Image

Така се роди българската анимация

„През септември 1948 по предложение на художника Димитър Тодоров-Жарава, ръководството на кинематографията прие да се започне производството на рисувани и куклени филми у нас. Димитър Тодоров-Жарава с оператор Севдалин Кулев, експериментираше в областта на анимацията вече няколко години…”

                                                           Димитър Хаджиев, „Кино и време”, 1975 г.

„През 1927 – 1930 г. по нашите екрани с голям успех се прожектират към игралните филми и трик – филми на Уолт Дисни. Голямото майсторство на пластичната гротеска, богатството на изразните средства и характерните герои на тези филми ме завладяха и аз реших да опитам силите си в създаване на рисувани филми у нас.

Заех се да правя уред, подобен на детска играчка, с рисувани фигури в движение. Но опитът ми излезе несполучлив. Апаратът размазваше движенията на рисунките….

Няколко години по-късно – вече като сътрудник на списанията „Светулка” и „Детски свят”, отново се върнах към някогашната си идея, но в по-нов вариант: да създам апарат за прожектиране на движещи се рисунки, отпечатани на книжна лента. Те трябваше да станат приложения на тези две списания от които децата сами щяха да приготвят малки книжни „филмчета”. Успях дори да регистрирам патент за „нова кинематографска книжна лента”, тъй като редакторите на тези списания Александър Спасов и Добромир Чилингиров, бяха възприели моята идея….”

Така в спомените си Димитър Тодоров-Жарава разказва за това как се създава мултипликационният филм у нас. Но кой е всъщност той?

Роден е на 21 септември 1901 г. в Шумен. През 1925 г. завършва Художествената академия в София – специалност живопис. Учителства в Бяла Слатина, Ботевград и София. От 1931 г. до 1940 г. е сътрудник на сп. „Светулка” и „Детски свят”. Негови рисунки се съхраняват и се излагат в галерии в Швеция, Англия, Франция и др. През 1937 г. прави обиколка в Америка – Ню Йорк, Буфало, Ниагара, Чикаго с цел да се запознае с анимационното кино. През 1945-46 г. в собствения си дом устройва „ателие” и започва да прави опити за анимация. Считан е за баща на българската анимация. През 1948 г. по негово настояване се създава отдел за анимационни филми към Българска кинематография. От 1952 г. е редовен режисьор в отдела за трик-филми. През 1967 г. е първата му изложба в София, а 1977 г. – последната. Създава първите анимационни филми – „Така му се пада” – 1949 г., „Вълк и агне” – 1954 г., „Горска република” – 1955 г. Умира в София през 1988 г.

20

Източници:

Шепот в корените : Книга за стария Шумен : Кн. 1 – / Състав. Недко Х. Недев, Недко Попов, Славчо Николов. – 2. доп. изд. – Шумен : Славчо Николов и сие, 2004 . – 20 см

Кн. 2. – 2006. – 355 с. : с ил.

Хараланова, Бета и др. Шуменци в националната история и култура : 199 био-библиографии / Бета Хараланова, Даниел Руменов. – Велико Търново : Фабер, 2008. – 204 с. : с портр. ; 23 см

[Двадесет и пет] 25 години българска анимация. // Кино и време, 1975, N 11, с. 62 – 113.

Прочетете още