Image

Шуменско плато

От далечни времена Шуменското плато – внушително и красиво, неизменно присъства в живота на хората от този край. То съчетава в едно природната красота и културното наследство на района.

За да се запазят и съхранят ценните растителни и животински видове, характерния платовиден ландшафт и разнообразието на местата, подходящи за отдих и туризъм, със заповед № 79 от 05.02.1980 г. на Комитета за опазване на околната среда 3 895, 8 хектара от Шуменското плато са обявени за защитена природна територия – Народен парк. През 1995 г. е създадено Управлението на парка, а през 1998 г. той е прекатегоризиран от министерството на околната среда и водите в природен.

Природен парк „Шуменско плато” се простира на територията на две лесничейства – Държавно лесничейство Шумен и Държавно лесничейство Преслав. Границите на парка на север достигат до вилната зона на града; на изток до кв.Дивдядово; на юг до Държавно лесничейство Преслав, а на запад до шосето между селата Лозево и Кочово. Шуменското плато е най-високото сред останалите плата в Дунавската хълмиста равнина. Най – високата му точка е на 502 м н.в., а средната надморска височина е 350 м. Релефът е платовиден. Билото е равнинно – хълмисто, склоновете са стръмни, увенчани на места със скални венци. Платото е изградено от глини, мергели, пясъчници и варовици.       

Най-северният дял на шуменското плато е известен с името”Йълдъз табия” по името на старо турско укрепление. Илчов баир е най-източният дял на платото. Името му се свързва с народния закрилник срещу турските поробители, Илчо войвода. Той е характерна релефна форма с най-висока северна част, наведена над гр. Шумен. На него величествено се издига  комплекс-паметник „Създатели на българската държава”.

На юг след Илчов баир, по периферията на платото се очертава скалният език на Сърт мара. Следват Калугер боаз, Троицки и Осмарският боаз – най-дълбокият в южната част на платото. Следват западните склонове на централната част на Шуменското плато. Те са стръмни, някъде скалисти, обрасли с широколистни дървета и храсти и на север достигат седловината Терезията.

Климатът на Шуменското плато се определя от неговото географско положение и континенталния характер на Дунавската хълмиста равнина. Той се характеризира като умерено-континентален със степно влияние на Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт.

По платото липсват течащи води, но по склоновете му  и откосните части бликат повече от 30 карстови извора. Реките, водещи началото си от малкото некаптирани извори, са маловодни с големи колебания в дебита.

Почвената покривка на платото е съставена предимно от сиво-кафяви горски почви, следвани от излужени черноземи и хумуснокарбонатни почви.

Растения и животни

Растителният свят в ПП”Шуменско плато” е богат и разнообразен. Благоприятна среда за развитие тук намират 550 вида висши растения. От тях 18 вида са включени в „Червената книга на България”, а над 100 вида са лечебни растения. Горите заемат 90 % от територията на парка. Преобладават смесените широколистни гори. Откритите места в парка са пъстра мозайка от тревисти растения и храсти. В парка се срещат представители на скални и степни растения.

Почти неизвестно е, че на Шуменското плато растат орхидеи. Те са едни от най-красивите цветя в българската флора. В наши дни броят им все повече намалява, което налага тяхната защита и опазване.           

Шуменското плато е местообитание на 109 вида гръбначни животни. От тях 28 вида са бозайници, 61 вида птици, 14 вида влечуги и 6 вида земноводни. От бозайниците се срещат благороден елен, сърна, дива свиня,белка, лисица, язовец и др.

Птиците са най- широко застъпената група в парка. Тръгвайки по различни маршрути, из платото могат да се срещнат голям синигер, червеногръдка, чинка, кос, поен дрозд.

Защитените животни, включени в „Червената книга” на България са 11: смок-мишкар, , египетски лешояд, бухал, пъстър пор и др.

