Image

Храм „Свети Три Светители”

През XVIII и XIX век в източните покрайнини на град Шумен започва постепенното създаване на нови махали. Така се образува Костова махала (Коста махалеси). Тя постепенно се разраства и в продължение на повече от столетие се заселва с преселци от Преслав, Драгоево, Риш и други села от околността. Жителите на Костова махала били все българи – занаятчии, отчасти търговци и влиятелни еснафи. Костова махала и нейното продължение на изток, т. нар. Овчарска махала, били назовани с общото име Долна махала, а жителите ѝ – долномахленци. Така постепенно старата и единствена в града черква „Свето Възнесение Господне” се оказва малка за нарасналата енория и при това доста отдалечена.

Църквата “Свети Три Светители” преди опожаряването и през 1944 г.

Църквата „Свети Три Светители”, разположена на високия десен бряг на реката, е построена през 1857 г. и още преди да бъде довършена, в нея започва богослужение. Според сведения, идеята за построяването ѝ била на гръцкия митрополит Вениамин, чиято цел била събраните пари да се изразходват за строеж на голяма църковна сграда и така да не останат пари за построяване на българско училище. Новата църква била издигната върху част от терен, отделен за християнско гробище на новите махали, намиращ се в източния край на Костова махала.

Няколко години продължават довършителните работи по храма. Шуменските българи се обръщат за финансова помощ и към одеската българска колония. В град Одеса е изпратен Рашко Блъсков. За срещата със сънародниците си, той пише: „Честит бях да се запозная с видните членове на Българското настоятелство в Одеса, Г-дата Тошкови, Миронови, Палаузови и Рашеви. Надариха ме богато за в полза на Шуменската нова черква: освен 300 рубли в брой, по цели колекции богати свещени одежди, цели тела черковни книги, свещени съдове и разни поликандили.”

Възпоменателен надпис от църквата “Свети Три Светители”

Храмът е изграден изцяло със средства на шуменските еснафи, за което свидетелства каменният надпис над входа на храма: „Изволением Отца. Поспешением Сина. И совершением Светаго Духа. Созда ся храм сей три Светители. Во время самодержавнаго Царя Солтам Абдул Меджита. И архиепископа Вениамина лето Господне. 1857. Месец авгост пристоятели И помоществователи що са намерват в Шумен Иснафи. Дикиджии, Терзии, Бакали, кожофари, Казанджии, Куюнджии, Ковачи, Древоделци овчери, землиделци, Керемидари, Миханджии, Фучиджии.”

Храмът е свързан и с борбата на шуменското гражданство за църковна независимост. Освещаването на църквата се забавя поради възникнал спор с тогавашния гръцки владика Вениамин, който не давал съгласие тя да се нарече „Св. Св. Кирил и Методий”, каквото било желанието на местните българи. Пренебрегвайки тяхното желание, владиката успява да се наложи и подкрепян от някои градски първенци, посвещава църквата на „Св. Три Светители”.

Схема с основните махали на града през Възраждането. Съставена от Г. Джумалиев

Интересни са фактите при освещаването на църквата. Повечето от жителите на града биват против това тя да бъде открита от владиката грък, който се славел с непристойно поведение и лошо отношение към българите. Те предлагат да се отложи освещаването, докато се реши черковният въпрос, но предложението им не се приема. Въпреки това, в стремежа си да не бъде осветена на гръцки език, местен ученик скрива богослужебната гръцка книга на владиката, за да не може да я освети на гръцки език. Така по повод на случилите се събития шуменското общество е разделено. През 1860 г. се стига до изгонването на митрополит Вениамин. За решимостта на шуменци, за пълно скъсване с Патриаршията, изиграло важна роля и произнасянето на смелите речи в голямата черковна зала на възрожденските дейци Добри Войников и Никола Бацаров. Така през 60-те и 70-те години на XIX в. тази църква се превръща в главно средище на духовния живот на българското население от новите махали на Шумен.

Църквата е съзидана изцяло от камък. Представлява голяма трикорабна базилика. Дърворезбите и олтарния иконостас са изработени от български дърворезбари от Македония, а иконите от шуменските иконописци Васил Беделев и Никола Василев. На снимка датирана от 1910 г. се вижда как е изглеждала църковната сграда по това време. По външен вид тя наподобява висока двуетажна сграда с големи етажни височини. След Освобождението западно от църквата били изградени отделна камбанария и централно разположено леко кубе в наоса. През 1932 г. тя е основно ремонтирана по проект на софийския архитект Цветков. Пристроена била открита нартика с куполен портик и стоманобетонна камбанария над притвора, строена от известния майстор на паметника на Шипка – бай Пеньо Бомбето от с. Дралфа.

По време на Втората световна война през 1944 г. църковната сграда е опожарена. Отново е възстановена през 1948 г. от архитект Кирил Рачов и осветена от митрополит Йосиф. От изгорялата стара черква са запазени трите абсиди, олтарната врата и надпис, който гласи: „1862 година първо позлатяване, 1907 година 2-ро позлатяване. Никола Зографски – 76 годишен.” От пожара са спасени само две икони – на Св. Никола, нарисувана през 1860 г. и тази на Св. Трифон от 1872 г., и двете датирани и подписани от Никола Василев.

На 30 януари шуменският православен храм „Свети Три Светители” празнува своя храмов празник и почита паметта на своите покровители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Тримата са влиятелни епископи на ранната църква и играят важна роля за оформянето на християнското богословие.

Тримата светители са изобразени над входната врата. В църквата е уредена експозиция от старинни икони и църковна утвар. През 2016 г. е подновен куполът на храма. Новият е с титаново покритие в златен цвят, както и двата нови кръста, които красят шуменския храм. Ръчно изработеният купол е дарение от Украинската православна църква и миряни, които помагат сградата да бъде обновена. И в миналото, и сега православната обител се реставрира основно със средства от дарители. Днес храм „Свети Три Светители” е втори по големина в Епархията след Варненската катедрала.

36

Източници:

Иванов, Венелин. Възрожденски черкви в Шумен : Черквата “Три Светители” в Костовата махала. // Иванов, Венелин. Възрожденски черкви в Шумен и Шуменско : [Изследване] / Венелин Иванов; Науч. ред. Николай Тулешков. – С., 2001, с. 49-50 : със сн. и черт.

Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство в Североизточна България : XV – XX век / Състав. Любомир Миков ; Науч. ред. Иванка Гергова, Любомир Миков ; Ред. Регина Митева. – София : Акад. изд. М. Дринов, 2006.

Минков, Стефан. Град и крепост (XVIII век – 1878 г.) : Град, градско пространство и градска среда / Стефан Минков. // История на Шумен / Бисер Георгиев и др. – Шумен, 2019, с. 91-117.

http://www.shum.bg/article/144866

Прочетете още

Най-старият паметник в Шумен на дарителя на „УЧАЩИТЕ СЕ ДЕВИЦИ” НАНЧО ПЕНЕВ ПОПОВИЧ

Нанчо Попович е най-щедрият дарител на образованието в Шумен в първите години след Освобождението. По размери на дарението е сред първите осем в страната....

46 прочети повече