Image

Проф. Димитър Каданов

Учен с международна известност, Димитър Димитров Каданов е роден на (30 март – стар стил) 12 април 1900 г. в Шумен, в семейството на полк. Димитър Каданов и Василка Костова Дюкмеджиева. Семейството е заможно и високообразовано. Бащата, роден в с. Шипка, завършва Военно училище в Русия, служи в Шумен и през Балканската война – 1912-1913 г. – е командващ артилерията на Трета българска армия. Майката Василка Дюкмеджиева е една от първите три шуменски девойки, завършили гимназия в Русия и завърнали се в България, поели пътя на учителската професия.

Димитър Каданов завършва Шуменската мъжка гимназия с пълно отличие и записва медицина в Пражкия университет. През следващата година се прехвърля в университета във Вюрцбург, Германия. Проявява се като амбициозен студент и още през 1925 г. полага с пълно отличие държавен изпит за лекар и получава докторат за представена дисертация върху експериментално-морфологични проучвания. Същата година новозавършилият лекар е назначен за аспирант към Института по анатомия и хистология във Вюрцбургския университет.

В Германия, д-р Каданов работи в продължение на 8 години – 4 години изнася лекции по анатомия, самостоятелно ръководи упражнения по топографска анатомия, участва в международни конгреси със собствени проучвания.

В края на 20-те години, д-р Каданов получава известност като учен с оригинален, собствен принос в анатомията и хистологията на крайните нервни окончания. Направените от него снимки на микроскопски препарати, оцветени по негова технология на рецепторните прибори в носната кухина, гръкляна и др., пораждат всред учените от цял свят голям интерес. Постиженията му са цитирани и препечатвани в повече от 480 публикации в специалната научна литература в чужбина. Д-р Каданов има оригинален принос и научно признание и в научните си разработки, отнасящи се до възстановяването на нервните влакна след присаждане на кожа и по отношение на особеностите, които настъпват с нервните органели при случаите на тежки изгаряния, при дълбоки и обширни по площ наранявания, както и при грубите кожни ръбци (келоиди).

След завръщането си в България, д-р Димитър Каданов е избран за редовен доцент, а през 1945 г. е редовен професор и титуляр на Катедрата по анатомия при медицинския факултет в София.

Проф. д-р Каданов работи и в областта на макроскопската анатомия и разработва също антропологични проблеми. Под негово ръководство са проведени масови измервания върху 63 000 души и е извършена статистическа разработка на получените данни. Този огромен труд е и първата антропологическа стандартизация в нашата страна, ползвана и за нуждите на промишлеността.

За българските студенти медици, проф. Каданов съставя и издава 9 университетски учебника, 4 учебни помагала, отпечатва на български език и първия цветен анатомичен атлас. Освен това публикува 220 научни труда, 60 обзорни научни статии и над 300 доклада и рецензии.

 За големите му заслуги в областта на анатомията и морфологията, проф. Каданов е избран за член-кореспондент на БАН, за почетен член на Унгарското анатомично дружество и на Полското анатомично дружество. От 1965 г. е член на немската академия на науките „Леополдина”.

На 6 октомври 1982 г., проф. Каданов умира на 82-годишна възраст.

11

Източници:

Хараланова, Бета и др. Научни дейци / Бета Хараланова, Даниел Руменов. // Хараланова, Бета и др. Шуменци в националната история и култура : 199 био-библиографии / Бета Хараланова, Даниел Руменов. – В. Търново, 2008, с. 85-114.

Недев, Недко Х. Учен с европейска известност / Недко Х. Недев. // Шепот в корените : Книга за стария Шумен / Състав. Недко Х. Недев, Недко Попов, Славчо Николов. – 2. доп. изд. – Шумен, 2004, с. 75-76.

 

Прочетете още

Първата телеграфна служба, създадена на базата на първия телеграф в турската империя

След Освобождението в България няма модерни за времето си съобщения, но за кратко време съобщителното дело получава добро развитие. Съобщенията са фактори в просветното,...

16 прочети повече