Image

40 години Мемориален комплекс „Създатели на българската държава”

В мразовитото утро на 28 ноември 1981 г. е прерязана лентата на величествения монумент, построен на 450 м надморска височина в североизточната част на природен парк „Шуменско плато”. Мащабен проект, реализиран в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Мястото не е случайно – от тук започват редица български начала, начева българското летоброене. Това е паметник на първосъздателите, символ на българския дух, на неговото раждане и величие, мост между епохите.

Авторите са разположили мемориала така, че визуалното му въздействие да се възприема в радиус от 30 км. Заради това той привлича погледа на пътуващите към София, Варна, Русе, Силистра, Бургас и се явява визуален, смислов и композиционен център на първите български столици Плиска и Велики Преслав, както и на култовия център Мадара.

Монументът е построен след конкурс, преминал в два етапа. В първия вземат участие 15 колектива. Журито, с председател проф. П. Бербенлиев, не присъжда Първа награда и допуска до втория етап пет от тях. Премираният проект е дело на колектив в състав: скулптори – Крум Дамянов и Иван Славов; архитекти – Георги Гечев и Благой Атанасов; художници – Владислав Паскалев и Стоян Венов; инж. конструктор – Преслав Хаджов.

С изграждането на композицията се реализира нова архитектурна форма – „мемориален комплекс”. Той е едно от най-значимите произведения на монументалното изкуство от 80-те години на XX в., наситено с богата символика и патос. Върху осем тела от бетон са монтирани 21 скулптурни фигури на владетели, книжовници, боляри, войни, кон и лъв с кубична и модернистична форма. Всяка от тях е изваяна от многобройни пирамидални и призматични късове гранит, които образуват цялостен обем. Аспарух е първият владетел, представен в експозицията. Сурово изсеченото лице, сочещите в две различни посоки ръце подчертават идеята на забития в земята меч: „Това ще бъде земята ни!”. В дрехата му има вмъкнати графични и художествени елементи, които доразвиват идеята за могъществото на държавника. Конят, чийто прототип е взет от Мадарските скали, е обърнат към владетеля и предава единство на композицията. Над неговата опашка гранитни плочи, наподобяващи пики, представят части от най-стария писмен български документ „Именникът на българските ханове”.

Следвайки утвърждаването на държавата на 18 м височина са представени владетелите Тервел – Дипломатът, Крум – Законодателят и Омуртаг – Строителят. Образите им са търсени и взети от миниатюрите на средновековните хроники. В тях се открива източно влияние, най-вече в жестовете. Под „Галерията на тримата хана” е изсечен известният надпис от колоната на хан Омуртаг, която днес се намира в църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново.

Няколко стъпала надолу отвеждат в друга епоха. Ниша, оформена от бетонните фигури, в горния си край образува светлинен кръст – символ на новата религия, обединила племената в държавата на княз Борис І. Седнал на трона си, със силно приведена напред осанка, той отстоява преломния момент в историята на Първото българско царство, утвърждаващ признаването на българската държавност.

Следващата композиция е посветена на Златния век на България. Фигурата на цар Симеон, гордо стиснал жезъла си и застанал в царско достолепие, е заобиколена от книжовниците и болярите. Срещу тях е монтирана мозайка триптих, изработена от минерални тесери и цветна смалта. Всяко пано следва обемите на бетонното тяло, върху което е монтирано. Фигуралните елементи са изчистени и съчетани в горната си част с доминираща над тях шрифтова композиция. Тъй като вътрешното пространство е недостатъчно естествено осветено, цветовата гама на мозайките създава усещане за излъчване на светлина. Тук вместо ясно разказана история, посетителят е свободен да интерпретира сам символиката, да изживее паметника и разкрие за себе си историята в нея.

Увенчаващата монумента фигура на лъва е разположена на 52 м височина. Тежи 1000 тона и е изпълнена от 2000 елемента по-тъмен гранит. Зад опашката му има стилизирана пеперуда. В източните култури тя е символ на дълголетието.

Връзката между град Шумен и паметника се извършва по 1300 стъпала, осветени през нощта от високи спираловидни тела. На различни по дължина разстояния са оформени тринадесет площадки. Алеята, започваща от сградата на Драматично-куклен театър „Васил Друмев” с пиацета от четири грифона, е разделена на три части. Първата се състои от тринадесет водни каскади и завършва в подножието на платото. Втората част – по-тясна и по-стръмна от първата, има осем отклонения с места за отдих и зелени площи. Третата част, която е най-къса, започва от кафе „Панорама” и завършва до фигурата на Аспарух. По средата ѝ се извисява мраморна колона от старопрестолния Велики Преслав.

На 23 май 1983 г. по проект на арх. Валери Колев е открит Информационен център към паметника. Във фоайето му е поставено паното „Вечност”, изработено от Евелина Пирева. Центърът разполага със зала за радостни ритуали и постоянна експозиция „Монументалното изкуство в България през последните десетилетия на XX век”.

Паметникът „Създатели на българската държава” е един от 100-те национални туристически обекта. На посетителите се предлага екскурзоводско обслужване и информационна дейност за града и туристическите обекти в близост до Шумен на няколко езика.

24

Източници:

Николов, Стоян.  [Четири хиляди] 4 000 кадъра спрямо време / Стоян Николов. // Българско фото, 1982, N 3

Стойкова, Светлана. Паметник „Създатели на българската държава” : 25 години : Юбилеен сборник / Светлана Стойкова. – Шумен, 2006. – 24 с. : с ил. ; 30 см

[Четирдесет] 40 години Мемориален комплекс „Създатели на българската държава” : Снимки от пленер 2019 / Красимир Кънчев и др.

Monument to the Founders of Bulgarian State in Shoumen. – Шумен : Акерски, [1991]. – [25] карт.; 5 карт., 1 брошура ; 22 см

Прочетете още