Васил Радославов Баев е роден в Шумен на 19 септ. 1925 г. Произхожда от семейство, известно с културните и патриотичните си традиции. Майка му – Екатерина Атанасова е дъщеря на майор Атанасов, участник в българското опълчение в Руско-турската освободителната война. Завършила икономика и финанси в Брюксел. Баща му – Радослав Баев следва инженерство в Дрезден. Няколко пъти прекъсва обучението си заради участие във войните за национално обединение, мести се в Лайпциг, като накрая завършва образованието си във Виена. Радослав Баев основава и става пръв директор на Техническото училище (днес Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия) в гр. Шумен. Семейството е заможно, радва се на авторитет и почит в града.
През 1939 г. Васил Баев постъпва в IV клас на Мъжката гимназия в Шумен и приключва обучението си там с отличен успех. През учебната 1943-1944 г. е член на настоятелството на стенографското дружество „Крилато изкуство” в гимназията, като в същото време води курс по стенография за ученици в Дивдядово. От 1942 г. е член на РМС (Работнически младежки съюз), а през 1943 г. става член на бойна група, създадена по указание на Околийския комитет на РМС. Групата е снабдявала партизаните с боеприпаси, лекарства, печатни материали. Васил Баев и другарите му намират начин и слушат „черните” радиостанции на български език – Лондон, Москва, Тбилиси.
От следващата 1944 г. В. Баев е партизанин в Шуменско-Преславския партизански отряд. След 9 септември 1944 г. завършва Философско-историческия факултет на Софийския университет. Заема отговорни длъжности в РМС, ДСНМ (Димитровски съюз на народната младеж), в ЦК на БКП.
Две години Васил Баев е директор на БНР, а от началото на 1961 г. до края на 1966 г. е директор на БНТ и има голям принос за нейното изграждане като обществено-политически и културен институт. По време на неговото управление за пръв път се появява заставката на „По света и у нас”, излъчва се първият телевизионен сигнал на „Телевизионен театър”. През 1965 г. е излъчен първият български телевизионен игрален филм „Русият и гугутката”.
В следващите години е директор на Българския културно-информационен център в Берлин, заместник генерален директор на агенция „София прес”. Български пълномощен министър в Унгария, посланик на нашата страна в Монголия и след пенсионирането си – активен общественик. Баща е на проф. Искра Василева Баева, български историк.
Васил Баев умира през 2003 г.
30Източници:
Ангелова, Росица. Познатият непознат : Радослав Баев (1888-1970) / Росица Ангелова. // Историкии : Т. 10 / Глав. ред. Иван Йорданов. – Шумен, 2006, с. 220-226.
Баев, Васил Радослав. С пушка и перо / Васил Радослав Баев. // Истината за 9 септември 1944 : Шуменски сборник / Състав., ред. Крум Василев, Методи Георгиев, Искра Баева. – Шумен, 2009, с. 219-224 : със сн.
Васил Радославов БАЕВ (1925). // [Сто и двадесет] 120 години модерна българска дипломация (1879-1999) / Състав. Петър Иванов Стоянович и др. ; Встъп. студия Елена Боянова Стателова. – С., 1999, с. 74 : с портр.
Хараланова, Бета и др. Дипломатически агенти, пълномощни министри, посланници / Бета Хараланова, Даниел Руменов. // Хараланова, Бета и др. Шуменци в националната история и култура : 199 био-библиографии / Бета Хараланова, Даниел Руменов. – В. Търново, 2008, с. 51-60.