Image

Д-р Петър Кърджиев

Д-р Петър Тодоров Кърджиев е роден на 3 март 1868 г. в град Шумен в семейството на Тодор Кърджиев – търговец и шивач, притежател на собствено ателие на площад „Араста”. Будната и просветна среда, в която израства спомага за неговото професионално и личностно развитие. След завършване на първоначалното си образование в родния си град, продължава да учи в Ломската гимназия, а след това и в известната Априловска гимназия в Габрово. По настояване на по-големия му брат Велико, който по това време учи в Русия в Михайловската инжинерно-артилерийска академия, Петър Кърджиев записва да учи медицина във Военно-медицинска академия в Петербург. Там той остава да следва и живее пет години и половина.

Д-р Петър Кърджиев

По време на обучението си в Русия се включва като доброволец, единствен българин сред групата руски студенти-медици в отрядите за борба със заразните болести причиняващи висока смъртност сред руското население. Заболява от петнист тиф и след тежко и дълго боледуване се възстановява. Завършва академията дипломирайки се като лекар с отличие и златен медал, след което заминава за Берн (Швейцария) на специализация по детски болести. През 1893 г. той се завръща в България и легализира дипломата си пред висша медицинска комисия в София. Предлагат му работа в Александровска болница в София, но той отказва. 

Завръщайки се в родния си град Петър Кърджиев е назначен за градски лекар, през 1894 до 1902 г. Развива усилена профилактична и лечебна дейност с епидемиите, които върлуват из града, заради нехигиеничното и примитивно водоснабдяване и липса на канализация. Агитира за подобряване на сметопочистването и благоустрояването на целия град. Изявява се като краевед и един от учредителите на Шуменското археологическо дружество. Заедно с Рафаил Попов подготвят първия Устав на дружеството. През 1907 г. влиза в състава на читалищното настоятелство. За своята активна читалищна дейност е награден с орден „Кирил и Методий”.

Включва се активно в обществено-политическия живот на града. През 1902 г. при изборите за общинска управа, д-р Петър Кърджиев се кандидатира и бива избран за кмет на Шумен от листата на прогресивно-либералната партия.

До началото на ХХ век градът все още е занемарен, с ориенталски облик. По време на мандата си от 31 август 1902 г. до 17 септември 1905 г., д-р Кърджиев започва да реализира своите идеи свързани с развитието на града – регулира река Поройна в изграждане на каменно корито, изготвя кадастрален план на града, прокарва широки и прави улици. Централната улица бул. „Славянски”, от градската градина до военния клуб, се превръща в булевард на две нива. Между двете пътни платна се оформя широка пешеходна алея, която залесява с липи и декоративни дървета.

По негова идея се изготвя план в центъра на Шумен да бъде построен Общински съвет на два етажа (днешната Съдебна палата) по подобие на Външното министерство във Виена. Строежът не започва веднага, независимо, че е направена първа копка. Проектът се възражда отново през 1925 г., когато реално започва строителството на сградата.

През 1902-1903 г. д-р Петър Кърджиев започва залесяването на природен парк „Кьошковете” и облагородяването на голите скалисти места. Поставят се основите на мъжката гимназия, определя се място за строеж на „Нанчовата” гимназия на ул. „Кирил и Методий”, за която успява да уреди да стане държавна, като по този начин да бъде облекчена общината откъм разходи.

Идеен проект от 1905 г. за изграждане на Общинско управление (Днес Съдебна палата)

През годините на кметуването му се открива първият старчески дом в Шумен и килимарско училище за девойки. Именуват се много от централните улици с имена като: „Славянска”, „Сан Стефано”, „Цар Освободител”, „Московска” и др. Така постепенно Шумен започва да се превръща в модерен, благоустроен и хигиенизиран град.

В спомените си Кърджиев пише, че през тригодишния си мандат не е направил необходимите промени, свързани с модерно водоснабдяване и канализация на града. Тези важни нововъведения, той отлага за следващия мандат, но на изборите за кмет не е избран отново, тъй като голяма част от гражданите са засегнати от новия регулативен план и не го подкрепят за нов мандат.

Не намерил разбиране от страна на шуменци, през 1908 г. д-р Петър Кърджиев завинаги напуска града ни и се преселва в град Лом, добре познат от ученическите му години. Там продължава да работи като градски лекар до 1929 г. По негова инициатива на 20 септември 1925 г. се основава Ломското археологическо дружество „Алмус” с музей, на който в продължение на 25 години е уредник и председател.

През 1952 г. макар и на преклонна възраст, той започва да описва живота си в книга, която завършва през 1954 г. В „Автобиография на д-р Полски” (псевдоним на д-р Кърджиев) излага своята професионална и обществена дейност в продължение на 60 години. Книгата представлява ръкопис от 646 страници, събран в девет тетрадки, всяка от които описва част от неговия живот.

В автобиографичния си труд дава характеристика на три исторически епохи, през които преминава живота му – предосвободителна, следосвободителна и съвременна – преди и след 9 септември 1944 г., с данни, животоописания и снимки на видни общественици и дейци на медицината, живели и дали своя принос за града. Излага бита, нравите и обичаите на народа в Шуменско и Ломско.

До края на живота си живее и работи в град Лом, оставайки верен на девиза си: „Човек трябва да надвива егоизма и недостатъците си и да се ръководи от съвестта и обществения си дълг!”. Д-р Петър Кърджиев умира през 1962 г. в Лом на 94-годишна възраст.

49

Източници:

Ангелова, Росица. Шумен в началото на XX век. // Ангелова, Росица. Миналото на Шумен (1878 – 1912) / Росица Ангелова.- В. Търново : Фабер, 2011, с. 224.

Василев, Страхил. Видни дейци на музейното дело в Шумен и шуменския край / Страхил Василев. // Музей, Х, N 5, 1 май 2002, с. 1, 2 : със сн.

Маркова, Й. Мемоарите и делото на шуменския кмет д-р Петър Кърджиев / Й. Маркова. // Първи национален конгрес по история на медицината : Т. 1. Доклади. – Шумен, 1981, с. 321-326.

Недев, Недко Х. Д-р Петър Тодоров Кърджиев / Недко Х. Недев. // Шепот в корените : Книга за стария Шумен. – Кн. 1. – Шумен : Славчо Николов и сие, 2004, с. 243-249.

Станчев, Ст. Със стремленията на народа / Ст. Станчев. // Коларовградска борба, N 83, 20 юли 1965.

Старият Шумен в картички  : Албум . – Шумен : Студио Трима, [2011] .

Хараланова, Бета и др. Дейци след Освобождението: 1878-2012 г. Държавни, политически личности и общественици. // Хараланова, Бета и др. Шуменци за Шумен : 199 био-библиографии / Бета Хараланова, Даниел Руменов, Стела Славчева. – В. Търново : Фабер, 2012, с. 43-71.

 

Прочетете още