Шуменско хигиеническо дружество

През третата четвърт на 19 в. се наблюдава модернизиране на българските земи. Особено интензивно се случва това в първите десетилетия след Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Поради липса на собствени кадри, тази модернизация се осъществява като се ползва опитът на по-развитите страни. Сред тях е и Австро-Унгария, която от своя страна се стреми към усвояване на българския пазар и към културно влияние. От втората четвърт на 19 в. нататък по българските земи учителстват мнозина представители на други народности (включително от Австрийската империя): сърби, хървати, руснаци, швейцарци, унгарци и др.; най-много са чехите. Те играят ключова роля в процеса на многобройните образователни промени.

Известни са ни двама унгарски учители. Единият е католическият свещеник Ендре Пастори, съратник на Кошут, учителстващ в католическата гимназия в Пловдив. Другият е учителят Калман Кирил Ронже – на два пъти за известно време работи в България: веднъж през десетилетието преди Освобождението, от 1869 г. до 1873 г., и втори път от 1879 до 1889 г. Известен е като един най-изявените чужденци – модернизатори на българското просветно и педагогическо дело. А в българската история на физическото възпитание, Ронже влиза и като първият специалист у нас по гимнастика.

Идвайки в България отново Ронже най-напред е назначен за учител в Габрово – в Априловската гимназия от 28 юни 1879 г. и остава една учебна година. В трикласното училище в Провадия е учител по естествознание година и половина. В Свищов Ронже преподава 1882/1883 г. В Солунската българска гимназия е назначен за учител, а в Мъжкия гимназиален пансион – за старши възпитател по препоръка на Българската екзархия.

В Шуменското педагогическо училище преподава през втория срок на учебната 1886/1887 г. Знае се, че отново е в Габровската Априловска гимназия от 1 октомври 1887 г. и че учителства още в градовете Варна, Пловдив, Русе. За кратко време е чиновник в Дирекция на статистиката в София.

Последователен е в организирането на здравните си беседи, утринните разходки из полето, съчетани с бягане, прескачане на рекички, катерене по стръмни места.

Като учител, К. Ронже не е само специалист по физическо възпитание, но и преподава латински, рисуване, геометрия и френски език. Той е един от пионерите на нашето училищно физическо възпитание още преди Освобождението.

По време на второто си учителстване в Шумен, Ронже пристъпва и към практическото осъществяване на своите възгледи относно хигиената и здравеопазването, като предприема създаването на хигиеническо дружество. Макар че в България съществуват здравни дружества, основани от лекари и ангажирани както със задачи по здравеопазването, така и със санитарни цели. Шуменското хигиеническо дружество е първото с категорично изразена хигиенна насоченост и е едно от първите такива в Европа. Неговото възникване е продиктувано от остра необходимост – в Шумен липсват действащи санитарни държавни институции, както и в други по-големи български градове; здравната култура на населението е ниска, заразните болести като туберкулоза, морбили, скарлатина и т.н. са широко разпространени и представляват сериозна заплаха за общественото здраве. Документите на дружеството свидетелстват, че първите стъпки за организирането му са направени на 22 май 1886 г., когато се изготвя списък на желаещите да се включат в него шуменци: саморъчно се подписват 34 души и след техните подписи са добавени с един и същ почерк още 7 души. Членският състав на дружеството включва както представители на шуменския икономически и интелектуален елит, така и будни шуменци от „средна ръка“ – читалищни и просветни дейци, учители, търговци. Сред тях са: Станю Кръстев, бъдещ председател на Дружеството на БЧК и кмет, учителите Васил Христов и Велико Железов, градският архитект, чехът Ян фон Богутински, установил се в града, чешкият майстор пивовар и предприемач Франц Милде – акционер и ръководител на пивоварното дружество в Шумен и др. Официалното му название е „Българско хигиеническо дружество – Шумен“, но в документите се среща и използваната в ежедневната практика по-кратка форма „Шуменско хигиеническо дружество“.

Според Протокол №1, учредителното събрание се състои на 1 юни 1886 г. То избира измежду присъстващите за председател на събранието Калман Ронже, а за секретар – Димитър Ст. Габровски. Събранието изслушва, допълва и приема подготвените от Габровски устав и правилник за вътрешния ред. Избира се с тайно гласуване за срок от една година и ръководния му орган – настоятелство от 6 души, разпределяйки помежду си длъжностите, както следва: председател на настоятелството Димитър Ст. Габровски, подпредседател Атанас Д. Иванов, секретар и книгохранител Антон Цвътев, касиер Жеко К. Саблев и съветници Велико Железов и Станчо Коджухаров.

В устава на Дружеството като негови непосредствени задачи се посочват информирането на членовете му по всичките хигиенически въпроси чрез сказки, прочит от списания с такава тематика и чрез влизане във връзка с други подобни дружества у нас и в странство, както и организирането на „потребна гимнастика“. Особено впечатлява с амбициозността си намерението да се направи за членовете „хигиеническа“ баня. За разлика от шуменските хамами, тя щяла да предлага възможности за индивидуална хигиена, течаща вода, вани, душове и санитарен контрол – елементи, които вече съществували като част от санитарната революция и градския напредък и ставали все по-масово достъпни в двуединната монархия.

По устав, Шуменското хигиеническо дружество разполага със собствен печат и с тематична библиотека. Членството в Дружеството е и възрастово ограничено – за лица до 18 години, но пък е „без разлика на вяра и народност“. Те трябва да са записани в „спомоществувателната книга“ и редовно да внасят определеното „годишно спомоществувание“. Всъщност Дружеството се поддържа от членския внос на стойност 6 лв. годишно – сума значителна, но достъпна за по-заможните граждани или за разполагащите със стабилни доходи, и се внася „всеки 4 месеца в предплата“. Разбира се, приемат се и дарения. Достъпът до сказките по принцип е безплатен за членове и външни лица от двата пола. Дружеството започва да функционира веднага. Първият членски внос от по 2 лв. за първата третина на текущата дружествена година е събран на 19 юни 1886 г. като участие внасят само половината от членовете. На 17 юни председателят на настоятелството Д. Ст. Габровски отправя „обявление“ за първата сказка, която предстояло да бъде изнесена от Калман Ронже няколко дни по-късно на 22 юни в читалище „Архангел Михаил“. Ронже бил интересен и разбираем лектор, който успявал да осъществи близък контакт с публиката, поднасяйки сказката умело, смесвайки приятен хумор и ирония.

За съжаление, дейността на Дружеството замира малко след неговото учредяване. Причините, според неговия секретар Димитър Ст. Габровски, са множеството укори поради неразбиране на ползата от него и заминаването на Ронже.