Васил Радославов Баев

Васил Радославов Баев е роден в Шумен на 19 септ. 1925 г. Произхожда от семейство, известно с културните и патриотичните си традиции. Майка му – Екатерина Атанасова е дъщеря на майор Атанасов, участник в българското опълчение в Руско-турската освободителната война. Завършила икономика и финанси в Брюксел. Баща му – Радослав Баев следва инженерство в Дрезден. Няколко пъти прекъсва обучението си заради участие във войните за национално обединение, мести се в Лайпциг, като накрая завършва образованието си във Виена. Радослав Баев основава и става пръв директор на Техническото училище (днес Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия) в гр. Шумен. Семейството е заможно, радва се на авторитет и почит в града.

През 1939 г. Васил Баев постъпва в IV клас на Мъжката гимназия в Шумен и приключва обучението си там с отличен успех. През учебната 1943-1944 г. е член на настоятелството на стенографското дружество „Крилато изкуство” в гимназията, като в същото време води курс по стенография за ученици в Дивдядово. От 1942 г. е член на РМС (Работнически младежки съюз), а през 1943 г. става член на бойна група, създадена по указание на Околийския комитет на РМС. Групата е снабдявала партизаните с боеприпаси, лекарства, печатни материали. Васил Баев и другарите му намират начин и слушат „черните” радиостанции на български език – Лондон, Москва, Тбилиси.

От следващата 1944 г. В. Баев е партизанин в Шуменско-Преславския партизански отряд. След 9 септември 1944 г. завършва Философско-историческия факултет на Софийския университет. Заема отговорни длъжности в РМС, ДСНМ (Димитровски съюз на народната младеж), в ЦК на БКП.

Две години Васил Баев е директор на БНР, а от началото на 1961 г. до края на 1966 г. е директор на БНТ и има голям принос за нейното изграждане като обществено-политически и културен институт. По време на неговото управление за пръв път се появява заставката на „По света и у нас”, излъчва се първият телевизионен сигнал на „Телевизионен театър”. През 1965 г. е излъчен първият български телевизионен игрален филм „Русият и гугутката”.

В следващите години е директор на Българския културно-информационен център в Берлин, заместник генерален директор на агенция „София прес”. Български пълномощен министър в Унгария, посланик на нашата страна в Монголия и след пенсионирането си – активен общественик. Баща е на проф. Искра Василева Баева, български историк.

Васил Баев умира през 2003 г.

49