Списание „Любословие“ и неговият шуменски спомоществовател Рали хаджи Мавриди
Съществен момент в развитието на балканските общества и изграждането на буржоазната структура при тях представлява раждането на периодичния печат. Изследователите на историята на българския периодичен печат отбелязват, че още преди появата на български периодични издания българите придобиват навика да следят периодиката въз основа на достигналите до тях чужди издания. Именно чрез различните балкански, руски и пр. периодични издания българите задоволяват духовните си потребности, възникнали в резултат на промените в тяхното съзнание, мироглед, бит.
В българската книжнина от епохата на Възраждането се чувства осезаемо влиянието на книгата върху народа. Българите осъзнават огромното значение на книгата за културното си издигане, обществено-политическото си просвещение, запазването и утвърждаването си като нация. Творците на българската книга и ония, които са помагали за нейната поява и разпространение осъзнават значимостта на дълга, който изпълняват – просветата на народа. С дълбока благодарност, българските книжовници посочват сънародниците си, които са ги подпомагали да напишат и издадат своите трудове.
Българските книжовници, особено в първите години след Възраждането е трябвало да преодоляват тежки материални пречки. Повечето от тях били бедни учители, свещеници, монаси, които едва се препитавали и не са могли да съберат средства за хартия и печат. Те търсели помощта на по-заможните и родолюбиви свои сънародници, еснафи и търговци, които финансирали изданията. Характерна черта на всички шуменски търговци от ония времена е ревността им за развитието на българските училища и книжовността, които те подпомагат щедро, гледат на тях като на синовен дълг.
Такъв един любител и благодетел, щедър и безкористен дарител за отпечатването на първото българско списание, отдавна забравен в родния си Шумен е Рали хаджи Мавриди. Макар и да отминават много години от знаменателните думи на Константин Г. Фотинов за Рали хаджи Мавриди, написани върху последния лист на последната книжка на сп. „Любословие“ – „наши потомци ще те имат в памят“ – днес поколенията знаят много малко за него или почти нищо.
През април 1844 г. в гр. Смирна излиза от печат първият брой на първото българско списание „Любословие“. С това се поставя началото на българския периодичен печат и на българската журналистика изобщо. Списанието излиза две години в 24 броя. Негов автор и редактор е Константин Фотинов. Поради липса на достатъчно средства за отпечатването му, животът на списанието е твърде кратък. В последния брой Фотинов публикува статията си „Обявление“, в която споделя: „За такова нещо требуват средства пристойно и приспособни, спомощни сиреч.“. А той не разполага с тези средства и благодари на всички българи, които са го подкрепяли финансово. Из между всичките си спомоществуватели, на преден план извежда Рали х. Мавриди. „А най-паче благодарим на господина Ралла Хаджи Маврида, родом шуменца, който ма подкрепи преблагородно, както за издаването на А-го тома и Б-го, защото секий месец по тридесет двастолпника испраща да предплащам на печатарина, та така можах да пристигнем и да го совершим…“. През декември 1846 г. излиза и последният брой на списанието. В споменатото вече „Обявление“, Фотинов допълва благодарността си към шуменеца със следните думи: „Знай твърдо уверено, че твоята памет ще е презначителна, вечна и превосходна…“.
Рали х. Панайотов Мавридов (Мавриди) е роден в Шумен някъде около 1807 г. Навярно в родния си град получава и образованието си, което за времето си включва една доста добра грамотност по български и гръцки език. В последствие, заедно с румънския език, те са усъвършенствани във Влашко, където той се установява по търговски дела. Наскоро след това се премества в Цариград, а негов приемник или представител във Влашко става брат му Христо. Рали Мавриди продължава да разширява своята търговска дейност. От Егейските острови и главно от гр. Смирна на Азиатския бряг той внася скумрия, паламуд, зехтин, вино, стафиди, фъстъци, кафе и др., част от които продава в столицата или препраща с кораби до Галац. Търговски контрагент на Р. Мавриди в Смирна е Константин Фотинов, с когото поддържа в продължение на 10 години интересна и поучителна кореспонденция. Тя е доминирана от търговски въпроси и съдържа сведения за изпратени, получени или забравени стоки, за тяхната стойност и начина на изплащането им, за търсенето и предлагането на едни или други произведения на цариградския пазар и т.н. Тази на пръв поглед суха и еднообразна информация дава нагледна представа за битието и мисленето на тогавашните български търговци. По-важна обаче е родолюбивата жертвоготовност на Р. Мавриди като главен настоятел и материална опора на първото българско списание „Любословие“.
