Image

Храм “Свето Възнесение”

Църквата „Свето Възнесение Господне и Свети Георги” е най-старата църква в Шумен от епохата на Възраждането. Свидетелства за нейното съществуване са открити след поредния основен ремонт на храма през 1933 г. Под пода ѝ са намерени основите на църкви, вписани една в друга, които са датирани от времето на българското средновековие. Западно от нея е намерен надгробен камък, на който е изписана годината 1656, което доказва, че храмът е съществувал още през XVII век.

Църквата „Свето Възнесение” представлява трикорабна псевдобазилика с една полукръгла абсида в източната част. От надписа върху мраморната плоча, вградена до входа на черквата, се вижда годината на построяването ѝ – 1829. Издигната е в българската Горна /Черковна/ махала, която в миналото турците наричали „Клисе махалеси”.

Най-ранното писмено сведение, че на това място е имало по-стара малка църква, вкопана в земята, носеща същото име се намира в летописа на Хаджи Велико от XVIII в., в който се казва: „На ляту 1774 май 19 да са знай кату са заправи черквата, прави се десет дни фатре на единайстию сториха света литургия”. Тази бележка се отнася за старата църква „Св. Възнесение Господне”, която била основно поправена.

По време на Руско-турската война, през 1828 г., черквата е била използвана от турците като склад за храни, вследствие на което е доста повредена. Българското население изпраща молба до Султана с искане да бъде ремонтирана. През следващата година – 1829, след завършилата война, се получава разрешение храмът да бъде възобновен върху старите основи. В султанския ферман изрично било упоменато, без да се „увеличава било с педя или пръст…”. От тази година датира и надписът, върху мраморната плоча, вградена до входа на църквата. На нея е изписано, че ремонтът ѝ е направен с помощта на шуменските еснафи. Новият храм бил украсен с нови икони, а някои от старите са пренесени и поставени в новия иконостас. От запазените документи се вижда, че иконостасът е изработен от тревненския майстор Костадин Витанов. През 1831 г. църквата е осветена от тогавашния владика Григорий.

В храма „Свето Възнесение” се съхранява една златотъкана плащаница с маргарит, везана през 1776 г. в Дубровник, която била поръчана и изработена специално за църквата от шуменските занаятчии.

Тук е осветена и съхранена иконата на светите братя Кирил и Методий, подарена от генерал Белокопитов при победното влизане на руските войски в града. На нея е изписано: „Тази икона посвещава за спомен на черквата „Св. Възнесение Господне” Сергей Димитриевич Белокопитов – Началник на втора пехотна дивизия, която влезе в Шумен на 06 юли 1878 г.”.

В двора на църквата „Свето Възнесение” е погребан Димитър Марузи, преводач и секретар на турския представител за мирните преговори след Руско-турската война (1806-1812), който бил публично екзекутиран. Той подарява на храма потир с надпис: „Помени Господи раба своево Димитър Мурузи, 1812 година.”

Погребан в двора на църквата е и княз Валериан Григориевич Мадатов – генерал от руската армия, участвал в сраженията на територията на Шумен (1828 – 1829). Там от 1878 г. се намира и гробът на капитан Колесников.

През XVII – XIX в., храмът „Свето Възнесение” е епископска катедра на Преславската епископия, където са служили наложените им от Цариград епископи. След 1860 г. шуменци не допускат да им бъде наложен повече нов митрополит, до 1872 г., когато за свой духовен водач приемат митрополит Симеон, който остава в града до 1882 г.

До 1905 г. църквата е била със запазен автентичен външен вид. Тогава при извършения ремонт до голяма степен се заличава възрожденският ѝ облик. При друг ремонт, извършен през 1940 г. се премахват окончателно дървените колони и тавана, като се заменят с нови бетонови, измазани. Днес от старата сграда са запазени единствено околовръстните зидове, надписът за строежа и някои икони. Храмът е обявен за паметник на културата през 1975 г

32

Източници:

Иванов, Венелин. Възрожденски черкви в Шумен и Шуменско : [Изследване] / Венелин Иванов. – София : Арх и арт, 2001. – 60 с. : с ил. ; 23Х23 см. – (Българско архитектурно наследство)

Люлка на древна култура : Музеи и паметници на културата в Шумен и Шуменски окръг / Б. Хараланова и др. – София : Септември, 1979

Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство в Североизточна България : XV – XX век / Състав. Любомир Миков; Науч. ред. Иванка Гергова, Любомир Миков; Ред. Регина Митева : Акад. изд. М. Дринов, 2006

Прочетете още

Георг Силаги и Панайот Волов – пионери на фехтовката в България

Връзките със съседни и западни страни, които зачестяват през 19 в. способстват шуменци да се запознаят с културата, революционните идеи и националноосвободителните борби на...

21 прочети повече

Първото девическо килийно училище в Шумен

През първите векове на османското владичество единствените места, където са се запазили и поддържали традициите на българската писменост, били килийните училища. Първоначално се създават...

13 прочети повече