Добруджански квартал

Защо се нарича Добруджански квартал, не е трудно да се отгатне – както и квартал „Тракия”, където първо се заселват българи бежанци от Тракия, така и името на Добруджанския квартал идва от заселването на бежанци от Добруджа в Шумен след военния погром на България в Междусъюзническата война от 1913 г.

Разкази за бежанците от онова време и настаняването им в България, историята познава достатъчно. Много от тези разкази са пропити с тъга и нескрито чувство за безизходица. Сам Йовков описва прокудените добруджанци след Междусъюзническата война, като самият той е един от тях. Седейки в едно столично кафене, той обича да се среща и отпочива със земляците си: „Какво виждаха тия тъжни, замечтани очи? Може би широките, изкласили ниви, леко полюлявани от вятъра като широко смарагдово море. Виждаха родната степ, излегната под грейналите лъчи на слънцето като засмяна, девствена хубавица, раздиплила до безкрайните хоризонти зелената си атлазена дреха с разкошни, причудливи бродерии от жълт синап, ясно синя метличина и огнено червени макове. И над всичко това, едно необятно, лазурно море, изпълнено с блясък, с дъх на билки и с песните на трепетни чучулиги.” (в. „Слово”, 21 ян. 1914 г.)

Бежанци в Шумен започват да пристигат още в началото на 1921 г. Според историка Ангел Маджаров, който проучва задълбочено миналото и документира застрояването на Добруджанския квартал, първите заселници са от 31-ви Пехотен силистренски полк. Той пише: „След присъединяването на добруджанските земи към Румъния, полкът се премества в Търговище и уволнените военнослужещи са въдворени като бежанци в Шумен.”

С Протокол №50 на Шуменски градско-общински съвет, от където е видно взетото на 11 август 1923 г. решение, се инициализира и узаконява началото на създаването на Добруджански квартал. Така в Протокола четем: „Кметът докладва, че околийската комисия за заселване на бежанците е поискала да се определят за отпущане на живущите в Шумен бежанци тракийци и добруджанци, места за къщи и то: за първите 60, а за последните 40. Тракийците искали да останат на местата, където вече са си направили къщички и коптори източно от Индустриалния квартал, а за добруджанците смята да им се даде мястото, граничещо с индустриалната линия и арсенала, южно от последния, съседно на отпуснатите вече места за бежанците добруджанци.”

Бежанците пускат дълбоки корени в югоизточното предградие на Шумен. Намират не само подслон, прехрана, но и свое място в духовното развитие на града, стават част от него.

Първите заселници са Тодор Жендов, Александър Филев, Ганчо Семерджиев, Стефан Краев, Димитър Мазаджиев, Георги Воларов, Стойчо Ковачев, Атанас Драганов, Иван Атанасов, Васил Попов и Кръстьо Георгиев.

Първата обществена сграда с нестопанска цел в квартала е училищната сграда, наречена „Интернат” (1910 г.). Проектирана е от австрийски архитект. Тя дълго време приютява Мъжката гимназия и Педагогическия институт с базова прогимназия към него. Сега в сградата е настанена Хуманитарната гимназия „Йоан Екзарх Български”.

Дворните места на първите заселници добруджанци са между улиците „Калиакра” и „Тутракан” (сега бул. „Мадара”). След настаняването на добруджанските семейства, общината започва да разпределя дворни места на бедни и бездомни шуменски семейства. Безплатно са раздадени места и на инвалиди от войните, а също и от македонските български краища. Кварталът постепенно придобива градски вид. Засаждат се по улиците декоративни и плодни дръвчета, правят се първите бордюри и тротоари. През 1929 г. кварталът е вече водоснабден, а електричество има от по-рано.

Всички улици носят имена, свързани с Добруджа: Тулча, Кубадън, Силистра, Тутракан, Чернавода и др. Три от улиците носят имена на генерали от Първата световна война. Активно работи кварталното културно – просветно дружество „Добруджа”. То поддържа любовта към родния край и към всичко българско. От Отчета на дружеството за 1937 г. ясно се вижда какви цели и задачи си поставя то, а именно: „…нашата дейност се изразява в културното и духовно издигане на добруджанци, оземляване, обзавеждане и подпомагане, насаждане на единност и любов към Родина и общото ни отечество България, заставайки винаги на фронта на държавата, която ни е приютила” и още: „Една от най-големите задачи на управата, още от настъпването й беше, да може да се справи с настаняването и оземляването на маса нови бежанци от Добруджа – жертва на цинцарски издевателства”.

С доброволен труд и лични средства, добруджанци построяват през 1938 г. паметник на Стефан Караджа. След три премествания, каменната скулптура, поставена на пиедестал, е позиционирана в една от кварталните градинки в близост до читалището.

Обликът на квартала се мени непрекъснато. Извършват се канализация и топлофициране, израстват високи блокове. Бързо се развива и индустриална зона, която започва непосредствено от крайните къщи – Мебелният завод, Тютюневият завод, заводът за тежкотоварни автомобили „Мадара”, шивашко предприятие и много други.

33