Image

Етносите в Шумен – част 2

Изгонените през 1492 г. от Испания евреи, се разселват в големите градове на Османската империя. Първите еврейски семейства идват от Одрин в Шумен. За ранното настаняване на евреите в града говори фактът, че еврейската махала се намира непосредствено под Стария град. А по местоположението на една махала може да се съди за времето, по което става заселването на хората, живеещи в нея.

В края на 17 в. и началото на 18 в. в града вече има значителен брой евреи. Още от времето на заселването си, те заемат западната част на града. През 1810 г. са преброени 38 къщи с еврейски семейства. Н. Бозвели намира 40 еврейски фамилии, а според официалното преброяване на Княжество България от 1880 г. в града живеят 738 евреи. За съществуването на еврейски молитвен дом /синагога/ съществуват оскъдни данни. Сградата е известна сред населението като „Къщата с часовника” поради наличието на такъв вдясно от входа на синагогата. Данни около построяването на храма липсват. Знае се, че преди него е съществувал друг – дървен храм, който се оказва негоден за извършване на култа и през 1848 г. е построена последната сграда. От старата синагога остават само 7 книги на староеврейски, написани върху пергамент. Част от архива е също унищожен поради наводнение. Синагогата е обявена за паметник на културата, но през 90-те години на 20 век е съборена.

Синагога

Еврейската махала е разположена в края на града до местността „Кьошковете”. Чрез своите малки бакалници, сладкарници, тенекиджийски работилници и кафенета са се препитавали много еврейски семейства. Редом с тях е имало и магазини на турци, арменци, българи, с които евреите поддържали приятелски отношения. През 1870 г. откриват първото в България мъжко еврейско училище. През 1874 г. е открито и първото еврейско девическо училище в страната. Двадесет години по-късно, евреите в града основават и читалище „Агодат Иладим”.

Характерна черта на евреите е тяхната благотворителност. Още през 1870 г. те създават дружество „Милосърдие”. Принадлежността си към България евреите показват, когато трябва да се събират средства за построяване на паметник на бележития шуменец Панайот Волов. А в годините на Закона за защита на нацията, въпреки че са им отнети граждански и човешки права, над 40 шуменски семейства евреи даряват средства във фонд „Зимна помощ”.

Бившето еврейско училище

След създаването на държавата Израел, през 1948 г., в Шумен остават малко евреи, които съхраняват традициите си и продължават да работят за доброто на града.

През 1880 г., татарите са 336 души в Шумен, а през 1893 г. те са вече 648. Татарите идват в града на два пъти. Първата вълна е около 50-те години на 19 век, вероятно след Кримската война. Заселват се в своя махала, която наричат Меджидие, по името на тогавашния турски султан Абдул Меджид. Около 1864 г. идва втората група татари в града. Те заемат съседни територии и си наричат отново своя махала по името на тогавашния султан Абдул Азис. Двете махали по-късно се обединяват в една, наброяваща около 200 къщи. През 1869 г. татарите изграждат своя джамия, известна като Татарска джамия. Джамията е известна с още две имена – Рифат паша и Трите моми.

В Шумен освен компактни етнически общности живеят и представители на различни европейски националности: унгарци, поляци, чехи, французи, немци, руснаци, украинци и др., които съдействат за европеизирането на града и за социалния и културния му облик.

Връзките между Шумен и Русия са дълголетни. Много наши съграждани са се обучавали в руски учебни заведения, пренасяли са руската култура, участвали са в отряди за освобождението на България. Шумен става седалище на повече от 700 руски емигранти през 1920 г. Руснаците, които се установяват в града, строят живота си и историята си в Шумен. Тук, както и в други градове на страната, от 1949 г. до 1990 г. съществува Клуб за българо-съветска дружба. През този период много специалисти от Русия оказват помощ при изграждането на най-големите заводи в града, поддържат се тесни връзки и отношения с побратимения град Херсон.

Руски клуб “Славяни”

Шумен е пример за град, който обединява общности с различни религии. Хората живеят в единство, мир и разбирателство. Организират се симпозиуми, конференции, посветени на толерантността, етнофестивали. За тази толерантност бележитият шуменец Стилиян Чилингиров е оставил чудесно описание: „Посещавайки през всяко време на годината, през всеки час на деня, Кьошковете бяха особено многолюдни в петъчни, съботни и неделни дни – седмичните празници на трите вероизповедания в града: мохамеданско, израилтянско и християнско…”

Махалите на Шумен

28

Източници:

Герчев, Христо. Избрани страници от стария Шумен / Христо Герчев. – София : Бълг. писател, 1994. – 287 с. : 4 л. портр., ил. факс. ; 20 см

Етносите в Шумен. // Град Шумен – магия на единство и многообразие : [Албум] / Състав. Бета Хараланова. – Шумен, [2013], с. 5-32 : със сн. Маргос, Ара. Арменската колония в Шумен през XVII-XIX в. : Избрани страници от книгата на ст. н. с. Дечко Лечев “Шумлян” / Ара Маргос. // Шепот в корените : Книга за стария Шумен : Кн. 4 – Шумен, 2004, с. 57-67.

Петров, Филип. Ролята на ромския етнос за града и цялостен принос за страната / Филип Петров. // Краезнание : Сборник 1 – В. Търново, 2011, с. 143-145.

Хараланова, Бета. Еврейската общност в Шумен от ХVI до началото на ХХ век / Бета Хараланова. // Изв. Ист. музей-Шумен, 9, 1997, с. 153-167.

 

Прочетете още