Image

Шуменският Везувий

На улица „Арастъ“, в къща – шедьовър на Тома Върхота, някога собственост на братя Дюкмеджиеви, се намирала шапкарницата на Дюлгерова. В нея работел един от най-добрите майстори-шапкари, Панайот Сакаров. След национализацията и създаването на ТПК „Единство”, традицията в направата на шапки продължила до 90-те години на ХХ в.

Историята на тази услуга в Шумен през 30-те години на ХХ в. преминава в работилниците на Катранджиев, Димо Димов и Бранкованов – доайени в направата на мъжки шапки.

Панайот Сакаров – ученик на Димо Димов, при  когото чиракува 4 години, открива шапкарско ателие „Везувий”.

През 1932 г. Сакаров добива право да се яви пред изпитна комисия от София. На самия изпит той ушива каскет и шапка тип „Томи“. Комисията остава възхитена от  работата му и от всички участници в изпита само той получава майсторско свидетелство.

Така попада в най-престижното за времето си ателие в България – Придворната шапкарница в София. Работейки там, той се докосва до най-новите модни тенденции и трупа опит и знания. Заплатата на придворен шапкар позволявала да се живее добре. Костюмът бил задължително облекло за работниците в Придворната шивалня и се осигурявал от Канцеларията на монарха. В нея работи до получаването на повиквателна за отбиване на военната си служба.

След отбиване на службата в Шумен, първоначално Сакаров открива собствена работилница в Смядово. За да успее да закупи първата шивачна машина, родителите му продават една от нивите си. Местните купували основно каскети, тъй като селището е малко.

Желанието на Сакаров било да открие ателие в Шумен, да работи с италиански платове, да изработва красиви и модерни мъжки шапки.

Тогава той се среща с големите майстори в града, където се оказва, че няма свободно помещение за магазин. Те не отказват да му помогнат, но го насочват към Попово и Нови пазар, където Сакаров разбира, че няма място за модно ателие.

Така след една среща с Марин Христов, собственик на чувенената фабрика в Шумен, получава половината от неговия магазин, неголям кредит и наема двама помощници. Зарежда с платове високо качество, италиански дамски шапки и започва производство на конфекция. 

За да измисли име на ателието си, Сакаров поставя пощенска кутия и надпис: „Предложете име подходящо за шапките, които продаваме!“. Тогава сред идеите изпъква името „Везувий”, провокирано от формата на част от предлаганите дамски шапки. Така шуменци купували бомбета, каскети и модни дамски шапки от „Везувий”.

Отпечатва листовки, които разпространява из града. От „избухналия вулкан” изригват дамски и мъжки шапки. Работата се разраства. Налага се да търси нов магазин и такъв е открит на Главната улица, в еврейските магазини. Печели поръчка за изработване на военни фуражки и барети за Девическата и Мъжката гимназия.

Шапкарницата се разраснала и Сакаров обмислял да построи фабрика в близост до железопътната гара. Закупува 10 дка земя.

През 1946 г., когато излиза Закон за незаконното забогатяване, машините му са конфискувани, земята одържавена. Сакаров приема предложението да влезе в кооперацията  и продължава трудовия си път в нея до идването на демокрацията.

Панайот Хараланов Сакаров е роден през 1914 г. в Смядово. Има двама братя – земеделец и учител. През 1928 г. на панаира в селището майка му се обръща с молба към Димо Димов да го вземе за чирак. През 1945 г. се жени. Има две деца – дъщеря и син. Работи до 92 годишна възраст и напуска този свят на 95 през 2009 г. До последно през зимата шие шапки, които през лятото заедно с произведените в с. Дибич зеленчуци продава на пазара.

По разказа на Фани Сакарова-Станчева

Записа Светлана Джанкова

8

Прочетете още