Image

Стефан Пенев – спасителят на шуменските евреи

Стефан Пенев е последният областен управител на Шуменска област до септември 1944 г.

Роден е на 25 март 1894 г. в гр. Търговище. Завършва Габровската гимназия, а по-късно следва право в Софийския университет. Завършва школа за запасни офицери и в годините на Първата световна война е офицер от 31-ви пехотен Варненски полк, достигайки до чин поручик.

След войната, като стажант в Шуменския окръжен съд, Ст. Пенев става член на Комунистическата партия. След като заема длъжността шуменски държавен адвокат на 20 ноември 1920 г., която изпълнява до 15 август 1923 г., прекратява членството си в партията. Бързо печели авторитет и популярност сред обществото като способен юрист, привлича вниманието на местните политически дейци към себе си. По-късно става член на Демократическата партия на Александър Малинов и е един от основателите на Народния фронт.

Стефан Пенев е женен за Недялка Донева – потомка на стар революционерски род. Баща ѝ, Михаил Донев, е полковник в 7-ми Преславски полк в Шумен. Домът, в който живее семейство Пеневи се намира на ул. „Васил Левски” № 25 в Шумен, където дълго време след 1944 г. се помещава градският тубдиспансер. Къщата е проектирана на 3 етажа от архитект Йордан Севов – един от първите съветници на цар Борис III и първи братовчед на Стефан Пенев. Построена е през 1933 г. Дотогава семейство Пеневи живее в Шумен в къщата на Михаил Донев на ул. „Акварел” № 1. Имат три деца – двама сина и дъщеря.

Към края на лятото на 1939 г. Стефан Пенев е назначен за областен управител на Шуменска област, която по това време обхваща областите – Шуменска, Търговищка, Варненска, Добричка и Русенска. Запомнен от съвременниците си като широко скроен човек, с верни и точни управленски решения, блестящ адвокат и ерудит. През 1940 г. основава фонд „Ремонти и разширяване сцената на театралния салон” на читалище „Архангел Михаил” и внася 50 000 лв. в Шуменската популярна банка.

Ст. Пенев отказва да стане министър на правосъдието и вътрешните работи, тъй като не споделя политиката на насилие на тогавашното правителство. Влиза в конфликт с премиера Богдан Филов, затова че категорично отказва да издаде заповед за запалването на партизански къщи на територията на областта. В състоялия се разговор между двамата, Ст. Пенев слага пистолета си на бюрото на Филов с думите: „Убийте ме, господин председател, но аз не мога да дам нареждане да се палят къщи на невинни хора.”. В дневника си по този повод Филов пише: „Шуменският областен директор Стефан Пенев трябва да бъде уволнен за воденето на противоправителствена политика”.(1943г.)

В началото на 1943 г. Стефан Пенев спасява от сигурна смърт шуменските евреи. Министърът на вътрешните работи Габровски му изпраща секретна телеграма, според която евреите трябва да бъдат натоварени и откарани във Варна, а след това потопени до нос Галата. След скандал с министъра, Стефан Пенев заявява, че няма да позволи и косъм да падне от главата на евреите и поема отговорността за решението си.

Месец след 9 септ. 1944 г. Стефан Пенев е арестуван. Привикан е за кратка справка, от която попада в списъците на подсъдимите от Народния съд. Присъдата на 6-ти състав на Варненския областен народен съд – гр. Шумен е произнесена на 23 март 1945 г. в името на българския народ. Преди това подсъдимите под засилена охрана са откарани в читалищния салон на читалище „Добри Войников”. Съдът постановява, че след като извършва съдебно издирване от 9 до 23 март „свободно и по разум”, признава подсъдимия Стефан Пенев, за виновен по обвиненията, съдържащи се в обвинителния акт и го осъжда на смърт и да заплати 2 млн. лева на държавното съкровище, както и с лишаване от права завинаги, като присъжда в полза на държавното съкровище цялото му движимо и недвижимо имущество. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване. (Народният съд заседава в салона на читалище „Д. Войников”, чийто подпредседател е бил Стефан Пенев). Непосредствено преди изпълнение на присъдата през март 1945 г. е получена телеграма от София за отмяна на смъртното наказание. Но заповедта е скрита от човек, съден някога от Ст. Пенев за престъпления. На 23 март 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд и на същата дата е разстрелян заедно с още 163 осъдени. Има две версии за мястото на разстрела – едната сочи старите шуменски гробища, а другата –  село в близост до гр. Омуртаг.

Стефан Пенев е сред първите почетни граждани на гр. Шумен редом с д-р Кънчо Миланов, инж. Димитър Василев, Стилиян Чилингиров, избрани с решение на заседание на Общински съвет – Шумен от 30.IV.1942 г.

24

Източници:

Каква е съдбата на Стефан Пенев и неговото семейство?. // Местен 24 часа (Шумен, Разград, Търговище), N 8, 24 февр. 2005, с. 5 : със сн. Прил на в. 24 часа, XIV, N 53, 24 февр. 2005.

Калев, Николай. Страници за Стефан Пенев : Избрани страници от книгата на ст. н. с. Дечко Лечев „Шумлян” / Николай Калев. // Шепот в корените : Книга за стария Шумен. – Кн. 4.- Шумен : Славчо Николов и сие, 2009, с. 352-356.

Куманова, Мария. Първите почетни граждани на Шумен / Мария Куманова. // Шуменска заря, LХ, N 35, 20 февр. 2003, с. 16.

Милачков, Володя. Една злощастна участ – нерадостната съдба след 1944 г. на Стефан Пенев, бивш областен директор на Шуменска област / Володя Милачков. // България след 1944 – история, проблеми, тенденции : Доклади и научни съобщения, изнесени на Национална научна конференция, Шумен, 14-15 май 2002 / Състав. Бета Хараланова; Науч. ред. Стоян Танев. – Шумен, 2002, с. 75-92.

Морфов, Богдан. Бащите ни каквито са били : Демократическа партия 1896-1996 / Богдан Морфов. // Морфов, Богдан Мирчев. Бащите ни, каквито са били : Демокр. партия 1896-1996 / Богдан Морфов. – София : [Изд. авт.], 1996, с. 87-88.

Пенева, Михаила. Стефан Пенев, който спаси шуменските евреи / Михаила Пенева. // Шуменска заря, LIХ, N 121, 25 юни 2002, с. 11 : със сн.

Цанински, Цветан. Кой е Стефан Пенев? / Цветан Цанински. // Шуменска заря, L, N 132, 12 юли 1993, с. 7.

Прочетете още