Според историците, червените фенери са окачени първо в Шумен.
В средата на 19 в. Шумен е един от големите градове на Османската империя. Важен стратегически център и един от най-големите военни гарнизони на Високата порта.
Според френския пътешественик Ами Буе, към 1837 г. Шумен има около 20 000 души население. Силното турско присъствие не пречи в Шумен да намерят място западните нрави и привички. Бурният възрожденски дух ражда в Шумен първото театрално представление у нас, първото читалище, първият симфоничен оркестър и др.
През 1851 г. Михай Шафран сформирал в Шумен първия в страната инструментален оркестър. Създава и хор, в който освен млади мъже, участвали и девойки. За тогавашните патриархални нрави това било нечувано. Няколко години изнася концерти симфоничният оркестър на Михай Шафран. На дамите, които се престрашават да се качат на сцената им казвали “шафрантии”, но на напредничавите шуменки не им пукало много.
Къща Елеонора 
На втория етаж на тази сграда е бил първият публичен дом у нас
По време на Кримската война – 1853-1856 г., в града се установяват голям брой английски офицери и войници. Техните държави са съюзници на Турция във войната срещу Русия. За нуждите на офицерския корпус се създава казино в дома на шуменския търговец Иванчо Сяров. На втория етаж в дома му имало нещо „по-така”. Тръгнала и мълвата за платените женски ласки.
Чужденците водели със себе си „един по-особен тип“ жени. Вечер те танцували разголени пред офицерите, а това шокирало местните. Шуменската община обаче се отърсила от шока и съумяла да прибере тази дейност от улиците, да я регламентира и да печели от нея.
И така, през 1856 г., официалната проституция у нас вече е факт. Отначало персоналът и клиентите били чужденци. Ако и да е имало възмущение сред патриархалните нрави, било е за кратко. Млади мъже демонстрирали открито свободомислие и явен интерес към Френското казино. Така славата на цивилизован Шумен плъзнала из страната.
За будните жители на града, древният занаят не бил кой знае колко ново нещо. „Селото Мадара, населено някога с циганки и проститутки, е било разрушено през последната война и Шумен е онаследил тази измет”, пише френският пътешественик Ами Буе, минал през града през 1837 г. Има сведения, че и други села около Шумен са се обзавели с публични домове за аскера от огромния турски гарнизон. Откога датират тези бардаци за турските войници, не се знае.
По сведения на унгарския пътешественик Феликс Каниц, през 1874 г. проститутки в Шумен е имало и по улиците. Те били местни, изпитани кадри. Според унгареца, шуменци активно се възползвали от услугите им. След Освобождението, червените фенери на Шумен се организират и на други места в страната, най-вече на хотелски принцип.
*******
На 20 август 1892 г., градският кмет на Шумен, Е. Друмев, подписва Приказ №76, с който урежда задълженията на съдържателите на публични домове и на проститутките в града в 15 параграфа, които можете да видите на следния линк :
http://search.libshumen.org/abeuropeana/ABDKFram.htm?SearchParam=109407&ABFond=0&WSend=Search
Източници:
Венков, Венцислав. Първият червен фенер у нас е отпреди 150 г. / Венци Венков. // [Двадесет и четири] 24 часа, 08 март 2006, с. 17 : със сн.
Венков, Венцислав. Жрици на любовта искат закон : Най-древният занаят пуснал корени у нас в Шумен преди 140 г. / Венцислав Венков. // [Двадесет и четири] 24 часа, VI, 16 ян. 1996, с. 13.
Пламенов, Светлин. Да запалим ли червените фенери? / Светлин Пламенов. // Шуменска заря, N 97, 22 авг. 1992