На 12 януари 1843 г. Р. Мавриди се обръща с писмо до К. Фотинов, от което става ясно, че те не се познават, но любознателността на единия и книжовните занимания на другия хвърлят траен мост между двамата дейци. Това писмо е отглас на отпечатания през 1842 г. пробен брой на сп. „Любословие“ и обявлението за предстоящото издаване на „Географията“ на французина А. Балби. Готовността на Мавриди да бъде посредник между автора и неговите читатели е изненадваща. С това никой не го е ангажирал, а също така с К. Фотинов не се познават, а деловата им зараждаща се кореспонденция не представлява някаква сериозна гаранция. Въпреки това, Р. Мавриди се нагърбва с трудната задача да бъде настоятел на Фотиновите издания. Кореспонденцията между двамата родолюбци зачестява, все по-конкретни стават задълженията, с които Р. Мавриди се обвързва. Всеотдайният шуменец става организатор и разпространител.
Списание „Любословие“ започва да излиза през 1844 г. в гр. Смирна, където живее и работи неговият издател и редактор Константин Фотинов. Първата книжка е отпечатана през ранната пролет на 1844 г., а последната – в края на 1846 г. През това време са издадени две годишнини, всяка по 12 книжки или всичко 24 книжки. Списанието има образователен и общо културен характер. В него са поместени материали от областта на историята, българския език, религията и нравствеността, естествената история и търговията, географията и земеделското стопанство. Публикуваните статии дават не само знания, те формират навици и вкус към четенето, допринасят за възникването и укрепването на морални стойности, като родолюбие, дълг към родината и народа, готовност за саможертва в името на националния идеал. Списанието се списва почти изключително от К. Фотинов, който е автор на оригинални статии, прегледи и информации, но заедно с това и на редица преводни и компилативни материали. Трудностите, с които се сблъсква редакторът на „Любословие“ са многобройни, но безспорно най-големите се отнасят до материалното обезпечаване на изданието. Разноските около издаването и разпространяването се поемат изцяло от Р. Мавриди.
Рали Мавриди, първоначално преизпълнен с ентусиазъм за наченатото дело, постепенно е разочарован от отсъствието на достатъчно подкрепа от страна на българите. В началните месеци на 1845 г. той вече не скрива протеста си: „…вярваш ли колко труд ми коства получаването и изпращането на броевете на „Любословие“, така щото интересите не ми позволяват, въпреки че пак си казвам, че заради народа ни трябва да изпълним дълга си.“. През лятото на 1845 г. и в края на същата година особено, безпокойствата на Мавриди от настоятели и спомоществователи все повече нарастват. „Пиша с всяка поща – споделя той с К. Фотинов – Пиша им, а някои дори не ми отговарят. Разбираш, впрочем, какъв род хора са и затова нацията ни е загубена.“ Гневът и разочарованието от бездушието, което най-често среща, го карат на моменти да преосмисля подкрепата си. Р. Мавриди изразходва за година или за 12 книжки 360 двастолпника, което е 8640 – 9000 гроша (eдин двастолпник съответства на 24 гроша). В средата на май 1846 г. Мавриди предупреждава Фотинов: „как да е ще изкараме някак си годината, но догодина който иска, нека помага, аз вече се изморих.“ А на 3 декември той моли Фотинов да помести в „Любословие“ известието, че той иска извинение от читателите, но след двугодишния си труд сега моли друг да поеме задължението да влага грижи и средства за издаването на списанието.