Поглед към историческото минало

Шуменското плато заема стратегическо положение в източната част на Дунавската равнина. Това определя и неговата значителна роля в историческото ни минало. Естествено укрепено и защитено, то е било заселено от дълбока древност. През различните исторически епохи тук са съществували много крепости, селища , монашески килии, църкви и скални манастири, за които свидетелстват намерените археологически останки.Първите археологически проучвания са дело на чешкия археолог Карел Шкорпил.

Шуменската крепост е най-значимият исторически и археологически обект на платото. Проучванията, започнали през 1957 г. доказват, че Шумен е едно от най-старите селища в страната, датиращо отпреди 3 000 години.

Пещерите на платото са друг детайл от неговата история. Много от тях са служили за жилище на хората. По северния скалист склон, известен с името „Хан Крумови порти”, близо до Шуменската крепост се намират седем различни по големина пещери.

В археологическия пейзаж на платото се вписват и останките от няколко тракийски селища, датирани в периода 4-2 век пр.н.е. Те се намират в местността „Висока поляна” и в местността „Бобата”.

По склоновете на платото са разпръснати и редица скални манастири, църкви и монашески килии. Те са забележителни паметници, свързани с религиозния, културния и просветния живот от времето на Второто българско царство. В тях са намирали подслон отшелници монаси. Вероятната датировка на повечето манастири е 12-14 век.

Във връзка с руско-турските войни през 18-19 век на платото са построени над 13 военни укрепления – редути, фортове и ретраншменти, представляващи част от укрепителната система на считания от военните специалисти за непревземаем град Шумен.

Платото пази спомени и от най-новата ни история.на шуменци е познато и историческото място „Гробът на курсистите”, намиращо се югозападно от паметника”създатели на българската държава”. Тук през 30-те години на 20 век падат жертва на политически борби трима курсисти от шуменското педагогическо училище.

Над село Кочово се намира бункер, който през годините на антифашистка съпротива е използван като база на шуменско-Преславския партизански отряд.

По време на Втората Световна война, на платото е функционирал и военнопленнически лагер за свалените над България и балканския полуостров екипажи на американски и английски самолети, участвали в бомбардировките над България и Румъния.

Природен парк „Шуменско пиво”- притегателен кът за отдих и туризъм

Природните дадености и непосредствената близост на парка до град Шумен го правят предпочитано място за отдих, спорт и туризъм през всички годишни сезони. Добре изградената пътно-алейна мрежа улеснява достъпа до всички негови точки. Паркът се посещава от много шуменци и гости на града. На територията му има значителен брой сгради – профилакториуми, почивни станции, хотели, заведения за хранене и др., свързани с отдиха и обслужването на посетителите. Дирекцията на парка създава условия за пълноценен краткотраен отдих на любителите на природата. В най-красивите и посещавани места на парка се изграждат и поддържат туристически заслони, беседки, чешми, пейки, маси, огнища и други архитектурни елементи.

Многобройни са пешеходните маршрути, които кръстосват парка и отвеждат до интересни теренни и скални форми.

Забележителностите в ПП”Шуменско плато”

„Кьошковете” е една от най-красивите и посещавани местности в Природния парк.Тя започва непосредствено от западните квартали на гр. Шумен. За повечето шуменци тази местност е естественият зелен вход, който води най-пряко в чудния свят на живата природа. Мястото е впечатлило пътешественика Барбие дьо Бокаж, който през 1810 г. го описва така : „Околностите на Шумен са украсени с голям брой места за разходка и прелестни градини…”През 1897 г под ръководството на лесовъда Торишков започва залесяване на местността. От 1904 г. до 1953 г. площта е залесена с черен бор, смърч, и др. И днес „Кьошковете” са истински зелен оазис в близост до големия град.

Шуменска крепост – намира се на 3 км западно от град Шумен, живописно издигната в местността „хисарлъка” на височина 405 м. Заема площ от 28 дка и има форма на многоъгълник. Представлява сложен комплекс от жилищни, култови и крепостни съоръжения, свидетелстващи за гъстото застрояване на крепостта през вековете.

На север от Шуменската крепост равнинната част на платото завършва със скален венец, известен с името”Крумови порти”. От него се открива прекрасна панорамна гледка към гр. Шумен и шуменското поле. Наименованието му е свързано с легенда, разказваща за силата и мъжеството на българския владетел хан Крум.

