Д-р Вичо Панов Лекар – възрожденец

Икономическият подем на град Шумен през Възраждането, широкото просветно движение, благоприятното влияние на унгарската емиграция от 1849 г. и приносът на бележити възрожденци като Сава Доброплодни, Добри Войников и други, подтикват много шуменски младежи да получат по-добро образование и да завършат висши учебни заведения. Значителен е броят и на завършилите през тази епоха медицина в Цариград, Букурещ и другаде.

Повечето от тях след завръщането си в родината се включват активно в борбата за духовно и политическо освобождение на народа си. По-късно, мнозина от тях стават организатори на здравното дело в много градове на страната.

Първият лекар шуменец е д-р Вичо Панов. Роден е на 11 април 1827 г. в будно българско семейство. Баща му умира рано. Майка му e внучка на известния шуменски първенец Хаджи Жеко. Най-голямото ѝ желание било да види сина си учен човек.

Вичо Панов завършва килийното училище в родния си град със забележителен успех. С материалната подкрепа и съдействие на вуйчо си хаджи Симеонко хаджи Вичев, около средата на 40-те години Вичо Панов е изпратен да продължи образованието си в Цариград. През 1848 г. завършва известното Коручешменско гръцко училище, където образование получават много наши възрожденски дейци като Г. С. Раковски, Сава Доброплодни, Ил. Макариополски и др. По-късно (1848 – 1853 г.), с финансовата подкрепа на Стефан Богориди и на вуйчо си хаджи Симеонко, Вичо Панов завършва медицина в Монпелие, Франция. През 1854 г. се завръща в Цариград и остава там известно време на практика. Осъществява и поддържа връзка с много наши просветни дейци от Възраждането.

От 1857 г. до края на 1858 г., е на длъжност градски лекар в Габрово. Подпомага учебното дело в града, подкрепя материално първата българска гимназия – Априловската. През 1856 г. заедно с В. Берон участва в изпитите и тържествата по случай завършването на учебната година в училището в Търново.

През 1860 г. Вичо Панов се установява в родния си град. Назначен е за военен лекар в Шуменския гарнизон. Той е първият лекар българин в Шумен. Спечелва си име на много добър специалист. През 1888 г. като окръжен лекар в Шуменска област, прави оригинални наблюдения върху епидемиологията на инфлуенцата, която масово върлува в този момент. В работата си използва микроскоп, но не може да доведе своите открития до научна разработка с практическо значение.

Заедно с д-р Стоян Чомаков правят първата (от български лекари) операция на хранопровод и ларинкс през 1861 г. в Цариград.

Активно подпомага учебното дело и борбата на шуменци за самостоятелна българска църква. Съдейства на Никола Бацаров в борбата му срещу протестантската пропаганда в Шумен, провеждана от д-р Уесли Притман и др. След прогонването на митрополит Венеамин, д-р Вичо Панов е избран единодушно от населението на Шуменска епархия за неин представител в Цариград. През лятото на 1862 г. е назначен от турското правителство за „надзирател на лекарите” в Добруджа, със седалище Кюстенджа. Подава оставка като пълномощник на Шуменската епархия и заминава за Кюстенджа. Там става военен лекар. Две години по-късно д-р Панов е изпратен в Западна България – Никопол, Оряхово и Лом, за да организира борбата срещу появилите се тиф и дизентерия сред преселниците черкези и татари. Видинският митрополит го наклеветява пред местните власти, че е „човек, опасен за Турция и подбудител на българите в Лом”. Вследствие на това е отзован в Кюстенджа и подложен на разпит. Страхувайки се за по-нататъшната си съдба, емигрира в Румъния и става градски лекар в Александрия, Влашко. Почти 13 години д-р Вичо Панов прекарва там. Сътрудничи на дейци на българското революционно движение, оказва материална помощ на своите сънародници – емигранти. Настоятел на българското читалище и на вестник „Отечество” в Александрия (1864 – 1878).

Поддържа връзка с Раковски, Д. Войников, Хр. Ботев. В навечерието на Освободителната война внася 150 франка за 2 знамена и санитарни припаси за нуждите на формиращото се българско опълчение.

След Освобождението на България се установява в Шумен – градски лекар и управител на шуменската болница (1881 – 1885), околийски и окръжен лекар (1889 – 1899). В края на живота си се оттегля на частна практика.

Умира в Шумен през 1916 г.

18