Д-р Иван Михайлов Карамихайлов е един от създателите на хирургията в България, първият цивилен ръководител на редица военномедицински болници по време на Балканската и Първата световна война, положили основата на бъдещата Военномедицинска академия.
За големите му заслуги е награден лично от цар Фердинанд с генералска сабя, става и почетен гражданин на София. Многоуважаван доктор, член на международното и немското хирургически дружества. Пръв почетен член на хирургическото дружество в България. След промените след 1944 г. и на преклонна възраст, когато клиниката му е отчуждена, а синът му интерниран в Дряново, д-р Карамихайлов всеки ден с бялата престилка се отзовава на нуждаещи се от лекарска помощ.
Д-р Иван Карамихайлов е роден на 15 ноември 1866 г. в семейството на уважавания търговец Михаил Янев Карамихайлов. Карамихайлови е известен и голям род в Шумен, произхождащ от Яни Карагьозлу – търговец, вероятно чехлар, женен за дъщеря на свещеник. Синът им Михаил Янев Карамихайлов учи в гръцко училище, но заради предизвикателно поведение при посещение на гръцки владика е изключен. Михаил се оженва за Жеча, внучка на хаджи Ласко – един от първите хора в Шумен. Макар да не успява да завърши образованието си и съжалявайки цял живот за това, Михаил Янев, въпреки че не е много заможен, дава добро възпитание и висше образование на четирите си деца. Двамата си синове – Иван и Васил изпраща да учат в Роберт колеж в Цариград. Дъщерята Елена завършва Американския колеж за момичета в Цариград, а най-малката дъщеря Магдалена учи пиано в Мюнхен.
Д-р Иван Карамихайлов получава началното си образование в родния си град, в „Нанчовото училище”. По-късно той завършва медицина във Виена и специализира хирургия при проф. Айзелберг, работейки като редовен асистент от 1904 г. до 1907 г. в университетската хирургична клиника в Австрия. Запознава се със студентката по музика Мери Слейд – единствена дъщеря на заможен английски аристократ. Създават семейство, раждат им се три деца – Елисавета, Райна и Иван.
Младият лекар отказва примамливите предложения за успешно кариерно развитие във Виена и решава да приложи своите знания в родината си. С цялото си семейство пристига в София и купува къща на ул. „Кракра” №11, построена в края на 19 век за генерал Никола Иванов – бъдещият командир на Втора армия през Балканската война. По служебни причини се налага генералът да се премести във Велико Търново. А в тази сграда по-късно д-р Карамихайлов открива своята клиника, която бързо се сдобива с отлична репутация – ред и чистота в сградата, професионализъм и коректно отношение към пациентите. Любопитен факт е, че таксите за лечение в клиниката са символични, по-ниски дори и от тези в болницата на Българския червен кръст.
Преди настаняване на семейството, на сградата е направен основен ремонт с разширения. Клиниката с операционната, амбулаторията и болничните стаи заемат изцяло горния етаж на сградата, а долният етаж се обитава от семейството на лекаря.
Постепенно семейство Карамихайлови е прието от столичния елит. Способният хирург става придворен лекар на цар Фердинанд и на цар Борис Трети.
Първоначално, д-р Карамихайлов започва работа като лекар с частна практика, а оперативната си дейност развива в болницата при училището за медицински сестри към Българския червен кръст (БЧК). През 1909 г. той е назначен за управител на новата болница на БЧК, чийто приемник е днешният институт „Пирогов”, където работи до 7 юни 1911 г. и като главен хирург в нея, обучава по трима военни лекари хирурзи, за което Военното министерство му изказва специална благодарност. Управителният съвет на Червения кръст с председател Иван Евстатиев Гешов гласува доверие на виенския възпитаник като му дава правото да урежда болницата по най-добрия според него начин.
През Балканската война, д-р Карамихайлов е назначен като хирург към Първа армия и работи в различни полеви и етапни болници. През 1913 г. е в Разпределителна болница в София за обучаване на персонала в даването на първа медицинска помощ и обгрижване на ранените. По-късно е завеждащ в Разпределителната болница, позиционирана в Духовната академия и Военното училище. В нея са разкрити 400 легла за тежко ранени войници и офицери. Демобилизиран е на 23 март 1914 г. и преминава на частна медицинска практика.
