Рубрики
назад
напред
Публикации
Никога едно изкуство не се появява на празно място само под влияние на модно увлечение. Както всяко изкуство, така и оперетното има дълбоки корени в живота на хората и има своя предистория. В края на 19 в. в Шумен са живи културните традиции от Възраждането. Не е заглъхнало и музикалното дело. То е подето от…
През XVIII и XIX в. Шумен се очертава като икономически издигнат център с голям турски гарнизон. По време на управлението на султан Махмуд II, известен като един от най-големите реформатори в историята на Османската империя от 1808 – 1839 г., била засегната и турската военна организация. Започнало създаването на военномедицински служби. При едно от посещенията…
След Освобождението в България няма модерни за времето си съобщения, но за кратко време съобщителното дело получава добро развитие. Съобщенията са фактори в просветното, политическото и икономическото развитие на един народ. Шумен има съобщителни средства още през възрожденската епоха. Известното досега най-старо писмо, пренесено по българските земи е от Шумен за Цариград и датира от…
На улица „Арастъ“, в къща – шедьовър на Тома Върхота, някога собственост на братя Дюкмеджиеви, се намирала шапкарницата на Дюлгерова. В нея работел един от най-добрите майстори-шапкари, Панайот Сакаров. След национализацията и създаването на ТПК „Единство”, традицията в направата на шапки продължила до 90-те години на ХХ в. Историята на тази услуга в Шумен през…
В своето минало град Шумен има ценен принос във всички области на нашата духовна и материална култура. Той е и люлка на родната ни музика, която среща в лицето на просветените шуменци възторжени почитатели и намира благоприятни условия да се развие и да достигне апогея си. За това спомага много доброто благосъстояние на шуменското гражданство,…
Връзките със съседни и западни страни, които зачестяват през 19 в. способстват шуменци да се запознаят с културата, революционните идеи и националноосвободителните борби на тези народи. В Шумен унгарските емигранти стават инициатори на множество културни и икономически начинания, внедряват много новости, а един забележителен техен представител е революционерът Георг Силаги. Роден е в гр. Байя,…
Зареди още
За проекта
Сайтът е разработен по проект на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” – Шумен, в партньорство с библиотеките при НЧ „Тодор Петков – 1963” и НЧ „Стилиян Чилингиров – 1963", Сдружение „Общество 528 – Шумен”, Регионален исторически музей – Шумен и „Студио Трима“.
Проектът „Дигитална среда за културно-историческото наследство на Шумен” се реализира с подкрепата на Фондация „Глобални библиотеки – България” в рамките на конкурс „Библиотеката – активен участник в обществения живот”, в изпълнение на Договор РД11-00-338/20.12.2017 г. с Министерство на културата. Проектът е свързан с разработването на информационен сайт за съхраняване и популяризиране на местното културно и историческо наследство на град Шумен.
Цел
Целта на проекта е чрез създаването на дигитален информационен ресурс да се предостави аналитична и систематизирана информация за историческото и културно развитие на град Шумен. От създаването си до днес Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” работи за опазване на историческата памет, за популяризиране на забравени личности, събития и факти от близкото и далечно минало. Съхраняването на локалното културно наследство и неговото интегриране са важен фактор в процеса на устойчиво местно развитие. Културно-историческото наследство обозначава едно населено място и помага за неговата известност.
Сайт
Сайтът съдържа текстов и снимков и видео архив, представящ материалното и нематериалното културно наследство, историческите и природните забележителности на Шумен.
Мисия
Надяваме се , че ще успеем да изградим една цялостна, завършена база с данни представяща миналото на родния град. Защото градовете са като хората – всеки има свое име и биография, свое минало и бъдеще; всеки носи характерен белег, който го отличава от другите. Такъв белег носи и Шумен – един от най-големите културно-просветни центрове през Възраждането, уникален с приноса си в националната ни култура и история.
