Image

Левски в Шуменско

Като личност и революционер Левски е уникално историческо явление. У него намират щастливо съчетание множество най-прекрасни човешки качества, които го извисяват като професионален майстор на революцията, като идол и ръководител от най-голям мащаб. Ако трябва да се степенуват неговите заслуги с оглед делото на българското освобождение, най-напред трябва да се посочи изключителният му принос за формирането и утвърждаването на революционната стратегия, осъществена чрез изграждането на вътрешна революционна организация.

Той има стотици занаяти – търговец на жито, на кожи и на добитък, въглищар, манастирски просяк…

Той бива навсякъде в България. Необикновен човек, обвит с легендарна светлина образ, който в нашето съзнание побира в едно обикновеното с изключителното, реалното с измисленото, простото с великото… Предан до всеотдайност на революцията и свободата, Левски печели доверието на хората, които убедено вярват в правотата на народното дело. Те му вярват, защото той съумява да намери най-пряката пътека до народната душа, да надникне в нея с прозорливи очи, да си послужи с простички думи, с които да обясни на жадните за човешки живот и справедливост българи какво значат неговите идеи за равенство, демократична република, за братство с другите, без да се гледа на вяра и народност.

Обиколките на Левски из България

Дякона успява да обедини хора без никакъв революционен опит, да им вдъхне надежда, че България може да бъде свободна, да ги приобщи към голямата идея за национална независимост.

Първият таен революционен комитет в Шумен е създаден от Васил Левски през 1869 г. Като се има предвид, че поначало Шумен е турски град и една от най-могъщите крепости на турската империя, създаването на комитет е безспорен успех. По-късно, при други посещения в града и при срещи с други революционни дейци в Шумен, Апостола винаги се интересува как вървят нещата, помага със съвети.

С кого се среща Левски в Шумен? Имената на основателите на шуменския комитет са уточнени. Те са шест души. Тодор Байчев и В. Куцаров преди това членуват в комитета, съставен от М. Бенли, а Ил. Маджаров – в ТЦБК. Н. Българов е търговец, разкрил кантора в Шумен през 1869 г. Той идва от Търново. За него се знае още, че в хана на родителите му в Търново е отсядал Левски. П. Вълнаров е бивш сливенски учител, назначен през 1868 г. в Шуменското класно училище. Сава Райнов, Ив. П. Тодоров се сочат като основатели на Сливенския комитет през 1869 г. Приема се, че при посещението на Левски в Сливен, Сава Райнов е препоръчал своя съмишленик П. Вълнаров, работещ в Шумен. Изхождайки от метода на работа на Левски, се приема, че посочената сигурна връзка в Шумен е сериозно основание за идването на Апостола в града.

Според редица изследователи, сред учредителите на шуменския комитет, има още едно лице, което би могло да бъде препоръчано на Левски. Това е шуменецът Тодор Байчев. Неговата съдба се преплита и го свързва тясно с тази на шуменеца Христо Бояров. Имената на Бояров и Левски са записани сред спомагателните членове на Българското книжовно дружество (БКД). Относно Хр. Бояров и Т. Байчев съществува един любопитен факт – те са в близки отношения с Васил Друмев, чиято дружба с Васил Левски е документално освидетелствана. В. Друмев се завръща за кратко в Шумен през лятото на 1869 г.

Учредяването на революционния комитет в Шумен се предполага, че става през втората половина на август 1869 г. Известно е също, че спомените на революционните дейци лягат в основата за възстановяване дейността на Левски по изграждане на Вътрешната революционна организация. За това, че комитетът е основан от самия Левски, казва Ат. Стойков – комитетски деец от ян. 1873 г. и председател на комитета от ян. 1875 г. За това говори и В. Харизанов, член на комитета от ян. 1873 г. до септ. 1875 г. Изрично подчертава, че за по-стария комитет, основан от Левски, е слушал от самите първооснователи В. Куцаров и Т. Байчев. Н. Обретенов казва: „Аз знаех, че в Шумен има революционен комитет, основан от Левски още през 1869 г., затова отидох там. Успях да го възобновя, заедно с шуменските младежи…”

След Освобождението, в гр. Нови пазар много се говори за посещенията на Дякона. Години по-късно, учителят Никола Вълнаров заедно с обществениците Иван Илиев и Георги Гроздев събират сведения, според които Апостола е посещавал два пъти Нови пазар. Той записва разказа на дядо Митьо Колев за това събитие. Случва се в дома на Коджа Пеню – ръководителят на местния революционен комитет. Самият Митьо Колев – по това време 16-17-годишен младеж, другарува със сина на Коджа Пеню Балчо. Бащата ги вика и им казва, че очаква вечерта гости, за които турците не бива да научават. Нарежда им да охраняват къщата и улицата и да не пускат никого.

