Image

Художникът Стефан Петров

Връщайки се назад във времето, към извървяното, ние виждаме какъв е бил животът в Стария Шумен. Най-интересните събития в града ни, оставили диря в историята на България са свързани с улица „Араста” (днес ул. „Цар Освободител”). На тази улица са живели едни от най-заможните семейства и поколения видни личности. Тук, на тази улица, се е родил и живял големият шуменски художник Стефан Стоянов Петров. Домът му е строен през 1882 г. от баба му Златка Петрова, отбелязано на мраморна плоча над балконската врата на масивната възрожденска къща. Малка табелка с надпис „Стефан Петров – художник” говори, че името на твореца е познато и известно на мнозина почитатели и познавачи на изкуството от няколко поколения.

Стефан Петров – художник

Стефан Петров работи като учител в Първа Нанчова прогимназия, Занаятчийското и Техническото училище. Учителската професия не го влече и става художник на свободна практика. Роден е на 22 октомври 1891 г. в Шумен. Средното си образование завършва в Русенската гимназия, а през 1918 г. завършва Художествено-индустриалното училище в София (сега Художествената академия). Там негови преподаватели са Жеко Спиридонов, Иван Мърквичка, Стефан Иванов и др. Той е един от основателите на Дружеството на севернобългарските художници в началото на 30-те години на 20 век.

В едно от своите интервюта, малко преди да навърши своята 100-годишнина, шуменският художник си спомня с носталгия: „Какъв беше някога, какъв стана моят Шумен… Ей, този блок, отсреща, дето се вижда през прозореца, е чужд за мене. Няма я топлината в еркерите, гостоприемството на стрехите, пиринчените брави на портите, канещи сякаш вместо стопаните да им отидеш на гости. Тези сиви бетонни грамади ми приличат на гълъбарници. Никога не съм посягал да ги рисувам. Няма ги и шуменските дворчета, с бухлати чимшири, до които и винце се опитваше, и политика се бистреше, пък и доста покривки се извезваха. Ами каменните чешми и кладенци във всеки един от тях?

Много шум се вдигна около сегашната реконструкция на централния площад. Ами че той бе омаскарен и по-преди с хотел „Мадара”, който закри красивата гледка, с която бяхме свикнали, откакто се помним. Да вървим ли нататък? На какво заприличаха Кьошковете? Къде не насякоха гората с асфалтови пътеки, че и ресторант-бункер в сърцето на планината издигнаха. Като влезеш в него – нищо от природата не виждаш. Сякаш си дошъл не да ѝ се любуваш, а да бягаш от нея и се тъпчеш с кебапчета. На времето ние провеждахме неделните си излети по моравите. Колко весело бе… Сега не правя разлика, кога е неделя и кога делник. Не, не че все у дома си стоя. За друго ми е приказката. Някога в почивния ден като излезеш на улицата сутрин от един прозорец долавяш акордите на пиано, от друг на мандолина, от трети на китара. Хората се събираха да общуват помежду си. Сами си правеха празника. Хич не разчитаха на телевизия…

Кавръковото кафене – худ. Ст.Петров

Спомням си, когато в града ни дойдоха италианци да украсяват читалище „Архангел Михаил” – сега „Добри Войников”. Не го оградиха с въже, нито пък се заключиха с десет катинара. Всеки, който искаше ходеше при тях, гледаше що правят, цъкаше с език и пак по обратния път. Ние децата не можехме да се нарадваме на подарените ни бракувани гипсови главички на амурчета от корнизите. Пред очите ни, без да разберем, гледахме как се ражда истинското изкуство. А какво стана преди няколко години? Хората влязоха в реконструирания театър едва на откриването му. Харесва ли им този проект, ще им е приятно ли в този интериор? Никой не се интересува от това.

Ама вие да не си помислите, че като ви говоря така за миналото, всичко тогава беше ажур. Спомням си за читалищната сцена донесоха чудно красива завеса от странство. Но още на втория месец нашите актьори я направиха на решето. Да, да в истинския смисъл на думата. Всеки си проби дупчица, та да гледал преди началото на представлението дали се пълни с публика залата…”

Бит пазар чаршия – худ. Ст. Петров

Стефан Петров отдава живота си изцяло на рисуването. Неговите картини са изображения на една отминала действителност на старата архитектура и ориенталския строй, на най-важните обществени сгради от Стария Шумен от началото на ХХ век, които вече не съществуват.

Заедно с художественото изобразяване на типичните шуменски улици, квартали и площади – Кушир, Бит пазар, Къллека, Възраждане, изобразява в картините си изчезнали вече архитектурни обекти в Шумен. От тях можем да научим къде са били и как са изглеждали. Такива са Таш мааза, Старата занаятчийска чаршия, редица възрожденски училища, къщи, джамии. Изобразява стари обичаи като „Седянка”, „Раждане в миналото”, „Бабинден”, „Ивановден”, „Гроздобер”.

Член е на Съюза на българските художници и почетен гражданин на Шумен. Излага своите творби в редица самостоятелни изложби през 1942, 1966, 1968, 1974, 1986 г.

През ноември 1991 г., по повод 100-годишнината на шуменския художник е организирано тържество-изложба в читалище „Добри Войников” в Шумен. Съхранил младежкия си дух и памет, той се обръща с благодарност към своите съграждани и почитатели, почели го с присъствието си: „…През целия си живот съм работил с четката и боите над статива. В кръчма и кафене не влизам. Та те са загуби време и открадни пари. С политика също никогаж не съм се занимавал. Тя е за онези, които искат да извлекат от нея личен интерес… Ако не бях станал художник, сигурно щях да се посветя на музиката. Тя ни прави по-човечни и по-добри… На какво да се радвам сега на моите години? На това, че ги доживях и чувствам сили и дух в себе си да изживея почти наполовината им още…”

През декември 1991 г., на 100-годишна възраст, той умира в дома си при нещастен случай. Къщата на художника, която е паметник на културата, днес тъне в разруха. 

6

Източници:

Ангелова, Росица. Стефан Стоянов Петров / Росица Ангелова. // Ангелова, Росица и др. Почетните граждани на Шумен (1942-2007) / Росица Ангелова, Донка Иванова. – В. Търново : Фабер, 2007

Пламенов, Светлин. Багри с дъбова дълговечност / Светлин Пламенов. // Шуменска заря, N 109, 7 ноем. 1991

Пламенов, Светлин. Някога, някога… : Безвъзвратно ли е загубена атмосферата на стария Шумен : Самотният художник със своите 100 години и още толкова спомени / Светлин Пламенов. // Шуменска заря, N 56, 4 юли 1991

Хараланова, Бета и др. Дейци на културата и изкуството / Бета Хараланова, Даниел Руменов, Стела Славчева. // Хараланова, Бета и др. Шуменци за Шумен : 199 био-библиографии / Бета Хараланова, Даниел Руменов, Стела Славчева. – В. Търново : Фабер, 2012

Прочетете още