съпруг – Николай Райнов (баща на писателя Богомил Райнов) – професор в Художествената академия. Много са интересите, които ги сближават. И той завършва Духовната семинария, и тя, като него знае няколко езика, пише стихове за деца, статии за религиозни издания, обичат природата и туризма… Но въпреки това бракът им не продължава дълго. След една година се разделят.
Елена Радушева не се омъжва повече. Николай Райнов също остава самотен до края. Тя живее при своите братя и сестри. В един период от живота си превежда книги от немски, френски и руски език. Не спира да учи и работи – следва немска филология в Софийски университет. За издържането си работи в Пловдив. Започва преподавателска работа с лекторски часове в Садовското земеделско училище, както и в промишленото и във вечерното занаятчийско училище. Завършва библиотечни курсове, курсове за „майстор по картонаж”, работи като продавачка и касиерка в книжарница и деловодителка в БДЖ през последните години преди пенсионирането си.
През 1940 г. тя е преподавател по религия в Трета софийска девическа гимназия. Била обичана от своите ученици – заради знанията и добротата, която излъчва.
В свободното си време безплатно води „християнски” курсове с възпитателна цел, обикаля със своите племенници по манастирите.
Нейни съвременници я описват като кротка и възпитана жена, ласкава с всички. Животът ѝ преминава в една непрекъсната и волева борба за собствено оцеляване и духовно усъвършенстване.
Племенникът ѝ Ангел Козарев пише в спомените си: „Притежаваше висока култура, обичаше музиката, беше възпитана и коректна, учтива и почтена. Чувстваше се щастлива, когато имаше възможност да помага. Почитаха я, отнасяха се към нея с уважение. Умееше да предразполага хората, умееше с нежност да даде съвет на доверилите ù се. Скромна, красива…”
От дясно наляво: Ст. Чилингиров, Ст. Чилингирова, Николай Райнов /в коленете му – Богомил Н. Райнов/, Елена Радушева – Райнова, Боян Н. Райнов, Денница Чилингирова /по мъж – Папаличева/. Прави: Петър Ленков и Добромир Чилингиров Ангел Радушев (тъст на Стилиян Чилингиров) със семейството
Източници:
Божилов, Кирил. Първите български богословки: Елена Ангелова Радушева / Кирил Божилов. // Божилов, Кирил Георгиев. Забравени истории на София – първи българки в обществения живот – Кн. 1 / Кирил Божилов. – София, 2013, с. 261-264.
Иванова, Петя. Николай Райнов се оженил повторно заради децата си, но те провалили брака му / Петя Иванова. // Над 55, XIV, N 32, 11 авг. 2017, с. 16 : със сн.