Image

Старата дивизионна болница

През XVIII и XIX в. Шумен се очертава като икономически издигнат център с голям турски гарнизон. По време на управлението на султан Махмуд II, известен като един от най-големите реформатори в историята на Османската империя от 1808 – 1839 г., била засегната и турската военна организация. Започнало създаването на военномедицински служби.

При едно от посещенията си в Шумен през 1836 г., той заповядал да се издигне голяма военна болница. Сградата, известна през годините като Турската, по-късно като Руската болница, а сега наричана Старата дивизионна болница, е открита през 1837 г. Тя е първата, която се строи в българските земи по европейски образец и по всички валидни за времето си изисквания.

Според твърдението на стари шуменци, за избора на мястото и за строежа участвали инженери французи и англичани. Избраният терен за болница се намирал на 3 км северозападно от тогавашния център на града, в подножието на местността Кечи баир. За времето си тази местност била най-хигиеничната и най-слънчевата част на града. Отзад болницата била заобиколена с лозя, а отпред с голям парк.

Още при откриване на здравното заведение през 1837 г., над централния вход е поставена голяма мраморна плоча с надпис, който съдържа седем двойни реда написани на старотурски език. В него се посочва не само инициатора на строежа, но и се дават указания за предназначението на болницата – да обслужва модернизираната турска армия и да бъде в услуга на населението.

По форма сградата представлява пълен затворен четириъгълник с външни размери 114,4/68,51 м. Тази форма на застрояване била прилагана в миналото от турските завоеватели освен за строежи на казарми, затвори и др., също и за военни болници. Изградена е от камък и впечатлява със своите величествени размери и строга архитектура. Поради наклона на терена източната част на болницата е двуетажна, а останалите – едноетажни.

Към затворения вътрешен двор има четири прохода, разположени в средата на всяка една от страните. Източният вход е централен, обърнат към града, оформен с голямо, монументално, симетрично, двураменно стълбище.

В източната част на горния етаж се намирали стаите на администрацията и лекарите, а долният се заемал от болничните складове. В останалите крила на болницата били разпределени болничните стаи. Сградата била водоснабдена с резервоари за вода и имала собствена канализация, чрез която замърсената вода се отвеждала до Енчова река с дълъг, около един километър канал.

В миналото, при поглед към града, болницата е изпъквала от околните височини. За нея Феликс Каниц пише: „По-нататък в дъното, обърната навън, се издига уединена върху височина красива военна болница, заобиколена от разкошен естествен парк”.

Въпреки колосалните си размери, многото вложени средства и труд, болницата имала редица недостатъци, а именно: малки прозорци с железни решетки, полутъмни коридори и др. Новоназначеният през 1897 г. лекар Стефан Смядовски – току що завърнал се от Франция, пише: „Зданието може да служи за всичко, но не и за болнично помещение”.

Първоначално болницата била завеждана от лечители с медицинско образование. По-късно на турска военна служба в Шумен били назначени лекари, завършили медицина в Цариград. По народност те били турци, гърци, българи и др. Някои от тях отказвали медицинска помощ на българското население.

След края на Руско-турската война през 1878 г. лечебното заведение се превръща в Руска военна болница. Руските войски поставят над главния вход на болницата надпис: „Шуменский военний госпиталь”. От Русия били донесени много болнични вещи, хирургически инструменти и образуван голям болничен склад. Според сведения в нея е лекувал д-р Николай Пирогов.

До месец юни 1879 г. болницата е била ръководена от руски военни лекари. По-късно тя става държавна и от 1879 г. главен лекар в нея е шуменецът д-р Андрей Парушев.

Шуменската държавна болница е била официално открита на 24 юли 1879 г., като е разполагала само с източното крило и част от северното, което е служило за склад и сушилня. Останалата част от голямата сграда е била използвана от дивизионната болница на IV Преславска дивизия.

Държавната болница остава в сградата на старата турска болница до 1911 г., когато се премества в новопостроената болнична сграда, където се намира и до сега.

До края на Първата световна война военномедицинските служби са използвали останалата част от сградата за дивизионна болница, складове и санитарна школа. След приключване на войната, в част от болничните помещения били настанени офицери, бежанци и войници – белогвардейци на ген. Врангел. Оттогава остава популярното ѝ название „Руска болница”. По-късно се преобразува на руско общежитие, а няколко години след това на руска гимназия с пансион.

След 1935 г. в сградата остава да съществува само руско общежитие за инвалиди, предимно в южното крило, а останалите помещения отново били използвани за складове на военномедицинската служба.

В сведение за държавните сгради в шуменския технически район от ноември 1935 г. е отразено, че сградата има 72 помещения с различна големина, от които 30 се използвали от руските инвалиди, а останалите служели за складове на военните части от гарнизона.

През 1949 г. последните руски войници напуснали сградата и тя след основен ремонт била предадена изцяло на военномедицинските органи за ползване.

Построена преди почти два века, тя е първата специална болнична сграда в нашата страна, направена по европейски маниер в рамките на Османската империя. Ценен исторически паметник, който свидетелства за важното стратегическо значение на стария Шумен.

През 2010 г. Министерство на отбраната предоставя собствеността на сградата и прилежащия ѝ терен на Община Шумен. Днес Старата дивизионна болница, превърнала се  в руини, се намира в кв. „Боян Българанов”.

7

Източници:

Малък сборник включващ публикации в някои сборници, списания и вестници от 1956 – 2001 г. / Венелин Иванов и др. – Шумен : ЮниЕкспрес, 2002, с. 142-145. 

Недев, Б. и др. Старата турска болница в Шумен / Б. Недев, В. Иванов. // Шумен – Коларовград : Сборник от статии и материали за миналото на града : Кн. 1. – Коларовград : Истор. кръжок при Окр. нар. музей, 1960-1962, с. 170-180. 

Шпатов, Кръстю.  Изграждането на военната болница в Шумен / Кръстю Шпатов. // Шпатов,  Кръстю. [Сто и тридесет] 130 години болнично дело в Шумен / Кръстю Шпатов. – Шумен, 1967, с. 13-19.

Прочетете още

Първата телеграфна служба, създадена на базата на първия телеграф в турската империя

След Освобождението в България няма модерни за времето си съобщения, но за кратко време съобщителното дело получава добро развитие. Съобщенията са фактори в просветното,...

7 прочети повече