Д-р Карамихайлов е назначен за началник на Шеста местна военна болница в София по времето на Първата световна война, където на 16 ноември 1915 г. се настанява Австрийската санитарна мисия за лечение на ранени. Трогнати от високия професионализъм и топлите грижи на медицинския персонал в поверената му болница, благодарните пациенти връчват на д-р Карамихайлов калиграфски художествено изписан и оформен благодарствен адрес, изразявайки в него „своята обич към денонощния му всеотдаен труд в полето на честта за възвеличаване на България и за спасение на страдащите ѝ синове, които връща не само към живот, но възстановява отново годността им да заемат предишните си места на борба” (цитат от благодарствения адрес).
За периода 1912-1918 г., д-р Карамихайлов полага безвъзмезден труд във военните болници в страната, дарявайки заплатата си за лекуване на ранените на фронта българи. Нещо повече – със средства на съпругата му са оборудвани полеви болници, а Мери, Райна и Елисавета Карамихайлови дежурят като санитарки при ранените в болницата на БЧК. За неговата „ревностна и крайно полезна дейност” по време на войните през 1918 г. е награден с ордена „Св. Александър” трета степен с мечове.
След 1921 г. д-р Иван Карамихайлов отново завежда Хирургическото отделение в болница „Червен кръст”. Един от инициаторите за организиране на общественото здравеопазване у нас, в периода 1921-1938 г., той е член на УС на БЧК. Продължава своята частна хирургична практика в София до края на живота си на 95 год. възраст.
Правнукът на д-р Карамихайлов, инж. Бърнев разказва: „Моят прадядо – казватой – е имал такъв авторитет сред лекарското съсловие, че вече на преклонна възраст, доста след като клиниката му е национализирана, а синът му интерниран в Дряново, е предложен да стане първият хирург „Народен лекар”.
Показателен факт за морала на д-р Карамихайлов е, че когато идва време за пенсионирането му, във ведомостите не откриват името му, тъй като работи без заплащане. Получавайки много благодарности и отличия за дейността си като хирург, през 1950 г. е удостоен със званието „Народен лекар”. Според писателя Георги Данаилов, той е и първият хирург у нас, предложен за званието, но то „не можело да се присъжда „без съответната кадрова проверка”, тъй като имало опасност „да се допусне някоя идеологическа неразбория”. Чиновникът, пред когото се изправя достолепният 90-годишен доктор, дори не го кани да седне, а запитва защо за времето от 1912 г. до 1918 г. отказва да получава заплатата си. Д-р Карамихайлов „погледнал чиновника в очите и високо рекъл: – Ами защото аз не можех да вземам пари тогава, когато българските войници умираха, за да могат да живеят такива като вас!”.
Д-р Карамихайлов е строг, взискателен и изключително сърдечен човек с висок морал и чувство за национален дълг. Цялостната му дейност е пример за всеотдаен труд и възрожденско себеотрицание, което дава отпечатък върху формиране характерите на неговите деца – същите човешки добродетели, които притежава и дъщеря му Елисавета. Тя завършва атомна физика и е първата жена професор в България, първият български ядрен физик.
Представителната сграда на Съюза на архитектите в България на ул. „Кракра” е позната не само на живеещите в София. Но малцина знаят, че старата ѝ част с фасадата към улицата е бившият дом и частната хирургическа клиника на видния столичен хирург д-р Иван Карамихайлов, открита през 1920 г. Със семейството на д-р Карамихайлов живее и неомъжената му сестра – художничката Елена. До омъжването си за византолога австриец Паул Витек, с тях живее и дъщеря му Райна, която умира млада от туберкулоза. Синът Иван като баща си завършва медицина във Виена и специализира хирургия. След завръщането си в България работи в Клементинската болница. След 9 септ. 1944 г. е интерниран от София и работи като завеждащ хирургическото отделение в болниците в Дряново и Горна Оряховица.
Д-р Иван Михайлов Карамихайлов умира на 26 май 1961 г. в София.
19Източници:
Капинчева, Искра. Лекари шуменци допринесли за изграждането на системата на общественото здравеопазване в България след Освобождението 1878 г. / Искра Капинчева. // Шумен и шуменци в националната история : Материали от Национална научна конференция, Шумен, 10-11 май 2007 г. по случай 150 години музейно дело в Шумен / Ред. колегия: Проф. д-р Румяна Радкова и др. – В. Търново, 2009, с. 146-149 : със сн.
Лазарова, Пенка и др. Професор д-р Елисавета Карамихайлова – първият български ядрен физик / Пенка Лазарова, Никола Балабанов. – София : Тип топ прес, 2013. – 112 с. ; 29 см
Станолова, Димитринка. Д-р Иван Карамихайлов – първият български хирург, признат за народен лекар / Димитринка Станолова. // Един завет, XXI, 2012, N 2, с. 47-51 : със сн.