През януари 1847 г. се появява последният брой 24 за декември 1846 г. На последните му страници Фотинов отпечатва „Обявление“ с което съобщава, че въпреки желанието му да продължи издаването на списанието, е принуден да го преустанови поради „народна склонност за пристойно споможение неусердна“. Изказва горещата си благодарност на тези, които са се отзовавали и подпомагали списанието по всякакъв начин. С дълбока признателност и благодарност говори за Р. Мавриди, за пожертваните от него време, труд и средства за „Любословие“.
След спирането на „Любословие“, Р. Мавриди се посвещава твърдо на търговски дела, които се развиват успешно, защото той работи вече с помощник. Малко по-късно при него идва и брат му Христаки. Негов контрагент в Смирна продължава да бъде К. Фотинов. Р. Мавриди търси подкрепата на Фотинов и за издаването на книгата на Ал. Ломониду „Търговията в Турция“, считайки я за полезно ръководство за българските търговци.
Дълго време Р. Мавриди обмисля идеята да учреди дружество „България“, което да търгува с различни суровини, като отчасти и да практикува обмен на валута. Дружеството създава редица неприятности на създателя си и въпреки усилията, начинанието остава незавършено. В дружеството се записват около една трета от необходимите акционери, а наскоро след това главният виновник за създаването му напуска турската столица.
Преселването на Мавриди във Варна е продиктувано несъмнено от търговски подбуди. Според С. Доброплодни, той претърпява през 1850 г. или 1851 г. търговски фалит в Цариград. Пристигайки във Варна, той участва и в създаването на българската община, учредена на 11 май 1860 г. Нейни създатели са неколцина дейци, измежду които първостепенна роля играе Р. Мавриди, братята Никола и Сава Георгиевич, Константин М. Тюлев и др. Главната задача, пред която те са изправени, е откриването на българско училище. Като един от ръководителите на българската община Р. Мавриди взема непосредствено участие в разностранната дейност, свързана с учебното дело. Името на Мавриди стои сред дарителите на училището, в организирането на помощни акции по съграждането му, както и за развитието му.
Известно е, че Р. Мавриди не остава безучастен и към освободителните кроежи, които по това време се лансират от Добродетелната дружина, така и от по-радикалните кръгове, групирани около Г. С. Раковски. Р. Мавриди става настоятел на в-к „Дунавски лебед“, разпространител на сп. „Духовни книжки“ и особено на книги, които се издават по това време. Въпреки гръцкото поданство и значителните търговски интереси, Р. Мавриди се включва без колебание и в църковната борба.
Една от най-слабо документираните страни от живота на Р. Мавриди във Варна е търговската му дейност. Няма съмнение, че той продължава да се занимава с комисионерство като в посредническите му отношения се срещат имена на търговци от Шумен, Добрич и др. Непрекъснати остават и деловите му връзки с Цариград. В края на 1869 г. Мавриди изпраща до съдружници в Шумен писмо, което изразява положението на българските търговци във Варна. През есента на 1870 г. той създава заедно с Мурат Х. Саркишан търговска къща във Варна. Съдбата на тази къща, резултатите от дейността ѝ, ако има изобщо такива от нея, са неизвестни. Неясна остава съдбата на Р. Мавриди по-нататък, освен обстоятелството, че през 1876 г. той е напълно разорен. Тежко болен и полусляп, за него се застъпва българската община със скромна помощ. Навярно, наскоро след това умира без да са известни точното време и мястото на неговата смърт и погребение.
Като се има предвид, че Мавриди е дребен търговец и материалните му възможности са сравнително ограничени, е чудо, че се заема със задачи, които ги надвишават. Обяснение може да се търси единствено в голямото му родолюбие. Оскъдните спомени за него го представят като буден, интелигентен и много деятелен, отдаден всецяло на българската кауза и почти забравен в родния си град.