Image

Ангел Сладкаров – основоположник на оперетното изкуство в България

Ангел Сладкаров – оперетен артист, режисьор, организатор и създател на професионалния оперетен театър в България. Роден в София на 18 октомври 1892 г. в семейството на чиновник, странствал много и затова всичките му деца са родени на различни места. Сестрата на Ангел Сладкаров Жана Сладкарова-Яковлева е родена в Шумен през 1899 г. – актриса, която дебютира на сцената на Народния театър в София.

Прекарвайки детството си в Шумен, Сладкаров още в детска възраст е оценен от своите съседи – семейство Владигерови. Както казва в своите спомени, г-жа Владигерова го е възнаграждавала за приятния му глас. До седемгодишна възраст той не спирал да изнася „концерти” в квартала. Музикалната си дарба продължава да развива и укрепва със свирене на цигулка в педагогическата прогимназия в Шумен. Постъпва като певец в църковния хор в града, а по-късно е повишен в солист. Участието му в хора не продължава дълго, тъй като баща му е преместен на служба в София. Като ученик в Трета мъжка гимназия, успява да постъпи и в хора на Столичната оперна дружба, където попада в средата на известни оперни певци и получава малки роли.

Не особено доволен от живота, който Ангел искал да поеме, баща му го записва във Военното училище, където неговата музикална дарба не остава незабелязана. Там е назначен като запевчик на строевите маршове. Като подпоручик в кавалерията, през 1912 г. Сладкаров е изпратен за взводен командир на Десети конен полк в Шумен. Така той отново се сближава със своите стари познати – Велико Дюгмеджиев и Иван Стефанов.

Ангел Сладкаров

За първи път, като оперен артист се изявява на 5 януари 1915 г., когато Шуменската оперетна дружба представя оперетата „Тайнственият кавалер” с диригент Велико Дюгмеджиев. Постановката има голям успех и издържа няколко представления.

Като участник във войната, Ангел Сладкаров е тежко ранен в главата и освободен за лечение. Повлиян от културните традиции и годините прекарани в Шумен, в него се заражда идеята да създаде истинска оперета. Първоначално започва с набавянето на необходимите музикални инструменти и сформирането на професионална оперетна трупа, с която на 10 февруари 1918 г. в кинотеатър „Одеон” представя първия оперетен спектакъл в страната – „Маркиз Бонели” (по „Шансонетката” от Рудолф Делингер).

Ангел Сладкаров(вторият отляво надясно) в ролята на Наполеон в оперетата „Мадам Сан-Жан” от Парашкев Хаджиев, 1958 г.

Макар и далеч от Шумен, той не прекъсва връзките си с града, в който е израснал като актьор. Велико Дюгмеджиев казва: „В София оперетата бе пренесена от Ангел Илиев Сладкаров, солист на Шуменската оперетна служба, едва през 1918 г. В София той успява да формира оперетен състав от любители певци и инструменталисти и да представи с успех оперетата „Маркиз Бонели”, която оперета се смята за първа играна в столицата”.

След атентата през 1925 г. в църквата “Св. Неделя” в София, Сладкаров емигрира в Германия по политически причини. Осъден е задочно на смърт. През това време завършва режисура при Макс Райнхард. Получава амнистия през 1931 г., завръща в България и две години по-късно основава оперетен театър „Ангел Сладкаров“.

По негова инициатива са създадени оперетните театри „Ренесанс” и Кооперативен театър.

В периода  1944 – 1962 г. се занимава с литературно-преводаческа дейност в чужбина. След завръщането си в България през 1962 г. работи като режисьор и методист в самодейни оперетни театри. Почива на  16 януари 1977 г.

18

Източници:

Йорданов, Мишо. Звездата на Ангел Сладкаров изгрява в Шумен : На този ден в България / Мишо Йорданов. // Шуменска заря, LXI, N 10, 16 ян. 2004

Кацарова, Радостина. Формиране на музикално-сценична традиция в Шумен : 1813 – 1914 / Радостина Кацарова. – В. Търново : Фабер, 2010

Кацарова, Радостина.  Дейността на Велико Дюгмеджиев и началото на оперетата в Шумен / Радостина Кацарова. // [Сто] 100 години от началото на българското оперетно изкуство (1914 – 2014) : юбилеен сборник. – София : Съюз на бълг. композитори, 2018

Прочетете още