Васил Николов Друмев

„Какъвто е в Шумен, в Белград и другаде, така и сега Друмев си е такъв: пред всекиго и всякога благ, добър, кротък и спокоен – с честен, постоянен и непоколебим характер; пълен с неизчерпаема любов към благородни и човеколюбиви дела, винаги готов на драга воля да услужи и помогне всекиму; винаги готов да прости всекиму за най-голямо зло, що му е било сторено; неговото великодушие, доброта, саможертва и родолюбие са били безпределни…” – обобщена характеристика на Друмев, дадена от Васил Стоянов, човекът, който контактува с него от ученическите му години до последните му земни дни. И още: „…У Климент като че ли е имало две противоположни душевни настроения; ту кипваше неочаквано… ту пък отблъскваше нанасяната му обида с някоя кратка, простодушна, но парлива простота…”.

Тази противоречива личност с разнообразни външни проявления на характера, което е типично за хората с многостранни интереси и дейност, е Васил Николов Друмев, митрополит Климент Търновски и Браницки. Роден в Шумен през 1841 г., той учи в родния си град при Сава Доброплодни и Сава Филаретов. Взема активно участие в културния живот на града. Участва в първото театрално представление в България (Шумен) през 1856 г. – комедията „Михал Мишкоед”, където играе главната роля. През същата година става помощник-учител. Като стипендиант завърша семинария в Одеса (1858-1865). Тук се сближава с Г. С. Раковски, който му оказва голямо идейно и творческо въздействие. През 1862 г. участва в Първата българска легия в Белград. Завършва духовната академия в Киев през 1869 г. със степен кандидат на богословието. След завършването на академията е учител и директор на българското училище в Браила (1869-1873). Един от основателите на Българското книжовно дружество и зам. председател на същото (1870-1872). Сътрудничи на вестниците „Съветник” и „Дунавска зора”. На 6 юни 1873 г. е ръкоположен за йеродякон в Тулча под името Климент, а от 1874 г. е управител на добруджанския дял на Доростоло-Червенската (Русенска) епархия като епископ Браницки (1874-1884). Ректор на Петропавловската семинария край Лясковец (1878-1884). Временно управлява Софийската епархия – 1884 г.

След Освобождението взема активно участие в политическия живот. Член на Консервативната партия. Митрополит на Търновската епархия (1884-1901). След Съединението през 1885 г. е изпратен с делегация при руския император Александър III, за да търси подкрепата на Русия. Като русофил се обявява против политиката на Стефан Стамболов и княз Фердинанд, заради което е заточен в Петропавловския манастир (1893), а след това е осъден на „вечно заточение” в Гложенския манастир. Освободен след падането на Стамболовия кабинет през 1894 г. Една година по-късно е изпратен с делегация при руския император Николай II, за да съдейства за нормализирането на отношенията между България и Русия. Председател на Българския червен кръст (1885-1887). Председател на Българското книжовно дружество (1898).

 Народен представител в Учредителното събрание – Първо събрание – 1879 г.; Второ събрание – 1880-1881 г. – ОНС.

Председател на Министерския съвет (МС) и министър на народното Просвещение от 24 ноември 1879 до 22 март 1880 г.; председател на временното правителство от 9 до 12 август 1886 г.

Автор на „Нещастна фамилия” – 1860 г.; „Ученик и благодетели” – 1864-1865 г.; „Иванко – убиецът на Асеня I – 1872 г. и др.

От малцина се знае, че „родоначалникът на българската белетристика” е бил и възторжен филателист. Не се знае много за тази му дейност – кога точно и как се е пристрастил към това. Предполага се, че това се е случило по времето на учението му в Духовната академия в Киев през 1865-1869 г. В периода след Освобождението, когато големият писател е министър в първото българско правителство, а после и на два пъти министър-председател, когато развива кипяща обществена и политическа дейност, Васил Друмев не престава да се занимава с филателия. Точно тогава той е събирал вече само български пощенски марки.

Бил е много взискателен към качествата на пощенските марки. Свежите екземпляри с ясни и чисти пощенски печати и с ненакърнено назъбване той отделял за своята колекция. На гърба на тези марки е поставял своя личен колекционерски печат.

Васил Друмев е имал сериозни възможности да изгради забележителна колекция от първите издания на току-що освободена България. Предполага се, че неговата колекция е била най-богатият и най-пълен ансамбъл от тези издания. А каква е нейната съдба?

След смъртта на големия писател и общественик през 1901 г., тя бива разпродадена. Най-ценните и редки екземпляри и ансамбли поемат незавидния път към сбирките на богати колекционери от чужбина. Много марки не толкова ценни остават в България. Някои от тях докъм 1970 г. е било възможно да се видят у стари наши филателисти. Днес вече и тях ги няма. Остава само споменът, че „родоначалникът на българската белетристика” e бил и един от родоначалниците на българската филателия.

• 

• 

• 

13