Image

100 години Шуменска библиотека

Библиотечното дело в страната ни води началото си още преди Освобождението от османско владичество. Пряк наследник е на богатите книжовни традиции в старите столици Плиска и Велики Преслав, където преди хилядолетия се полагат основите на славянската книжовност и култура. В Шумен то се заражда още в началото на XIX в. с развитието на просветното дело и появата на новобългарските училища. Първоначално, още през 50-те години на XIX в. към класните училища започват да се създават училищни библиотеки. След Освобождението и началото на ХХ в., с най-богат книжен фонд и добра организация са библиотеките на мъжката гимназия „Васил Друмев” и девическата „Нанчова гимназия”, уредени по образец на Софийската и Пловдивската народни библиотеки.

Стилиян Чилингиров

Библиотечното дело у нас е дело на много интелектуалци, дейци на просвещението, хора на словото, библиографи, библиотекари. През 1897 г. Народното събрание приема Закон за депозиране на печатни издания в народните библиотеки. Дейността по съхраняването и библиографското регистриране на издателската продукция в страната официално се възлага на Народната библиотека в София. През годините системата на депозиране се променя по отношение на броя на екземплярите и броя на библиотеките, които ги получават.

След военните години по инициатива на шуменеца Стилиян Чилингиров, по това време директор на Народна библиотека, се основава библиотеката в Шумен. Идеята му за създаване на библиотеки с функции на национален книжовен архив във вътрешността на страната е породена от опасения за съдбата и опазването на книжовния ни фонд.

Иван Калчев
(1873-1947)

През 1920 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася Закон за учредяване на достъпни народни библиотеки. По силата на този закон, със Заповед №3029 на 31 юли 1922 г. се основава Шуменската библиотека като четвърта депозитна в страната, след библиотеките в София и Пловдив и заедно с библиотеката във Велико Търново. Един месец по-късно е назначен първият уредник на библиотеката – учителят Иван Калчев. На 6 ноември 1922 г. е получена и първата пратка от 507 депозитни книги и периодични издания от Народна библиотека – София.

Дълги години след своето основаване Шуменската библиотека няма собствена сграда. През годините се помещава във Военния клуб, в сградата на читалище „Архангел Михаил”, в помещения на Общинската палата, в къщата на Димитър Кънчев на ул. „Калоян” №18.

.
Васил Класанов (1890-1950)

През 1933 г. със заповед на Министъра на народното просвещение за уредник на библиотеката е назначен първият квалифициран щатен библиотекар Васил Класанов – известен читалищен деец. През 1926 г. в София той основава Български библиотекарски съюз, както и под негова редакция, същата година излиза първото специализирано издание „Библиотечна мисъл”.

През 1937 г. организира и провежда в града ни научна конференция по библиотечни въпроси, на която е решено да се възстанови дейността на Българския библиотечен съюз със седалище в Шумен. Същата година шуменският уредник издава първата история на библиотеките в България, озаглавена „Кратка история на библиотеките”. Година по-късно излиза и първи брой на сп. „Библиотекар”.

.

През тези години библиотеката се помещава на таванския етаж на читалище „Архангел Михаил”. Голяма част от книгите са натрупани по земята, поради липса на рафтове. Организационната и административна работа се извършва изцяло от Васил Класанов. Въпреки настояванията му пред управлението в София, персонал не се отпуска, тъй като библиотеката е депозитна. Отдаден на работата си не престава да настоява, да търси начини и средства пред институциите и обществеността библиотеката да заеме мястото си на културно учреждение, а не само на книжен склад. В писмо до министъра на народното просвещение от 16 август 1943 г. той пише: „Поверената ми библиотека не е мъртъв склад на книги, а жива библиотека, деен културен институт, извършващ първостепенна научна, културна и просветна работа. Като такава тя да има и своя научен и помощен персонал поне толкова, колкото имат Софийската, Пловдивската и Скопската народни библиотеки”.

След края на войната, през 1945 г. и идването на новата власт шуменската библиотека в продължение на няколко месеца формално не съществува. Месеци наред тя продължава да работи, но по документи е закрита и се води преместена във Варна. Персоналът работи без заплати, решен да я запази. Класанов е назначен за уредник на новооткритата библиотека в град Варна. След редица преписки и под влиянието на будни шуменци, със заповед на Министерството на народното просвещение, културният институт в града ни възвръща своите функции. Васил Класанов е преназначен за уредник.

Основава се сдружение „Фондация народна библиотека, читалищна библиотека и археологически музей в град Шумен” за събиране на средства и откупуване на място за строеж. По време на пребиваването си в Шумен през 1937 г. Стилиян Чилингиров дава личен пример за щедрост на своите съграждани, като се ангажира всеки месец в продължение на пет години да внася в полза на библиотеката по 100 лв. В памет на своята починала дъщеря дарява последните си издания, възлизащи на повече от 2500 лв.

Първата копка за строеж на сградата библиотека-музей е направена на 2 септември 1968 г. Дванадесет години се строи архитектурният комплекс с архитект Бояна Боздуганова.

Пренасяне на книгите в новата сграда – 1980 г.

През март 1980 г. библиотеката пренася своя фонд в новопостроеното здание и отваря врати за своите читатели на 24 май 1980 г. Официално новата библиотечна сграда е открита на 28 ноември 1981 г. по повод честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

С Писмо №2024 от 22 август 1952 г. на Комитета за наука, изкуство и култура Шуменската народна библиотека изпълнява функциите на окръжна.

На 15 май 1972 г., по случай 50-годишния си юбилей, получава името Окръжна библиотека „Васил Коларов”. Името Народна библиотека – Шумен е възстановено през 1990 г.

.

През 1997 г., по предложение на д-р Иван Сакелариев и по повод 75-та ѝ годишнина, библиотеката получава за свой патрон името на Стилиян Чилингиров. Като регионална за област Шумен тя е утвърдена с ПМС №153/28.07.2000 г.

На 11 май 1981 г. шуменската библиотека първа в страната чества Ден на библиотекаря, утвърден по-късно официално и като професионален празник на библиотечните и информационни специалисти.

Днес нашата библиотеката е една от малкото в страната със сграда, проектирана и съобразена с функциите ѝ на библиотека. Тя е сред първите от своя ранг по обем и богатство на библиотечните фондове – с информационния си масив от над 765 000 документа се нарежда на четвърто място в страната.

42

Източници:

Богати традиции. // Работническо дело, N 188, 7 юли 1977

Джумалиев, Георги. Развитие на библиотечното дело в Шумен до 20-те години на 20 век / Георги Джумалиев. // [Петдесет] 50 години Окръжна библиотека, 1972

Класанова, Василка. Извори на знания и култура / Василка Класанова. // История на библиотеките в България от Средновековието до средата на 40-те години на XX век : Сборник статии / Състав. Мария Младенова; Ред. Иванка Янкова. – С., 2003, с. 256-258.

От началото до днес : Щрихи от историята на Шуменската библиотека. // [Деветдесет и пет години] 95 години от създаването на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” – Шумен : Юбилеен вестник / Регионална библиотека „Ст. Чилингиров”, 2017

[Седемдесет и пет] 75 години Народна библиотека в Шумен : [Юбилеен сборник] : [В 2 ч.] / Състав. и ред. В. Бешевлиева и др. – Шумен : Нар. библиотека – Шумен, 1997

Чилингиров, Добромир. Пораждане на идеята за Шуменска народна библиотека / Добромир Чилингиров. // История на библиотеките в България от Средновековието до средата на 40-те години на XX век: Сборник статии / Състав. Мария Младенова; Ред. Иванка Янкова. – С., 2003

Прочетете още