Възрожденецът Илия Р. Блъсков – писател и педагог (1839-1913)

Той е един от онези, оставили трайна диря в духовната ни култура и  положили основите на българската литературна проза.

Илия Р. Блъсков – син на възрожденския учител и книжовник Рашко Блъсков. Предвид живота на баща му като учител, началните му години преминават в различни градове и села. Роден е в Клисура на 9 февруари 1839 г. Негови братя са Андрей, Владимир, Стефан, Христо и Димитър Блъскови. Последният – Димитър Блъсков поставя началото на Дивдядовското „главно” класно училище, където урежда училищна библиотека и основава читалището в Дивдядово.  

Първоначалното си образование Илия Блъсков получава при баща си от 1848 до 1853 г.  в село Черковна, Провадийско, където се установяват за по-дълго време. След затварянето на училищата по време на Кримската война (1853-1856 г.) той е изпратен да работи като чирак в шивашки дюкян в село Калипетрово, Силистренско. По-късно, преминавайки в лагера на руските войски, стига до Браила, Румъния, където престоява до 1856 г. и работи като преводач. След завръщането си в България, Блъсков е назначен за учител в Айдемир.

Продължава образованието си в Шумен, където по молба на баща му посещава часове по българска граматика при Добри Войников. Именно от него получава първия подтик и насърчение в своята писателска дейност.

През есента на 1860 г. Илия Блъсков започва работа като учител в шуменското  долномахленско  училище. Липсата на нормални условия за провеждане на учебни занятия наложило построяването на нова по-голяма училищна сграда за ученици не само от Шумен, но и от околните села. Така в един период от живота си той започва да  обучава над 200 ученици. Поема подготовката на напреднали деца  от взаимното училище за постъпване в по-горна степен – четирикласното училище. Става един от основателите на читалище „Напредък” и активен участник в културния му живот.

В продължение на години, Блъсков, като пръв надзорник на училищата обикаля селата, за да следи за прилагането на Устава приет през 1873 г. на Първия учителски събор, състоял се в Шумен под председателството на митрополит Симеон.

Значителен е приносът му в образованието и възпитанието на българския народ, както и в създаването на българската книжнина за един сравнително дълъг период – от 50-те години на XIX век до началото на ХХ век. Книжовната си дейност започва още преди да се установи в Шумен с преводи на религиозни съчинения. Автор е на статии, църковни слова, разкази, повести, издател е на календари.

Първият му книжовен труд, предназначен за учебник в нашите училища, представлява тълкувание на десетте божи заповеди. Заедно с баща си и брат си издават сп. „Духовни книжки” (1864); временен дописник е на сп. „Училище” (1872-1875 г.) и редактор на сп. „Градинка”(1874,1875 г.).

Негова е една от най-четените повести през Възраждането „Изгубена Станка”. Първите две издания от 1865  и 1867 г. излизат под авторството на баща му Рашко Блъсков. През 1870 г. издава и втората си повест „Злочеста Кръстинка“.

Книгата на Илия Блъсков „Материал по историята на нашето Възраждане” (1907) носи богата документална информация за културната и просветната история на град Шумен от края на XIX век. Издава три книги със спомени. Това са: „Из дневника на един стар учител” (1885), „Спомен из ученическия, учителския и писателския ми живот” (1907) и „Спомени из народния живот” (1912).

След Освобождението на България, през 1878 г. той е назначен за училищен инспектор за Шуменски и Провадийски окръг. Същевременно с това е преподавател в Шуменската девическа гимназия и Педагогическото училище в града.

Илия Блъсков умира през 1913 г. Погребан е в двора на църквата „Св. Три Светители” в Шумен.

През 1989 г., по повод 150 години от рождението на възрожденеца в село Илия Р. Блъсково (Шуменска община) е изграден негов бюст-паметник, скулптурна изработка на Петър Дичев и арх. Д. Добрев. Паметникът е открит на 31 май 1991 г. и е единствен в страната ни.