Било началото на зимата. Обикаляйки наоколо, Митьо Колев забелязва, че идващите са все възрастни хора и всеки носи нещо завито. Събират се 10-15 души. Късно вечерта гостите си тръгват както дошли – един по един. Коджа Пеню повиква младежите да се стоплят и вечерят – в стаята те виждат двама непознати с ямурлуци, готови за път. Единият бил по-нисък, рус, а другият по-висок, с голяма брада. Коджа Пеню взема голяма тояга, ножа и брадвичката си и повежда гостите си по пътя за Силистра. На другия ден пак повикал момчетата и ги предупредил да не казват никому нищо за снощното събрание, защото тук бил „баш комитата-Дякона”.

За посещението на Левски във Велики Преслав, Стоян Дончев разказва, че преди доста години покойният вече служител в Районният съд в града – Васил Добрев Попов, е разказвал неведнъж спомени за живота на дядо си Васил, който бил свещеник. Дядото разказва на внука си, че Дякона е посещавал Нови пазар и е отсядал тайно в къщата му. Васил Левски се укривал в едно малко помещение на еднокатната му къща. Няма данни да е създаван революционен комитет в града.

Легенда или истина е идването на Левски и в Дивдядово? До нас не са достигнали архивни материали. Не са записани спомените на революционните дейци в Дивдядово. Запазено е само преданието, с времето лишено от подробности. А оттогава са изминали повече от сто години. Според спомените на отец Захари Димов и други негови съселяни, през месец май 1870 г. в Дивдядово идва Васил Левски, представящ се за богат букурещки търговец. Привечер откъм Осмар по Тракийската пътека, през лозята в местността „Разбой”, той пристига с още двама свои спътници, смесвайки се с връщащите се от лозята копачи. Среща ги по тъмно в една от килиите на местното училище селският свещеник Захари Димов, който повиква и първенците Тодор Рахнев, Митьо Чакъров, Марин Хашлянов, Стефан Русев и Върбан Попов. Без да им се обяснява кой е „богаташът”, било хвърлено семето на бунта. На Дякона предали 2000 турски лири, почерпили се и на сутринта тихо тримата спътници напуснали Дивдядово.

Старото школо в двора на дивдядовската църква, където според легендата, е отсядал Левски

Името на Левски в Дивдядово винаги се свързва с името на поп Захари Димов. Кой е поп Захари? Захари Димов е роден около 1820 г. в Дивдядово. Завършва шуменското килийно училище. Учителства в родното си село. През 1857 г. даскал Захари приема свещеническо звание. Взема дейно участие в черковната борба. Обявява се против гръцкия владика Вениамин и не го допуска в енорията си. Заподозрян от турските власти, непокорният свещеник е хвърлен в шуменската тъмница, освободен оттам след застъпничеството на митрополит Симеон. Поп Захари се включва активно и в революционните борби преди Освобождението. Застава начело на комитета в Дивдядово. За революционната дейност на отец Захари Димов може да се съди и от негова приписка в една черковна книга: „За общо народно дело гроша 2 000. Май 1870 г.”

Стилиян Чилингиров в книгата си „Васил Левски : Живот и революционна дейност” пише: „Да се опишат неговите обиколки, ще каже да се нашари до неузнаваемост картата на България. Няма кът, дето да не е стъпил неговия крак, няма премеждие, което да не е налитало на главата му. Но Левски винаги се е отървавал благодарение на своя кураж и чутовна съобразителност.”

29

Източници:

Георгиева, Доротея. Една жива легенда за Левски / Доротея Георгиева. // Шуменска заря, ХХХІІ, N 20, 18 февр. 1975, с. 4 : със сн.

Георгиева, Доротея. Легенда или истина? / Доротея Георгиева. // Шуменска заря, XLIV, N 168, 18 юли 1987, с. 4.

Гроздев, Георги. Среща в одаята на Коджа Пеньо : Дяконът в Нови пазар / Георги Гроздев. // Шуменска заря, LV, N 40, 27 февр.1998, с. 6.

Димитрова, Ирина. По въпроса за основаването на революционния комитет в Шумен 1869 г. / Божидар Добрев. // Българското революционно движение в навечерието на създаването на БРЦК 1869 г. : Доклади и съобщения от научна сесия, посветена на 130-годишнината от началото на революционната пропаганда на Васил Левски в България, Плевен. – С., 2000, с. 144-147.

Дончев, Стоян. За дякона Левски разказват преславяни / Стоян Дончев. // Седмица (В. Преслав), V, N 6, 19 февр.-4 март 1997, с. 2

Дочев, Дочко. Неразвенчаната легенда / Дочко Дочев. // Шуменска заря, LXIV, N 190, 30 авг. 2007, с. 10 : със сн.

Златков, Георги. Васил Левски е преспивал два пъти в Нови пазар / Георги Златков. // Дума, ХI, N 40, 18 февр. 2000, с. 8.

Косев, Константин. Велик стратег на националната революция / Константин Косев. // Моята вяра, N 1, с. 3.

Раев, Илко. В Шумен делото на Левски не е помръквало : Памет / Илко Раев. // Шуменска заря, LII, N 41, 19 февр. 1996, с. 7.

Чилингиров, Стилиян Хаджидобрев. Васил Левски : Живот и революционна дейност (По случай 50 години от смъртта му) / Стилиян Чилингиров. – София : Д-во Куриер, 1923. – 60 с. ; 17 см

 

Прочетете още