Етносите в Шумен – част 1

Векове наред Шумен е населяван с хора от различни общности и религии. Наслагването и преплитането на техните традиции и вяра е довело до огромно богатство от религиозни празници, богатство от културни събития. Векове наред тези различни по народностен състав групи, живеят в мир и разбирателство, живеят в съседни улици, общуват помежду си, празнуват заедно, живеят в една магия на единство и многообразие.

Какво е историята на един град без неговите хора? Хората изграждат лицето на града, което е многолико. С взаимна толерантност и разбирателство съжителстват българи, роми, турци, арменци, евреи и по-малобройни представители на други етноси – руси, чехи, поляци, украинци, татари и др.

От Освобождението до днес българите са в основата на административната, стопанската и политическата власт, изграждат новия архитектурен облик на града, строят фабрики и заводи, училища и читалища, основават благотворителни дружества, разкриват висши учебни заведения и театри.

С представители на другите общности създават пивоварна фабрика, организират първата българска оперета, произвеждат първите български камиони, работят в най-големия завод за обработка на алуминий.

Турската общност води началото си от годините, когато България е част от Османската империя. Първоначално е господстващ етнос, а след Освобождението е равноправен. Неговите представители са се занимавали със занаяти, строили са сгради, които и до днес представляват архитектурна забележителност, имали са свой културен живот.

Важна информация за устойчивото присъствие на турската етнокултура в общата картина на град Шумен се открива в наследството на видния шуменец Христо Герчев.

В спомените си Христо Герчев пише: „Аз заварих Шумен през втората половина на 80-те години с някогашния му характерен турски изглед и ориенталски вид. Турското население беше мнозинство, турският език се чуваше навред и множество джамии почти във всички махали, извишавах към небесата своите островърхи минарета”.

В спомените на Герчев градът запазва архитектурното наследство от турско време. Това са: останките от голямата крепостна табия Беш тепе, Илдъз табия, Москов табия, многобройните джамии, солидните каменни магазини по Казанджийската чаршия и по улицата към площад „Араста”. Към детайлизирания портрет на града се изтъкват: „кривите и тесни калдаръмени улици”, „турските ханища”, „типични турски дюкяни, ниски, с дълги стрехи”, „типични турски абаджийски дюкянчета, тенекеджийници, тюфекчийници, дръндари, а към „Бит пазар” и еменджии, памукчии, ахчийници. Герчев пише за Кълека като оживен турски занаятчийски и търговски център с напълно екзотичен ориенталски облик. А кратките му бележки за турското читалище го представят като средище на турската духовност и култура.

През 1837 г. в Шумен се открива първата в България турска военна болница от съвременен тип. От средата на 19 в. в болницата работят и българи, завършили медицина в Цариград и в Европа.

След Освобождението турците се включват активно в цялостния обществено-политически и културен живот на града. Те са занаятчии, депутати, педагози и др. Като равноправни граждани много турци участват в защитата на Родината по време на Сръбско-българската война от 1885 г. и във войните за национално обединение – 1912/1918 г.

За подобряване на качеството на живот на местното турско население в различни години са открити училища включително и Средно мохамеданско духовно училище, което съществува и днес. През 1948 г. е основано турското народно читалище „Назъм Хикмет”. Културно-просветна дейност извършват и редица благотворителни дружества. Най-големи успехи постига Държавният турски естраден театър с танцов състав, който става носител на престижни международни и национални награди.

Известно е, че ромите се класифицират в зависимост от религията, която изповядват и от занаятите, които упражняват. В шуменска област най-многобройна е групата на кошничарите, но има от „дръндарите” (музиканти) и от бакърджиите. Едни от най-популярните ромски занаяти за града са: медникарството, ковачеството, тенекеджийството и кошничарството. Така например, през 18 и 19 век град Шумен се оформя като един от най-големите медникарски центрове. Това е свързано с превръщането на града в стратегически важна крепост на Османската империя. Според пътните бележки на пътешественици от 18 век, в Шумен са били най-прочутите в Турската империя роми-бакърджии, които снабдявали Цариград с медни изделия. Медникарският занаят отдавна вече не съществува, но в паметта на шуменци остава Казанджийската улица с многобройните медникарски работилници.

Първите преброявания сочат, че ромите в Шумен са били много малко. Резултати от преброяване през 2011 г. показват, че те са вече една трета от населението на града.

Ромите в Шумен спазват обичаите си. Те са организирани в редица културно-просветни дружества и фондации и участват в театрални и самодейни състави.

През епохата на турското владичество в редица градове в българските земи е имало малки арменски колонии. Обикновено те се заселвали в добре развити в икономическо отношение градове. Поминъкът им били различните занаяти и отчасти търговията.

Началото на арменската колония в Шумен е поставено през 1605 г. По това време са се образували и колониите в Русе, Търново и Разград. За установяване на времето на заселване на арменците в Шумен, косвено помага „Хронографията” на арменския хронист Крикор Таранахци. В нея той пише, че през 1605 г. вследствие на глад, многобройна маса арменци се изселили от гр. Кафа и минавайки Черно море с кораби, през Варна се пръснали до Белград и Полша. На този път е стоял и град Шумен.

През 1640 г. католическият епископ Петър Богдан, обикаляйки българските земи, споменава за 19 арменски къщи и около 40 души арменци, които нямали църква и се молели в една стая. Първите арменци живеят в покрайнините на града и съжителстват мирно с местното население. През 1800 г. арменците се групират около сегашната арменска църква. След пожара от 1830 г. те изграждат по-голяма, вече каменна църква, осветена през 1834 г.

Заслугите на арменците за развитието на града през следващите години са много. През 1867 г. откриват първото в България арменско училище, а през 1880 г. създават първото арменско Дружество на любителите на театъра. Една от най-големите заслуги на арменската общност за културния живот в Шумен е създаването през 1954 г. на Ансамбъла за арменски танци и песни „Ереван”.

Днес арменската общност продължава да развива арменската култура, да съхранява традициите си и да допринася за етническото разнообразие на Шумен.

Следва продължение….

23