Image

Харалан Ангелов

Харалан Ангелов е роден в Шумен на 10.02.1845 г. По бащина линия произхожда от стар преславски род, преселен в града около началото на 19 век. Любознателният му отец стига до Букурещ, за да дири добро училище, но безуспешно, тъй като не открива роднината си, който трябвало да го подкрепи материално. Залавя се с терзийски занаят и щом се връща в Шумен, отваря дюкян. После търгува с жито, става кръчмар, но и с това не сполучва. Обеднелият баща трудно изхранва голямото си семейство със седем деца.

Сиромашко е детството на малкия Харалан, нерадостни са ученическите му години. Слаб физически и болнав, често пъти ходи на училище скромно облечен и недохранен. По-късно в стихотворението си „Тъга” той пише, че „орисницата му не му е изпрела жица от злато и бяла коприна”. В училище Харалан Ангелов се проявява като способен ученик, любимец на учителите си. Неговата любознателност събуждат Добри Войников и Ан. Гранитски. Още тогава Харалан Ангелов е привлечен от Войников за помощник учител с 25 гроша месечна заплата. Свири известно време и в неговия оркестър. Четвъртият клас обаче е закрит, след като Войников напуска Шумен. Така образованието на Харалан Ангелов завършва. Единствената му възможност остава самообразованието – така научава руски, френски, италиански; ползва старогръцки и латински. За да изкарва прехраната си, Х. Ангелов е принуден да работи на различни места: Каспичан, Варна. Във Варна започва да пише стихове.

През есента на 1870 г. е вече учител в Жеравна и е инициатор за откриване на читалище „Единство”. Продължава да се самообразова. Чете Гьоте, Шилер, Молиер и др. Продължава да пише. Първите му стихове излизат в сп. „Читалище”, издавано в Цариград. В Жеравна Харалан Ангелов се среща с Левски и Ангел Кънчев. Техните революционни идеи отекват в съзнанието му, вълнуват го и намират място в стиховете му от този период.

Учителства във Варна и две години в Шумен (1875-1877), където ръководи за кратко и местния театър. Преподава музика, сътрудничи на редица списания, в които публикува свои стихове. Известно време е член на Окръжния училищен съвет в Шумен. Грижи се за училищата в целия окръг. Той е и сред най-преданите и ревностни читалищни дейци. Сред имената на най-добрите сказчици стои и неговото име. Няколко години е избиран за председател на читалище „Архангел Михаил”.

По примера на древна Атина, където всички големи събития били съпровождани с театрални представления, шуменци честват по същия начин създаването на българската войска. Това става с постановките на драмите „Смъртта на княз Потьомкин” в превод на А. П. Шопов и „Възцаряването на Крума Страшний” от Добри Войников. Пиесите се играят от новобранци. От протокол на настоятелството на читалище „Добри Войников” от октомври 1878 г. е видно, че инициативата е както на самите новообранци, така и на техния бивш вече учител Харалан Ангелов, председател на читалището. Той ръководи и подготовката на представленията, поставени на читалищната сцена през втората половина на октомври и началото на месец ноември 1878 г.

След това е секретар на общинския кмет и практически изпълнява неговите задължения.

Обществената дейност на Харалан Ангелов се проявява предимно след Освобождението. Уважаван от населението, по време на изборите за Учредително събрание той е избран за депутат, но поради либералните си възгледи, не е снабден с необходимите книжа за избора. Бил е окръжен управител в Разград, Лом и Стара Загора. На 13 февруари 1882 г. е назначен за секретар на Варненската община, а от май 1884 г. е заместник-кмет.

Харалан Ангелов е кмет на Варна от 20 май 1885 г. до 12 ян. 1888 г. и от 27 февруари 1888 г. до 15 април 1888 г. Той продължава политиката на предшествениците си и особено на кмета Михаил Колони за модернизирането на града в европейски дух. Закърмен с възрожденските идеали, Харалан Ангелов се опитва да направи всичко по силите си за издигане на културно-просветния живот в града.

Харалан Ангелов е автор на повече от сто стихотворения. Част от тях са печатани в сп. „Читалище”, „Градинка”, „Звездица” и в някои вестници, но повечето остават в ръкопис. Пише елегии, сонети, кантати, басни, детски стихове, използвани в учебната му работа.

Последните години от живота си изживява в родния Шумен. Забравен и самотен, умира от туберкулоза на 59-годишна възраст на 25 юли 1904 г.

15

Източници:

 

Димков, Николай. Харалан Ангелов / Николай Димков. // Златоструй : Литературен сборник : Кн. 6 / Ред. кол. Марин Калинов – състав. и отг. ред. – Шумен, 2002, с. 32-35.

Димов, Димо. Новобранци играят в първия военен театър : Будители / Димо Димов. // Бълг. армия, LVII, №15214, 1 ноем. 2001, с. 11 : със сн.

Томова, Красимира. Шуменците Харалан Ангелов и д-р Ангел Пюскюлиев – кметове на Варна (края на ХІХ в. – началото на ХХ в.) / Красимира Томова. // Шумен и шуменци в националната история : Материали от Национална научна конференция, Шумен, 10-11 май 2007 г. по случай 150 години музейно дело в Шумен / Ред. колегия: Проф. д-р Румяна Радкова и др. – В. Търново, 2009, с. 134-139 : със сн.

Цветков, Георги. Изтъкнати читалищни дейци Никола Патоев, Тодор Джебаров, Харалан Ангелов / Георги Цветков. // [Сто и четиридесет] 140 години огнище на духовност : Читалище „Добри Войников” Шумен 1856 – 1996 – (Шумен), 1996, с. 95-103.

 

Прочетете още