Янаки Николов Шамарджиев – първият архитект шуменец

Янаки Шамарджиев е роден в Шумен в многочленно будно възрожденско семейство на 11 май 1864 г. Най-големият му брат участва като опълченец в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. От малък остава без баща. Проявява настойчивост и амбиция и завършва с отличие Държавната реална гимназия във Варна през 1885 г. Работи известно време като калиграф, помагайки на майка си и на по-малките си братя и сестри. Изпратен е с държавна стипендия да учи медицина в гр. Ганд – Белгия. По щастлива случайност неговият приятел Марин Русев е изпратен да учи архитектура, а имал склонност към медицината. Двамата разменят факултетите си и израстват като известни специалисти в своите области. Шамарджиев се дипломира като инженер-архитект през 1889 г. Творческият му път преминава през редица административни длъжности на завеждащ русенските държавни постройки, директор на Софийското градско общинско управление, архитект на училищните сгради към Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията и началник на архитектурното отделение към същото министерство. Той има заслуги при провеждането на национални и международни конкурси – международния конкурс за сграда на СУ от 1907 г., за музей-библиотека и Царски дворец в София – 1914 г., трите конкурса за съдебна палата в София – 1906, 1907, 1914 г., за Окръжната палата във Велико Търново – 1924 г. Признание за заслугите му е избирането му за председател на комисията от български архитекти за изграждането на храм-паметника „Александър Невски” – София. Арх. Шамарджиев е сред 13-те архитекти, основатели на БИАД (Българско инжeнерно-архитектурно дружество) през 1893 г. Той е един от много активните му членове. Близък е с изявените български архитекти. Проявява богата обща култура и ерудиция, владее свободно френски, руски, немски и турски. Ценител на хубавата музика и живописта. Дарбите му определят място в столичния елит в началото на 20 век. На страниците на списанието на БИАД прокарва свои мисли за ролята на архитектурния конкурс и избиране на терени за обществени постройки. Той е противник на сляпото преклонение пред чужди архитектурни школи и влияния. Трудът на арх. Шамарджиев „Архитектурата на България” на френски език е първият опит за история на българската архитектура за Световното изложение в Сен Луис през 1904 г.

Като архитект работи в Русе, Варна, София, Шумен, Ямбол и Пловдив. Създава и типовите проекти за 4-и класните училища, които са построени в Североизточна България и в много селища в района, проектира здравни и санаториални постройки и хотели. Той проектира хигиеничния детски санаториум за костно-ставна туберкулоза „Св. св. Константин и Елена” във Варна. Първата минерална баня, изградена в България – старата баня във Вършец, е построена през 1910 г. също по проект на Я. Шамарджиев.

По време на настаняването на бежанците от Македония през втората половина на 20-те години, макар и в напреднала възраст, той ръководи изграждането на отделни постройки и квартали в Мичурин, Бяла, Поморие и др. Шамарджиев откликва на искането на читалищното настоятелство за поправка на плана на И. М. Мерсие за уширяване на сградата на читалище „Архангел Михаил” (дн. „Добри Войников”) с 1 м и удължаването ѝ с 4,5 м и надстрояване на кафенето и сцената. Другата придобивка за Шумен е сградата на Шуменската мъжка гимназия, на която той е автор на проекта и е ръководител на строежа през 1906-1910 г. По негови типови проекти са построени начални училища с 4 класни стаи в града и окръга.

• 

• 

В София оставя сгради, които днес са архитектурни паметници на културата. По негов проект е построен театър „Ренесанс” (1900 г.), преименуван след това на Профсъюзен дом на културата „Георги Димитров”на площад „Възраждане”в София. През 1898-1899 г. изработва ситуационен план на новото езеро в Борисовата градина. Идеите му за хотел и минерални бани в София  (1893 г.) се използват 20 години по-късно при строежа на минерална баня.

Янаки Шамарджиев получава заслужено признание още приживе. Носител е на най-високите ордени: „Св. Александър” – кавалерски кръст (1906 г.), „Св. Александър” – офицерски кръст (1922 г.). Почетен гражданин е на София, Шумен и Русе.

Умира от инфаркт на 13 август 1937 г. в София.

17