Генерал – майор Марин Тодоров Куцаров е роден на 29 юли 1873 г. в Шумен. Син е на Тодор Димитров Куцаров, оркестрант в първия български оркестър, сформиран от Шафран. Виолончелото, на което е свирел Тодор Куцаров, е направено от самия него под ръководството на Шафран. Материалът за виолончелото бил от дъските на сандък за лимони. На 1 януари 1895 г. Марин Куцаров е произведен в първи офицерски чин в 7-ми пехотен Преславски полк. Войнишките му дни протичат в доблестна служба на Родината. Настъпват Балканските войни. В сраженията той е в първите редици.
По време на Първата Световна война, Марин Куцаров е вече висш офицер – командир на 19-ти пехотен Шуменски полк. На 30 септември 1918 г. 19-ти пехотен Шуменски полк нощува в района на гр. Дебър. Вечерта в бригадния щаб пристига депеша за Солунското примирие. Пак тогава се получава заповед №2 на западните македонски войски за слагане на оръжие и сдаване в плен.
На 2 октомври началник Щаба на бригадата подполковник Сирманов заповядва на командира на полка Марин Куцаров да сдаде в щаба знамето на полка. На следващия ден в района на с. Слуня, подполковник Сирманов лично откача плата на знамето от дръжката му. Знаменосецът развявал в три войни полковата светиня заплаква. Плаче и целият полк. На 23 октомври знамето на полка се намира у началник щаба на бригадата. Същият ден подполковник Марин Куцаров си го получава обратно с единствения претекст, че той лично отговаря за знамето на полка. Опасва знамето около кръста си под ризата, после всички с вдигнати ръце се предават в плен. Откарват ги в Гърция. През всичкото време на пленничество в Гърция, подполковник Куцаров носи знамето у себе си. В джоба си винаги има шишенце с бензин, ако при проверка от съглашенците възникне опасност за знамето, да го изгори. Нощува в студена палатка без да му се пали огън, за да не влиза никой при него. На всички запитвания за знамето, отговаря: Изгорих го! Така доблестният подполковник Куцаров опазва знамето и не допуска падането му в плен. Мълвата обаче е, че знамето е предадено на противника, и че на подполковник Куцаров му се готви специално наказание – съд и разжалване. След време пленниците са освободени. Подполковник Куцаров пристига в полка си в гр. Разград на 11 май 1919 г. Посрещат го с мълчание. Застанал пред полка си, съблича горните си дрехи и измъква знамето изпод ризата си и го развява пред очите на всички. Честта на полка е спасена, а подполковник Куцаров става герой. Със заповед № 45/16.03.1923 г. на министерството на войната Марин Куцаров е награден за спасяване на полково знаме. Наградата е специална сабя със златна гривна и медал.
През 1928 г. генерал-майор Марин Куцаров се оженва за Мара Андреева от Русе, дъщеря на депутат от Великото народно събрание. Раждат им се две деца. Семейството е изключително уважавано.
Червената напаст, сполетяла България с преврата на 9 септември 1944 г. не отминава и семейството на Марин Куцаров. През целия си живот ген. Куцаров е бил само офицер. С политика никога не се занимавал. Въпреки това, след преврата е арестуван и репресиран като „царски офицер”. След 38 дни „разяснителен престой” в ареста е освободен поради „разклатеното му здраве”. На 1 април 1949 г. генерал Куцаров умира в Шумен.
Бойното знаме на 19-ти пехотен Шуменски полк 
Източници:
Димов, Димо. За храбростта и позора пред бойното знаме : Памет / Димо Димов. // Шуменска заря, LIХ, N 2, 4 ян. 2002, с. 4 : със сн.
Дневник на капитан Марин Куцаров / Състав. Димо Тотев Димов. – София : Воен. изд., 2004. – 204 с. : 8 л. фотогр. ; 23 см
Йорданов, Мишо. Генерал майор Марин Тодоров Куцаров / Мишо Йорданов. // Шепот в корените : Книга за стария Шумен – : Кн. 2 : Славчо Николов и сие, 2004, с. 199.