Мъжката гимназия

Учебната сграда, строена за Мъжка гимназия е една от емблематичните сгради за Шумен. През своето надвековно съществуване, тя е сменяла своето предназначение, ставайки свидетел на редица промени и различни съдби свързани с историческите превратности. По време на войните е реквизионен склад, болница, била е щаб и комендантство. Днес в нея се помещава Хуманитарната гимназия.

Идеята за създаване на мъжката гимназия в Шумен се заражда в края на 80-те години на XIX в., когато се сливат Шуменското трикласно мъжко училище и Шуменското педагогическо училище в едно – Шуменско мъжко педагогическо и трикласно училище. Педагогическото училище служило за подготовка само на основни учители. Възпитаниците му нямали право да учат във висше учебно заведение. По-влиятелните шуменци настоявали в града да бъде открита гимназия, след завършването на която децата им да имат възможност да продължат образованието си и в друга професионална сфера, различна от учителската.  

През 1890 г., в отговор на техните искания, Шуменският окръжен съвет преобразува Шуменското мъжко педагогическо и трикласно училище в Окръжна реална мъжка гимназия, която бива закрита още на следващата година. През 1891/1892 г. Мъжкото педагогическо училище се възобновява отново с тригодишен курс на обучение, а през 1896 г. от общинско то става държавно.

На 21 май 1905 г. в Мъжкото педагогическо училище избухва стачка срещу политиката на Стамболовия режим и най-вече срещу недопускането на завършилите педагогически училища да следват в университет.

Съгласно Закона за народната просвета, през 1909 г. се предвижда във всеки окръг да има по една мъжка и една девическа гимназия. Така Мъжкото педагогическо училище постепенно започва да се преустройва в реална гимназия, като до 1912 г. в него съществуват едновременно долни реални и горни педагогически класове. От септември 1912 г., Шуменското мъжко педагогическо училище е превърнато в Шуменска мъжка гимназия.

Първоначално педагогическото училище се е помещавало в сграда, построена през 80-те години на XIX в. от камък, кирпич и гредоред. Намирала се е зад читалище „Архангел Михаил” (дн. НЧ „Добри Войников”). Учебните условия не отговаряли на потребностите за подготовка на бъдещите педагози – стаите били нехигиенични, тъмни и влажни, липсвали кабинети за провеждане на нормален учебен процес. Министерството на народното просвещение взема решение да се построи ново „грамадно здание – интернат”.

Изготвянето на проекта за нова, съвременна сграда на Шуменската мъжка гимназия е възложен на един от водещите строители на България в началото на ХХ в. – първият шуменец архитект и първи архитект-инженер в страната Янаки Шамарджиев. Строежът на новото здание започва от 1904 и продължава до 1912 г. Учебните занятия са преместени в него, макар и то да е незавършено.

В брой 17 от 7 април 1912 г. в местния вестник „Общественъ гласъ” за дългоочакваното събитие е поместена статия със заглавие: „Новото помещение на мъжкото педагогическо училище”. В нея се казва: „На 2-ри того, сутринта, учениците от шуменското мъжко педагогическо училище се отправяха, всички, за към края на града, с книги под мишця…Учениците се преместваха в новото здание, наречено интернат, стърчаще с своите неизмазани стени и обковани с дъски в горния етаж прозорци, там на полето, срещу гарата, в местността „Панаиръова”. Възпитаниците на шуменското мъжко педагогическо училище отиваха тоя ден само за водосвет, да присъствуват на освещаването на новото училищно помещение, в което те на другия ден трябваше да почнат продължението на своите училищни занятия след дългата великденска ваканция.

На 2-ри април валеше ситен дъжд, повечето лапавица, навред кал и локви – мъчно е да вървиш свободно дори из равните тротоари край дюкяните от „Кушир” до края на града, до „Илчов хан”. А от там до полето, па и в самия двор на новото училище кал до колене – едва се изгазва. Новото училищно помещение на шуменското мъжко педагогическо училище притежава в много отношения големи неудобства за едно добро и хигиенично модерно училище. Построено отвън града, всред полето, то отстои на 5 и повече км разстояние от горните краища на града. Още на втория ден някои от учителите, на место да бъдат радостни, че са влезли в едно тъй хубаво на глед здание, искаха да се оттущат като се оплакат и нам, че са били изненадани, измамени в своите надежди…”

Из града, любопитни граждани чували недоволно мърморене, понякога преминаващо в псувни на отправилите се ученици и учители към стърчащата и недоизмазана нова училищна сграда. В двора на училището калта била до колене. Въпреки всеобщото недоволство, учениците от I, II и III гимназиален клас на Шуменското мъжко педагогическо училище започват обучението си в новопостроеното здание. Така дълго чаканата сграда и според директора д-р Константин Свраков, се оказва негодна за училище, както хигиенично, така и технически. Вторият етаж не бил завършен – без таван, мазилка и прозорци. Отвън цялото здание не е измазано. Приспособени били десет класни стаи, някои от които влажни и студени. Най-голямото неудобство било липсата на вода, добри пътища и отъпкан двор.

