Пери Векров – шуменецът в Холивуд

Първият българин, който пробива в крепостта Холивуд и американското кино е Пери Н. Векров. Роден през 1881 г. в Шумен. Още като малък заминава с родителите си за Александрия – Египет, където като ученик влиза в една френска драматична трупа. Учи в „Роберт колеж” в Цариград. В началото на 20 в. се връща в България и следва право в Софийския университет. Посещава и лекциите на първата българска драматическа школа.

Едва 20-годишен заминава за САЩ. Влиза в трупата на Аугустин Дели, където се опитва като драматичен актьор, изпълнител във водевили и поставя театрални пиеси съвместно с известния в онези години театрален режисьор Дос Рейли.

Макар и за кратко, учи в школата на Томас Х. Инс на Кълвър сити и изпълнява малки творчески задачи, посветени му от „супервайзера” на американското нямо кино.

По препоръка на Томас Инс, фирмата „American Kinemacolor” го ангажира и му поверява постановката на някои от първите си филми. Оттук започва кариерата му като актьор и режисьор в полето на кинематографията. След това работи последователно във „Вайтаграф” и „Метро”, където режисира „Из превъзходния път” с Анита Стюарт и Чарлз Ричман и „Чарлз медното сърце”. С този филм, според някои, Пери Векров се проявява като голям режисьор, а във филма „Нейните тайни” Алис Тери получава достъп до големите павилиони на филмовите компании. По-късно Пери Векров работи в „Парамаунт”, „Фърст нейшънъл” и „Юнайтед артистс”, като за последната фирма режисира филма „Господ от Тъндърчейт” с участието на известния актьор от нямото кино Оуен Мур – първият съпруг на Мери Пикфорд.

На върха на славата си, Пери Векров напуска Холивуд и заминава за Япония, откъдето по непотвърдени сведения, поставя серийни филми в японското нямо кино.

Българинът опитва да взема участие в някои филми и като актьор, но е изпълнявал малки роли, поради което е почти неизвестен.

Като се има предвид неговото участие като сценарист във филма „Биг бой”, това би означавало, че Пери Векров се връща в лоното на Холивуд в началото на 30-те години, когато киното става говорещо и започват да се търсят предимно мюзикъли. Важно е да се знае, че той се заема да екранизира за „Уорнър Брадърс” една вече станала известна музикална пиеса, като за целта привлича за съавтор Уилям Келс. Това е добър тактически ход от страна на българина, който познава вече нравствените порядки в Холивуд и знае, че бидейки едноличен автор, вече забравен в Америка, няма шанс за успех.

Той се опитва да намери сюжетно и смислово продължение на станалия вече известен мюзикъл „Съни бой”, екранизиран като „Лудия певец” от режисьора Алън Кросланд. Същият този филм, в продължение на една седмица, се прожектира в препълнения винаги салон с 1200 места на берлинския кинотеатър „Глория палас”, като събира 30 000 зрители –рекорд за времето си. В този филм двама души придобиват световна слава. Това били детето чудо на американското кино Дейви Ли и неповторимият Ал Джолсън. Поради това българинът се заема да напише литературния сценарий за „Голямото момче”, като през цялото време на пригаждането на бродуейския мюзикъл към изискванията на екрана се стреми да нагоди смислово и емоционално сюжета му като продължение на „Лудият певец”.

Свършеното от нашия сънародник в Холивуд било на високо професионално равнище, за което говорят следните неоспорими факти. На първо място е големият касов успех на филма „Голямото момче”. На второ – че авторитетното издание по история на киното „Leonard Maltin Review” му дава оценка 2,5 звезди при възможни 4, а „Katz Film Encyclopedia” го включва в списъка на най-добрите американски филми. И не на последно място – сътрудничеството на момчето от Шумен с едни от най-изявените американски кинотворци в онези години. Не кой да е друг, а режисьорът на първите най-сполучливи звукови филми Алън Кросланд, също и Ал Джолсон – един от най-популярните филмови артисти в началото на говорящата ера на американското кино, приемат и оценяват написаното от Пери Векров за филма „Big boy” като достатъчно добро, за да работят върху реализацията му на филм.

За жалост повечето творби, върху които Пери е работил се смятат за изгубени. Съществува обаче едно непълно копие на „Играчките на войника” (1930), режисиран от Майкъл Къртис и по сценарий на Векров. Музикална комедия, тематично свързана с Първата световна война. Режисирана е от същият Майкъл Къртис, който през 1942 г. ще заснеме „Казабланка” с Хъмфри Богард и Ингрид Бергман, и ще получи Оскар. Пери Векров не става свидетел на тази слава – твърде рано си отива от този свят, на 57 годишна възраст през 1937 г. от сърдечно заболяване.

12