Image

Улица Араста

Миналото на Шумен свързваме с площада и уличката към него, носели някога името „Араста”. Взирайки се назад, към извървяното, виждаме какъв е бил животът в Стария Шумен. Най-интересните събития и случки от живота на града ни, оставили диря в историята на България са свързани с улица „Араста”. Тази улица винаги е имала душа. Ако можеше да говори щеше да разказва увлекателно за поколения видни личности и семейства живяли по нея. Тъкмо на нея се заражда българският театър, създаден е първият български оркестър.

Югоизточно от църквата „Свето Възнесение” на възрожденската улица „Араста” (дн. ул. „Цар Освободител”) са се помещавали първата българска община в града, читалище „Архангел Михаил”, руската комендатура, едни от най-модерните за времето си хотели, аптеки, занаятчийски работилници, книжарници, кафенета и сладкарници, адвокатски кантори и др.

На „Араста” са живели едни от най-заможните шуменци с влияние върху обществените дела. Това е улица на предприемачи, търговци, дарители, на първите театрали, на бележити педагози и изтъкнати музиканти и композитори, на кметове, министри, революционери и радетели на българщината.

Една от знаковите сгради за града се намира именно тук, на площад „Араста” (дн. пл. „Възраждане”). Това е Народно читалище „Архангел Михаил” (дн. НЧ „Добри Войников”) – едно от първите читалища в страната, основано през пролетта на 1856 г. Тук са се провеждали най-големите общоградски събирания по различни поводи и празници.
Малко по на запад от днешната сграда на читалище „Добри Войников” се издига къщата на търговеца-манифактурист Георги Иванов, известна с името „Елеонора”. На този ъгъл някога е било Кавръковото кафене, в което през 1857 г. е пренесено читалище „Архангел Михаил”. Вторият етаж се е ползвал за читалня, а в салона на кафенето са давани театрални представления.

На скица направена от д-р Петър Кърджиев – кмет на Шумен (1902-1905) в началото на ХХ в., се вижда, че на мястото, където днес е сградата на ОББ, се e издигал първокласният хотел „Сан Стефано”. Към него е имало ресторант и лятна градина.

Западно от днешната банка се е помещавал Мировият съд с адвокатски кантори. От 1895 г. съдия е Кънчо Миланов – по-късно министър на правосъдието, чиято заслуга е и построяването на съдебната палата в града.

На южната страна на площад „Араста” е била и първата българска община, учредена през 1831 г. като църковно-религиозна православна община, която постепенно се преустройва в светска.

Тук се е намирала и една от двете къщи на фамилия Куцарови, в която след сключването на Берлинския мирен договор и Освобождението на Шумен (18 юли 1878 г.) е настанена руската комендатура в града. Къщата е строена през 1870 г. и е била по-късно родния дом на актрисата Жоржета Чакърова, и на баща й Константин Чакъров. Въпреки, че е обявена за паметник на културата, възрожденската къща на полковник Чакъров е съборена.

На същата улица е била и къщата, в която се е родил и израснал Веселин Спиров – диригент на Симфоничния оркестър в Шумен, виолонист и музикален педагог, баща на проф. Александър Спиров.

До къщата на Спирови е домът на д-р Александър Жеков и Павла Вайсман. Именно него Панчо Владигеров посещава всяко лято. Там са написани и голяма част от произведенията му. Днес фамилният дом на Жекови и трите къщи на Тодор Кърджиев, дядо на един от кметовете на стария Шумен – Петър Кърджиев, съставят музейния комплекс „Панчо Владигеров”.

В дните след Освобождението на Шумен (18 юли 1878 г.) за помещение на новата община е избран домът на видния търговец Д. Фесчиев, чийто дом по-късно става собственост на запасния подполковник Бучевинов.

Срещу нея се намира втората къща на фамилия Куцарови, в която днес се помещава Домът на архитекта. На тази улица е и домът на Рачко Матев Рачев, преподавател и директор на Шуменското педагогическо училище.

Западно от къща „Елеонора” (срещу Кавръковото кафене) се е намирал домът на хаджи Велико Дюгмеджиев, който днес не е запазен, но съществувал повече от 200 години. Фамилия Дюгмеджиеви дава на града ни редица бележити общественици с ценен принос не само в културната история на Шумен, но и в историята на България. До Дюгмеджиеви е къщата на хаджи Стоян Ганушев – заможен търговец. Синовете му Анастас и Андрей Стоянови построяват на площад „Кушир” (днес пл. „Освобождение”) внушителната сграда Таш-мааза – стопанска постройка със складови помещения. През 1851 г. в къщата на Анастас хаджи Стоянов е създаден първият български оркестър.

На „Араста” се намира и къщата на хаджи Верби, шуменски търговец. Неговите наследници са изтъкнати лекари дали своя принос в областта на здравеопазването.

Срещу него, в дъното на къса и тясна уличка, се издига домът на Добри Войников (дн. Къща музей „Добри Войников”) – архитектурен паметник от епохата на Възраждането, строена по негов проект през 1862 г. в двора на бащината му къща.

Във “Възрожденски комплекс – Шумен” се намира Сребровата къща – симетрична двукатна къща. Построена е през 1872 г., собственост на Сава Бояров, а по-късно закупена от Димитър Сребров.

Някога тези домове са били топли и уютни, родни места на много видни шуменски родолюбци. Днес повечето къщи по улица „Цар Освободител” са обявени за паметници на културата като част от българското архитектурно наследство, други от тях са съборени.

13

Източници:

Араста – началото на едно завръщане. – Шумен : ОП за туризъм Мадарски конник, 2014. – 27 с. : с цв. фотогр. ; 20 см

Недев, Недко Хинев. Араста : [Спомени за Шумен] / Недко Недев. – Шумен : С. Николов, 2003. – 43 с. : с ил., портр. ; 21 см

Прочетете още