С основание може да се твърди, че пивоварството в България започва в гр. Шумен. Началото е свързано с 1848 г. и унгарското въстание за свобода и независимост в многонационалната Австро-унгарска империя. След неговото потушаване, в Шумен пристигат много емигранти начело с Лайош Кошут. Те научават местното население на много неща. Със саморъчно изработени казан и ярмомелка за малц, през 1850 г. унгарските емигранти започват да правят бира за собствени нужди. След тяхното напускане, предприемчиви шуменци се опитват да произведат бира с цел продажба. Съобщават се имената на двама души. Първият, Иван Гагората, не успява да наложи новото питие сред своите съграждани. По-находчив се оказва Ради Железов Гьокчеренлиев – учител, свещеник и общественик. Той построява модерно питейно заведение в собствен имот, където произвежда и продава пиво.
Най-значителното индустриално предприятие в града след Освобождението е Първото българско акционерно пивоварно дружество.
В края на септември 1882 г. в Шумен пристига чешкият пивовар Франц – Франтишек Милде, майстор – пивовар в пивоварната фабрика в Русе. С подкрепата на Атанас Чанев и други предприемчиви шуменски граждани, на 26 октомври 1882 г., той основава акционерното дружество „Българско пивоварно дружество”. Целта, която си поставят акционерите, е производството и продажбата на пиво на едро и дребно. Сключва се веднага договор с майстора пивовар Франц Милде за 6 години, който от 1883 г. се приема за член на дружеството с условието да работи непрекъснато за повишаване качеството и количеството на бирата.
Управата на дружеството определя местността „Кьошковете” като място за построяване на фабриката. През 1882 г. се поставя основният камък и започва строежът по скица, начертана от Фр. Милде.
В края на януари 1883 г. сградата на фабриката е завършена. За улеснение в износа на бирата се строи линия, по която малък локомотив влачи няколко вагона до гарата. Пивоварите предлагат линията да минава през града, като се канализира реката “Боклуджа дере”(дн. р. Поройна). Обществеността и общината възразяват възмутено и линията минава по рида на северния склон на Илчов баир извън града. Под ръководството на бай Филип се катери нагоре, спуска се надолу, влиза в пещерата и излиза от нея и си спечелва звучното име “катеринката”.
“Катеринката идва”, “Катеринката минава” повтарят шуменци, докато си пият кафето или минават по пазара.По-късно автомобилният транспорт я прави излишна и поради разрастването на града тя е демонтирана.
Производството на пиво първоначално започва със скромни размери. Първото пиво се пуска в продажба на 1 април 1883 г. и се посреща много добре. След като фабриката успява да наложи своето производство, дружеството открива клонове в по-големите градове в страната. Броят на клоновете достига 70.
През 1885 г., три години след построяване на фабриката, в центъра на града се появява ново пивоварно дружество с голям капитал. В края на 1893 г., след голяма борба, „Българско пивоварно дружество” става собственик и на новата фабрика. През 1903 г. дружеството купува и пивоварната фабрика „Хаберман” в Русе. През 1911 г. дружеството завършва строежа на собствена железопътна линия до фабриката и се снабдява със собствен локомотив. През 1912 г. шуменската фабрика произвежда 4 400 000 литра висококачествено пиво. Завършва периодът на изграждане и стабилизиране на фабриката.
След Първата световна война бирата се превръща в питие за масова консумация. Фабричното й производство я прави по-евтина от ракията и виното. Шуменските пивовари бързо се ориентират в новосъздадената обстановка и изявяват желание „Българското пивоварно дружество Шумен – Русе” от събирателно да се трансформира в акционерно. Това се случва през 1918 г. Макар производственото развитие през периода да е непостоянно, фабриката се разширява. От Чехия се доставят модерна варка с обем 8 000 литра, транспортни бурета и др. От 1921 до 1924 г. дружеството успява да изнася средно по 80 каси на седмица пиво в Цариград и Одрин.
През 1924 г. е приет Закон за акцизите, който оскъпява производството на пиво. Пивоварните фабрики в цялата страна постепенно започват да губят позиции на пазара и да приключват със загуби. На 3 април 1927 г. 12 едри производители се обединяват в пивоварен картел, за да не фалират. Картелът решава да останат да съществуват три пивоварни – „Братя Прошекови” – София, командитно дружество „Никола Славчев” – Търново и „Акционерно българско пивоварно дружество Шумен – Русе”. Картелът започва да функционира, като се разпределят районите на пласмента. Шуменската фабрика е отдалечена от главните консуматорски центрове и пласментът й е разпръснат. Независимо от трудностите Шуменската фабрика успешно пласира пиво в Испания и Гърция.
През 1931 г. Дружеството на пивоварите се разтурва. Шуменската пивоварна е в криза. Ръководството работи усилено за справяне с тежкото финансово състояние и за стабилизиране на дейността. Изход от кризата се явява в лицето на кооперация „Българско пиво”, която търси доставчик за пиво в София. Увеличават се поръчките, подобрява се финансовото положение.
През 1940 г. Управителният съвет взема решение да закупи софийската пивоварна „Македония” вместо да открие фабриката в Русе.
С влизането на България във Втората световна война снабдяването с хмел и ечемик се затруднява. Това води до намаляване на производството и пласмента.
След 1944 г. Пивоварната фабрика продължава да съществува като частно предприятие до 1947 г. През целия период тя е единствена в района и втора в страната по значимост. Участва в международни изложения, получава дипломи и златни медали. Дружеството е член на „Съюза на акционерите” и на „Съюза на индустриалците”. През 1921 г. със специална грамота на цар Борис III Шуменското пивоварно дружество е назначено за царски придворен доставчик и му се разрешава да постави над фирмения си знак царски герб. Всички ръководни и административни длъжности се заемат от акционери. Постоянно се усъвършенства технологичният процес, което е заслуга до голяма степен на майстора пивовар Франц Милде и наследниците му.
Източници:
Ангелова, Росица. Миналото на Шумен (1878 – 1912) / Росица Ангелова. – В. Търново : Фабер, 2011
Димов, Тодор. [Сто] 100 години пивоварен завод “Шуменско пиво” : [Исторически очерк] / Тодор Димов. – Шумен, 1982. – 72 с.
История и развитие на пивоварната промишленост в България : 1848-1993 г. / Величко Петров, Йордан Платиканов, Стамат Манчев. – София : Съюз на пивоварите, 1996. – 320 с.
Калинов, Марин. Създаването на една легенда : [Шуменско пиво] : По дневниците на Емма Милде / Марин Калинов. – Шумен : [Изд. авт.], [2008]. – 120 с.
[Осемдесет] 80 години пивоварен завод Шумен – Коларовград : 1882 – 1962 : [Юбилеен албум]. – [София] : Реклама, 1962. – 18 с.
Попов, Недко Йорданов. Кьошковете : Спомени / Недко Попов . – Шумен : Славчо Николов и сие, 2006 . – 32 с. : с фотогр. ; 15 см