Image

Шуменски военен клуб

 Офицерските събрания в Шумен и другите гарнизони на българската войска се създават по примера на сдруженията на офицерите в руската армия и подобни организации в армиите на някои западноевропейски страни. Офицерското събрание у нас е чисто българска форма на военна организация, в която умело се съчетава служебната с обществената изява и дейност на офицерите .

Създаването на Шуменското общо офицерско събрание, според съществуващи официални източници, става през 1879 г. По това време в Шумен съществува Сдружение на руските офицери, които са на служба в гарнизона. Те изнасят театрални представления в читалище „Архангел Михаил”, провеждат увеселителни мероприятия и др. В тези изяви участват и български офицери от гарнизона. Поради това, Обществото на руските офицери се превръща в Сдружение на всички офицери в гарнизона – руснаци и българи. През 1882 г. княз Александър Батенберг утвърждава „Устав на офицерските събрания”, като във Военното ведомство излиза и съответно разпореждане за неговото прилагане. В съответствие с тези документи, Шуменското офицерско събрание, клубът и библиотеката му са открити официално през месец октомври 1882 г. Председател е майор Константин Т. Рябинкин. За клуб и библиотека се определя едно от помещенията на 8-ма пехотна дружина. През същата година офицерски събрания се създават в почти всички гарнизони на българската войска.

Шуменското общо офицерско събрание проявява завидна активност. Продължава традицията за тържествено отбелязване на бележити военни събития в българската история. Организират се и се провеждат увеселителни мероприятия с офицерите и техните семейства. Популярни стават т. нар. „танцувални вечеринки”, които се провеждат в празнични вечери. За по-важните от тях се отдават и съответни заповеди на гарнизона.

Дейността на офицерското събрание се съсредоточава в неговия клуб. Така офицерският (военният) клуб става синоним на офицерското събрание. На шуменската общественост прави впечатление не толкова самото събрание, а клубът. Уреденият клуб с библиотека, е в отделна сграда, вън от казармения район, в който се провеждат „забави заедно с гражданството”. Но къде се е намирал точно клубът, не е установено. Съществуват недоказуеми предположения за мястото на клуба, но със сигурност се знае, че офицерското събрание е разполагало с удобно помещение – клуб, който е бил добре обзаведен, имал е библиотека, клуб, на който се радва и самият окръжен управител.С времето клубът започва да не отговаря на развитието на гарнизона, както и на променящите се културни потребности на офицерския състав. Шуменското офицерско събрание се заема да вдигне собствена сграда клуб – най-отговорната негова дейност през многолетното му съществуване. Инициатор за строителството му е полковник (в последствие генерал) Никола Иванов (1861-1940), един от най-видните български пълководци в миналото. През 1899-1903 г. той е началник на 4-та пехотна Преславска дивизия. Една от главните задачи, която той си поставя, е построяването на военен клуб в гарнизона.

С времето клубът започва да не отговаря на развитието на гарнизона, както и на променящите се културни потребности на офицерския състав. Шуменското офицерско събрание се заема да вдигне собствена сграда клуб – най-отговорната негова дейност през многолетното му съществуване. Инициатор за строителството му е полковник (в последствие генерал) Никола Иванов (1861-1940), един от най-видните български пълководци в миналото. През 1899-1903 г. той е началник на 4-та пехотна Преславска дивизия. Една от главните задачи, която той си поставя, е построяването на военен клуб в гарнизона.

Поради липса на документи, въпросът, свързан с това кой е архитектът на Военния клуб, не е проучен съвсем. Според изследване на полковник доц. Богомил Цветков за архитектурния проект на клуба, военното ведомство обявява конкурс, в който участва капитан Васил Иванов Златаров, офицер от сапьорната дружина в Шумен. Според това изследване, проектът на капитан Златаров е класиран на първо място. Съществува и друго мнение – то е на арх. Иван Аврамов. Той твърди, че проектант на сградата на Военния клуб е арх. Никола Лазаров – един от основоположниците на българската архитектура след Освобождението. В началото на 1899 г. арх. Лазаров приема поканата да завърши сградата на Военния клуб в София – задача, която той изпълнява блестящо. Твърдението на арх. Аврамов е основателно, особено като се има предвид, че началникът на 4-та Преславска дивизия, полковник Никола Иванов, покрай строителството на столичния офицерски клуб е бил лично познат с арх. Никола Лазаров и го кани да поеме строителството на Военния клуб в Шумен.

Проект на Шуменския военен клуб с подписа на капитан Васил Ив. Златаров / 2 август 1901 г.


Съгласно Заповед №126 от 6 май 1901 г. по Шуменския гарнизон, същия ден от поделенията в гарнизона се сформира работна група от около двадесетина души войници, които започват да разчистват площадката от порутените казармени сгради, дяланите камъни, които впоследствие лягат в основите на новия клуб. Така на 6 май (стар стил) 1901 г. започва първият работен ден и първата копка за строителството на днешния Шуменски военен клуб.


Към 1903 г. в България са построени три нови военни клуба: Централният военен клуб в София (1902), Военноморският клуб във Варна и Военният клуб в Шумен. Инициатор за тяхното строителство е все генерал Никола Иванов, а техен главен архитект Никола Лазаров.

През лятото на 1903 г. Шуменското общо офицерско събрание, т.е. всички шуменски офицери се сдобиват с нова, собствена сграда и клуб, със собствен дом, който създава подходящи условия за изпълнение на воинските задачи: красив танцов салон, отлично обзаведен офицерски стол, постоянно работещ бюфет. В многогодишното си съществуване с оглед задоволяване на нуждите не само на общото офицерско събрание и на гарнизона като цяло, сградата на Шуменския военен клуб бележи развитие. Построено е ново, югоизточно крило, с което се оформя вътрешен двор. Офицерската столова се реконструира в театрален и киносалон. Оформят се няколко приземни помещения. Тези промени дават възможност да се увеличат залите и местата, свързани с провеждане на занятия, театрални представления, увеселения и др. Така клубът на Шуменското офицерско събрание или Шуменското военно събрание, става център на всички значими мероприятия в гарнизона, а през следващите години и на културната дейност на армията, подобно на читалищата в града.



13

Източници:

Димов, Димо Тотев. [Сто двадесет и пет] 125 години шуменски Военен клуб : 1882-2007 / Димо Димов. – Шумен : Юни експрес, 2007. – 100 с. : с фотогр., н. ; 20 см

Прочетете още