Шумен – роден град на пощенските и телеграфните съобщения в нашите земи
Към непроучените в пълнота фактори, които оказват решаващо влияние върху развитието на духовния и стопанския живот на град Шумен през втората половина на 19 в. принадлежат и телеграфните съобщения. С тяхната безспорно положителна роля в живота на града в продължение на почти четвърт век и с това, че се появяват в българските земи много по-рано от всички други балкански и европейски народи, придобиват особена важност.
Погледнато обективно, появата на телеграфната техника и съобщения в границите на старата Османска империя е продукт на усилията на развиващия се френски капитализъм да се настани върху обширните имперски пазари през 19 в., а субективно – резултат от подготовката за т.нар. Кримска война, която обединеният съюз на Англия, Франция и Сардинското кралство и Турция водят през времето на 1854 – 1856 г. срещу Русия.
Известно е, че около 40-те години на 19 в. в Шумен съществуват пощенски съобщения. От това време са и първите турски пощенски печати за восък. Познатото досега най-старо писмо, пренесено по българските земи е от Шумен за Цариград и датира от 1845 г. Върху него е поставено клеймо с надпис: „Анжаниб постайе – Шумла“, т.е. от страна на пощата в Шумен. Но много по-рано, през 1828 г. англичанинът Уолш пише, че пътувайки от Цариград за Влашко, намерил пощенски бюра в Шумен, Разград, Айтос, Русе. За пощата в Шумен, Уолш пише: „ Пощата е в едно голямо здание, понеже тук е средният пункт на връзките между разните части на Дунавското крайбрежие. Макар тук човек да може да получи много коне, понякога е длъжен все пак да чака дори с дни, за да тръгне. Самата поща, в отличие с другите пощенски бюра, има големи удобства. В горния етаж има стаи за лежане с дивани и черги“.
Един от основните пощенски пътища по онова време е по линията Одрин – Шумен – Галац. По него били позиционирани пощенски станции в Омуртаг, Търговище и Нови пазар. По-късно пощенски трактове са открити и в посоката Шумен – Варна (1850 г.) и Шумен – Русе (1854 г.). По тях се е движела пощата /мензил/ с бързи конни впрягове, обслужвани от татари.
Основата за организирането и откриването на телеграфо-пощенска станция в Шумен е поставена след идването на руските войски и установяването на руската военна администрация. Известно е, че Османската империя е водила безкрайни войни с Русия. Нуждите на войските са предпоставка за създаването на първите по нашите земи телеграфни линии. Такава е била построена през 1854 г. в направление Цариград – Одрин – Ямбол – Омуртаг – Шумен. В тази си част линията заработва от 1 януари 1855 г. Военните нужди налагат тази линия да се продължи до Варна /22 март 1855 г./ и до Русе /24 март 1855 г./. Освен военните, към този нов и бърз способ за съобщения, интерес са проявили и търговците. През февруари месец същата година от Шумен са предадени 22 броя телеграми с търговско съдържание. Едва към 1861 г. телеграфът започва да се ползва и за други нужди. Таксите се оказват твърде високи.
С възцаряването си през 1871 г., Абдул Хамид II прави отчаяни опити да „модернизира“ турската поща. Този бил изходът според него Турция да се отърве от чуждия контрол по отношение на пощенската служба.
Усилията на предшественика му, Мустафа III да създаде пощенска служба по подобие на европейските такива, остават безплодни, защото персоналът бил „негоден и крайно корумпиран.“ (Петров, Киро. История на пощата от най-старото време до днес / Киро Петров. – София, 1924, 158 с.). Откриват се чужди пощи, чието съществуване продължава до 1908 г. Чуждестранната пощенска мрежа се ползвала със значително по-голямо доверие отколкото държавната турска поща. Пощенските пратки се доставяли нередовно, а раздавателната служба почти не съществувала. Получателите на писмата и пратките били длъжни сами да следят за пристигането им в пощенските станции. По този повод, пътешественикът Ами Буе пише: „Ние видяхме в ханищата забравени или погрешно отправени от куриерите писма, и то не само за търговци, но и дори за паши“.
В спомените на Петър М. Матеев, бивш главен директор на ПТТ и служител в турските пощи през 70-те години, четем: „Пристигналите писма в един конак се изсипваха в панери и всеки, който очакваше писмо, сам си го издирваше в панера. Раздавателна служба не съществуваше даже в Цариград. Надписите на писмата задължително биваха написвани на турски език.“ (80 години пощи, телеграфи, телефони. – София, 1959, с. 5).
Абдул Хамид II дава нареждане да се свържат всичките окръжни и околийски градове с пощенски трактове. От 1876 г. се задействат редовни турски пощенски линии между столицата и по-големите градове и такива с големи военни единици като Солун, Смирна, Одрин, Янина, Бейрут, Багдад, Пловдив, София, Русе, Никопол, Варна и др. градове. Персоналът на станциите е предимно от турци, като има и арменци, евреи и гърци и е много корумпиран. За началник на станцията в Шумен е назначен Папазиян, в Търново – Янчев и др.
Предвид лошото състояние на турските пощи, другите страни като Русия, Австрия, Франция, Германия, Италия искат и получават разрешение от султана за откриване на собствени пощенски бюра за задоволяване на нуждите на своите дипломати и поданици. Тези бюра са известни под названието „чужди пощенски бюра“ и „писалища“ и са открити в Цариград, Одрин, Пловдив, Бургас, София, Варна и др. Съществуват до Освобождението и удовлетворяват нуждите на чуждите дипломати и поданици и на по-голямата част от българското население, което ги прави предпочитани пред съществуващата и крайно ненадеждна турска поща.
Истинската пощенска станция в Шумен е открита на 1 април 1879 г. На 11 април княз Дондуков-Корсаков утвърждава „Временните правила за пощовата част в България“, които влизат в сила от 14 май. На същия ден са пуснати в употреба и първите български пощенски марки, изработени и отпечатани в Санкт Петербург. На тази дата освободителите предават на младата българска държава 39 пощенски и 26 пощенски телеграфни станции, в това число и шуменската. През 1882 г. се въвежда службата за пощенски записи, а три години по-късно и пощенската спестовна каса. През 1890 г. се въвеждат телеграфните преводи. Малко по-късно в Шумен е монтиран и първият телефонен номератор и първият телефонен абонат. В източник от 1894 г. е посочен списък на персонала в шуменската телеграфо-пощенска станция от 9 души с началник М. Кривошийков. Две години по-късно, персоналът е нараснал до 26.
През 1908 г. в шуменската телеграфо-пощенска станция се въвеждат и междуградските телефонни съобщения. Правата телеграфна връзка на Шумен със София е създадена през 1916 г.
По това време в града има и гълъбова поща за нуждите на военните, която разполага с 400 обучени гълъба за пренасяне на писма.
През 1945 г. шуменската телеграфо-пощенска станция се премества в нова собствена сграда в центъра на града. Пет години по-късно в града е въведена и първата автоматична телефонна централа с 2200 номера, която функционира 25 години.
Междуселищната автоматизация започва през 1970 г. Системата за далечно телефонно избиране към цялата страна е въведена на 30.12.1975 г.
През 1889 г. е приет закон, с който се създава Главна дирекция на пощите и телеграфите, просъществувала до 30 декември 1947 г. На 31 март 1997 г. „Български пощи“ ЕООД се преобразува в акционерно дружество.
Компанията е монополист в страната в предоставянето на общодостъпна пощенска услуга до 2006 г.