Image

Френската сватба

Шуменската „френска сватба” се превръща в национално събитие състояло се на 12 януари 1875 г., един неделен ден в град Шумен, в дома на Константинови. За този ден е насрочена сватбата на една шуменска девойка – Василка Константинова и белгийският инженер Симон Фери.

Къщата на Константинови, намираща се в малък двор на главната улица, често била посещавана от Панайот Волов. Там освен топъл прием той намирал и необходимата за него просветна среда. Това е домът на учителя Димитраки Константинов, син на занаятчия и колега на Волов. В дома му революционерът често срещал неговата сестра Василка, изключително интелигентна и красива девойка. Някои от съвременниците ни уверяват, че не бил безразличен към красивото момиче. Сред обществото на шуменските ергени неколцина чакали да получат ръката й. Пръв сред кандидатите бил търговецът манифактурист Бойчо Хаджибойчев.

По това време в града пребивава инженерна бригада, пратена от Барон Хиршовата компания по строежа на линиите Каспичан – Шумен и Шумен – Карнобат – Ямбол. Служител в компанията изграждаща строежа на линията е френският инженер Симон Фери. Като преводач в бригадата по строежа работи учителят Димитраки Константинов. Именно той въвежда в семейството си френскоговорящия инженер. Симон Фери предлага брак на Василка и започват приготовления за сватба през януари 1875 г.

По повод на този брак в обществото се оформят две противостоящи позиции. Едната защитава тезата за законността на католико-православния брак. Тя е поддържана от Симон Фери, колегите му французи, както и от няколко видни шуменски чорбаджии с влияние върху обществените дела. Другата позиция се поддържа от младежите в града, които се обявяват против този брак, смятайки го за неморален и за акт на незачитане на българските традиции и обичаи от страна на чужденците. Сред най-яростните противници на сватбата е Бойчо Хаджибойчев и неговите близки приятели комитите-идеалисти Панайот Волов и Петър Енчев, които успяват да предадат своето негативно отношение сред широките среди на гражданството в Шумен. За тях драмата на Василка и Симон Фери предоставя една отлична възможност да стабилизират и разширят влиянието си сред местната общественост.

Поради по-особените обстоятелства, последвала задължителна процедура за удостоверяване семейното положение на чужденеца. Младоженците подават искане обредът да бъде извършен според източноправославната църква. Но поради спецификата на случая бракът им можел да бъде благословен само от православен свещеник и с разрешението на митрополит Симеон, който по това време се намирал в Цариград. С писмо той забранява венчавката.

В деня преди сватбата – 11 януари 1875 г. една от провокациите, които „младите” организират спрямо готвения брак е поставянето на сцена в читалище „Архангел Михаил” на Войниковата комедия „Криворазбрана цивилизация”. Чрез нея те пропагандират идеите си за придържане към корените на народностните традиции. В неделната сутрин на 12 януари 1875 г., след редовната сутрешна служба в храма „Св. Възнесение”, учителят Панайот Волов държи гневна реч пред събралите се граждани в двора на православната черква. В словото си той защитава обредите на нашата православна вяра и упреква чужденците, които не се съобразяват с общественото настроение и свързват събитието с актуалното за това време криворазбрано възприемане на европеизма.

Тълпата се отправя към къщата на Василка Константинова. Пристигат все повече хора, любопитни да видят „какво нещо е французка сватба”. Чужденците напускат къщата, минавайки през събралото се мнозинство. Следва спречкване. Намесва се полиция. Под наказателна отговорност са подведени около 17 младежи. Сред тях е и Панайот Волов, задържан по обвинение за пропаганда против брака на Василка и Симон Фери. Делото на задържаните по случая е предадено на вилаетския съд в Русе. На 17 май 1875 г., подсъдимите по „френската сватба”, Панайот Волов, Петър Енчев и другарите им напускат русенския затвор.

Така завършва неделният 12 януари през 1875 г. – ден, в който „френската сватба” не се състоява. Събитието остава като пример в спомените на шуменци за отстояване на българщината.

Независимо от това, през месеците февруари и март напрежението в града постепенно намалява. Бракът между Василка Константинова и Симон Фери остава непредотвратен. Те се венчават в Русе, където остават да живеят и работят.

Така „френската сватба” в Шумен поражда първия дебат в българския периодичен печат в периода от 1 февруари до 15 март. Като очевидец, Царевна Миладинова обобщава събитието така:

„Това що знаем е, че години наред хубавата мома, шуменските левенти и революционера Волов не слязоха от устата на гражданството на тоя хубав български край. Действително този драматичен епизод в нашето минало отлично би могло да послужи като фабула за цяла повест или драма. Което на мен правеше отрадно впечатление, че те (участниците) и всички други шуменци имаха доста широк поглед върху общобългарските нужди.”

10

Източници:

Андреева, Милена.  Писма от Шуменската тъмница на участниците във “Френската сватба” през 1875 г. / Милена Андреева. // Шуменска заря, LXXXVI, N 7, 11 ян. 2018, с. 8

Бонева, Вера Петрова. Българското Възраждане в Шумен и Шуменско – църковно-национални борби и постижения / Вера Бонева. – В. Търново : Фабер, 2002. – 324 с.

Бонева, Вера Петрова. Френската сватба в Шумен през 1875 г. – едно неочаквано трудно изпитание . // Бонева,  Вера Петрова. Българското Възраждане в Шумен и Шуменско – църковно-национални борби и постижения / Вера Бонева. – В. Търново : Фабер, 2002.

Шуменската”Френска сватба” – 1875 г. . // Възрожденският Шумен : По случай 165 години от рождението на апостола Панайот Волов и 140 години от Априлското въстание / Състав. Милена Андреева, Маргарита Стилиянова, Димитър Стойков; Прев. на англ. Георги Георгиев. – Шумен : Регион. ист. музей, 2016.

 

Прочетете още