Паметник ”Създатели на Българската държава”се намира в югоизточната част на платото, на Илчов баир. Построен е в чест на 1300 – годишнината от създаването на българската държава по проект на художника Крум Дамянов и е открит на 28 ноември 1981 г.

В Троицкия боаз, на 2,5 км северозападно от с. Троица, самотно се извисява причудлива скална форма, наречена „Момина скала”. Обгърната с буйна растителност и почти непристъпна, през средните векове тя била превърната в монашеска обител.

Общият брой на пещерите на Шуменското плато надминава 60. По-голяма част от тях са изследвани и проучени. В миналото някои са служили за жилища на хората, а други по време на християнското отшелничество – за монашески килии и малки скални манастири.По –известните от тях са : „Бисерна”, „Русалка”, „Тайните понори”, „Лабиринта”и др. „Бисерна” е най- дългата и най-красивата пещера на платото. Намира се в местността „Кьошковете”, на 1 км западно от град Шумен, на 404 м надморска височина. Пещерата е наклонена, възходяща, разклонена, двуетажна и водна, с постоянно изтичаща от нея вода. „Тайните понори” е типична пропастна пещера, входът на която е разкрит през 1983 г.Намира се югозападно от Стария град в местността „Дългите поляни”, до туристическия заслон „Детелина”. С достигната при проучванията дълбочина от 101 м, тя е най-дълбоката пещера в Североизточна България. „Русалка” или „Сулумара” представлява малка водна пещера, намираща се в  местността „Кьошковете”. Дълга е 35 м и е дълбока 26м. дава началото на преминаващата през гр. Шумен река „поройна”, чийто режим е напълно зависим от падналите валежи.Заедно с изобилието на открити карстови форми, то може да се характеризира като типично карстово плато.

На 4 км северно от село Осмар, в Осмарския боаз, се намират скални манастири, състоящи се от църкви, няколко килии и гробници.

Резерват „Букака” се намира в границите на ПП „Шуменско плато”. Обявен е със заповед № 79 от 5 февр. 1980 г. на Комитета по опазване на природната среда с цел запазване на съществуващата коренна растителност от ценни дървесни видове – главно стогодишни дървета от мизийски бук. В резервата растат още габър, зимен дъб, благун, клен, леска, глог, шипка и др.От представителите на животинския свят – срещат се : лисица, заек, язовец, сърна, дива свиня и др.От птиците – малък креслив орел, бухал, кос, славей, пъстър кълвач и др.

Общата площ на резервата е 62,6 хектара. Понастоящем резерватът е със статут на поддържан такъв.

23

Източници:

Пейчев, Асен и др. Шуменското плато : Пътеводител за любителя на пешеходен туризъм / Асен Пейчев, Елка Кирилова Радославова . – Шумен, 1998 . – 49 с. : с ил., к., 10 л. ил. ; 20 см

Природен парк Шуменско плато : Туристическа карта . – Шумен : Дир. на природен парк Шуменско плато, 2000 . – 1 карта : цв. ; 73х46 см, сгънати до 15х9 см

Радославова, Елка Кирилова Шуменското плато : Да опознаем и съхраним неговия лечебен дар / Елка Кирилова Радославова, Асен Пейчев Димитров . – Шумен : Светлана, 1998 . – 195 с. : с ил.: 32 цв. ил., 3 л. сх. ; 20 см

Шуменско плато  : Природен парк = Shoumensko plateau : Natural park / Дарина Иванова и др. . – Шумен : Дирекция на природен парк Шуменско плато, 2000 . – 206 с. : с цв. ил., 1 л. к. ; 23 см

 

 

Прочетете още

Велико Дюгмеджиев – музикален педагог и диригент. Основател на българската опера

Роден е в Шумен на 5 април 1877 г. в семейството на заможния български търговец и музикант Димитър Великов Дюгмеджиев (1832-1884). Наследява музикалните си...

20 прочети повече