Марк Маркарян – фотограф-художник

Марк Маркарян – един от хроникьорите на Шумен. Роден в Шумен на 26 септември 1910 г. в семейството на фотографа Врам Маркарян, който заедно с близките си намира убежище в града по време на турския геноцид в Армения. Идвайки в Шумен, Врам Маркарян започва да се занимава с фотография и наследява единственото фотоателие по това време, притежание на виенчанин. Допринася за популяризирането на фотографията както тук, така и в съседните по-големи градове. През 1929 г. той е провъзгласен от Варненско-търговската камара за майстор във фотографския занаят. Своята работа той предава на синовете си – Арам и Марк.

По-големият Арам – специалист по художествена фотография, открива първото модерно фотоателие в нашия град. В него Марк Маркарян получава началните си познания и прави първите си стъпки по фотография.

Завършвайки образованието си в Шумен през 1930 г., Марк Маркарян постъпва в Баварското държавно фотографско училище в Мюнхен, където учи две години и половина при курсовия си ръководител Вили Цилке. От него той научава много за професията и за живота изобщо. След обучението си в Мюнхен заминава за Виена, където известно време изучава художествена пластична фотография при известния за времето си виенски фотограф Вили Полак. През 1932 г. Маркарян прави своята първа самостоятелна изложба във Виена, за която получава диплом и медал за отлично представяне.

Завръщайки се в Шумен през 1933 г. започва да работи като фотограф. Повече от 20 години работи към Историческия музей в Шумен. През 1937 г. съвместно с Ростислав Бакалов създава първата любителска филмова студия „Росмарк-филм”, от която излизат първите филми за Мадара, Плиска и Велики Преслав.

Наред с портретната фотография, Маркарян се усъвършенства в областта на фоторепортажа, на високопланинската и алпийската фотография и във всичко онова, което представя вътрешната му художествена нагласа. Тези снимки са едни от най-хубавите му творби, които включва в десетки изложби. Всяка година урежда по една или две изложби свързани тематично с родината. През 60-те години фотографът, повлиян от австрийската фотография създава някои от най-силните си пейзажи.

• 

• 

През 1951 г. той е един от шестимата основатели, първи управител и художествен ръководител на държавното предприятие „Българска фотография” – Шумен. Наред със снимачната и административна дейност, участва в подготовката на нови кадри, занимава фотолюбителите с техниката на цветно снимане, изнася лекции по високопланинска фотография в Пирин и в планинската школа „Мальовица”. Създава късометражните филми „Троянският манастир” и „Стара планина зиме”.

Активно участва в изложби по целия свят. През 1950 г. Маркарян е удостоен със званието фотограф-художник, а през 1960 г. с AFIAP („Артист на Международната организация за фотоизкуство”). Носител е на наградата на Шумен, на орден „Червено знаме на труда”, заслужил деятел на туризма.

През 1984 г. Българският културен институт „Дом Витгенщайн” във Виена организира първата ретроспективна изложба на М. Маркарян – „Перлите на България”. В нея са изложени 110 негови цветни фотографии. Скоро след откриването на изложбата, през 1985 г. той прави последния си поход до Пирин планина, където намира смъртта си на 75 годишна възраст.

• 

• 

• 

25