Учебната 1912/1913 г. на Шуменската мъжка гимназия започва на 1 септември с водосвет. Учениците са разпределени в 13 реални паралелки.

Усилията на училищното ръководство, да бъде завършена училищната сграда не дават резултат. Затова само 10 паралелки започват редовни занятия, останалите 3 са разпуснати за неопределено време поради липса на помещения. Това предизвиква недоволство сред гражданите и в първата половина на септември се организира търг за направата на още три стаи. Търгът се провежда през първата половина на септември и на 17 септември 1912 г. документацията се изпраща в министерството за утвърждаване. Точно тогава, в същия ден Цар Фердинанд I обявява военно положение и в страната е обявена мобилизация за Балканска война. При това положение училището затваря врати и се предава на Шуменската околийска реквизиционна комисия за хранилище.

Занятията в сградата на гимназията биват възстановени на 16 февруари 1913 г. Това става благодарение на началника на дивизионната област – полк. Бакърджиев. Помещенията се освобождават, но стаите са оставени нехигиенични, а някои почти разрушени.

На 2 септември 1914 г. започват само III, IV и V клас, тъй като няма още готови помещения. През пролетта на 1915 г. заедно с учебния процес, започва и подготовка по военно обучение. Обявена е пълна мобилизация за Първата световна война. Учебното здание се заема за нуждите на Шуменската околийска реквизиционна комисия. Занятията се прекратяват, а по-късно се преместват в девическата гимназия.

На 1 септември 1916 г. с водосвет се открива новата учебна година. По това време се обявява войната с Румъния. Гимназията отново бива затворена, а сградата се заема от Втора местна военна болница до 1918 г.

През юли 1922 г. учителският съвет взема решение училището да носи името на писателя Васил Друмев. От учебната 1927/1928 г. се откриват девически реални паралелки, но това води до понижаване на успеха и дисциплината. Поради това са предприети мерки по прехвърлянето им към девическата гимназия. Същата учебна година, на 12 ноември сградата на гимназията се електрифицира. На фона на започналия военен конфликт, в училището започва инсталиране на парно отопление, както и изкопна работа за изграждане на съблекалня.  

Поради усложнената военна обстановка учители доста често били командировани или мобилизирани, което и налагало промяна в програмата на гимназията. Независимо от това, настъпват реформи и в мъжката гимназия. Поради увеличаване броя на учениците, министърът на народното просвещение се разпорежда Шуменската народна мъжка гимназия „Васил Друмев” от 15 септември 1943 г. да се раздели на Първа мъжка гимназия „Васил Друмев” и Втора мъжка гимназия „Панайот Волов”, които отново се обединяват през 1949 г. с името „Васил Друмев”.

Освен мъжката гимназия в западното крило на учебното здание се помещава и Висшият педагогически курс, създаден през 1919 г., който през 1921 г.започва да се именува Учителски институт.

С нахлуването на Съветската армия в България, през 1944-1945 г. в гимназията се настаняват щабът и комендантството на съветските части в Шумен.

От учебната 1949/1950 г. до 1970 г. сградата на мъжката гимназия е отстъпена на новооткритата Механотехническата гимназия (бивш Техникум по механотехника „Христо Ботев”, от 2003 г. до днес Професионална гимназия по механотехника, електроника, телекомуникации и транспорт „Христо Ботев“). Първа мъжка гимназия се преименува във Второ единно мъжко училище „Васил Друмев” (днес ГПЧЕ „Никола Й. Вапцаров”) и бива преместена временно в сградата на девическата гимназия „Нанчо Попович”.

През годините в учебното здание на мъжката гимназия се помещава Средно общообразователно училище „Васил Друмев” със спортен профил. През 2000 г. то се слива с новосъздаденото хуманитарно училище. Така се поставя началото на новото учебно обединение – Хуманитарна гимназия „Йоан Екзарх Български”, която и до днес се помещава в това емблематично за шуменци здание.

• 

• 

• 

• 

• 

23