Image

Могутин и неговият балалаечен оркестър в Шумен

Руската емиграция, намерила убежище в Шумен, оставя трайни следи в духовния живот на града. Нейното влияние се усеща както в областта на просветното дело на шуменци, така и в музикалните традиции на града.

За да се придобие по-пълна представа за това положително влияние трябва да се вникне в творчеството на един от представителите на тази емиграция – Константин Могутин. Личният фонд на Могутин е едно неоценимо архивно богатство, благодарение на което днес може да се проследи влиянието на руските емигранти в българския културен процес.

Могутин е ученик в Крестовоздвиженската гимназия в Константинопол. След закриването ѝ учениците са изпратени в България да продължат образованието си. У нас Могутин завършва Руската гимназия в Пещера през 1926 г. със златен медал. След това завършва Свободния университет за политически и стопански науки. През 1933 г. се премества в Шумен.

Могутин е вторият седнал отляво надясно със своя оркестър

С музика Могутин се занимава още от ученическите си години. Изучава теория на музиката, аранжиране и дирижиране при тогавашния известен руски диригент Колчановски. Учи пиано, а самостоятелно дирижиране започва през 1932 г. Годините 1933 г. и 1934 г. той посвещава на своето музикално самообразование. През есента на 1935 г., Могутин създава в Шумен балалаечен оркестър от младежи ентусиасти, използвайки инструменти от бившата руска гимназия в града, от гимнастическо дружество „Хан Крум” и от частни лица. Главни инициатори и основатели на оркестъра са: Мария Бламберг – пианистка; Михаил Цанев – шофьор; Борис Иванов – печатар; Антон Хараланов – ученик, по-късно директор на БНБ; Лазар Младенов – землемер; Марин Кралев – счетоводител; Герчо Пачев – чиновник; Райна Цанева – домакиня; Христо Раев – чиновник; Митко Иванов – обущар; Ненко Чендов – студент; Александър Георгиев – ученик и др.

Сътрудничеството на Могутин с Мария Бламберг продължава дълги години. Тя е една от водещите фигури в балалаечния оркестър на Могутин. Отначало оркестърът съществува самостоятелно, а след това се влива в музикалното дружество „Родни звуци”. Репертоарът от музикални произведения, използвани от Могутин в неговата диригентска дейност, е изключително богат. Голяма част от музикалните творби са аранжирани от Могутин за балалаечен оркестър и руски народни инструменти.

В спомените си за шуменския период, за създаването на балалаечния оркестър в града и неговото утвърждаване в шуменските музикални среди, Могутин казва: „Първата репетиция беше в нашата малка кухня. Присъстваха 10-12 души. След големия оркестър в София, тоя малък състав звучеше слабичко и не ми вдъхваше особено доверие, но реших да опитам. Първата пиеса, която започнахме да разучаваме, беше „Музикален момент” от Шуберт. Намерих я за подходяща за малък състав. Мелодията е много нежна, технически не е трудна, но изискваше фино изпълнение…На втория ден на Коледа 8 януари 1936 г., бяхме поканени от Музикалното дружество „Родни звуци” да вземем участие в традиционния им концерт. Това беше за нас чест и признание от страна на това дружество, понеже то се ползваше с голям обществен и музикален престиж сред гражданството. Оправдахме доверието на дружеството. Успехът на нашето изпълнение беше пълен…На улицата ни поздравяваха познати и непознати. Започнаха да говорят за нас като за „Сензацията на Шумен.”

Репетициите на оркестъра заинтригуват шуменци: „Прозорците на стаята бяха към улицата и нашето свирене събираше под тях доста народ, който търпеливо ни слушаше. За местните младежи това беше нещо ново и интересно” – спомня си диригентът на оркестъра.

„Пред очите ми се нижат години на упорита, безкористна работа на шепа ентусиасти, събрани в малката стаичка на нашия другар Борис Иванов и със стари негодни инструменти „корита и тенекета”, както ги наричаха някои „капацитети”, със стоманена тел вместо корди, без всякакви удобства и помощ, разучаваха незабравими мелодии от „Иван Сусанин”, „Фауст”, „Кармен”, български и руски песни – пише Могутин в писмо до дружество „Родни звуци”.

Хор “Родни звуци”

Операта „Иван Сусанин” от Глинка става коронен номер на оркестъра. Специално за него Могутин кани барабанчика на 7-ми полк в Шумен Роман Иванов, който с инструментите си изобразява внушително камбанен звън на финала.

По-късно балалаечният оркестър на Могутин се влива в музикално дружество „Родни звуци” и става неразделна част от музикалните завоевания на шуменци. През 1937 г. балалаечният оркестър изнася концерти в Каспичан и Нови пазар. През 1939 г. „Родни звуци” празнува своя 40-годишен юбилей. По този случай Могутин е награден от ръководството му със златна диригентска значка и грамота.

На 16.03.1940 г. оркестърът изнася в читалище „Архангел Михаил” първия си самостоятелен концерт. За съжаление, след този концерт диригентът е преместен на работа в Горна Оряховица.

През 1943 г. отново се връща в Шумен и възстановява оркестъра, като съставът му е увеличен на 36 души.

Шуменската общественост остава признателна на Могутин за създаването на балалаечния оркестър в града, защото са малко градовете, които могат да се похвалят с подобни оркестри. До края на живота си Могутин поддържа връзки с шуменци и допринася много за музикалното израстване на града. Признанието, което шуменци отдават на Могутин, най-точно е изразено във в-к „Шуменска поща” от 1940 г.: „Диригентът г-н Могутин е постигнал твърде много със своя оркестър. Тоя скромен човек с вродена музикална интуиция твърде безшумно твори едно велико, благородно дело.”

Константин Могутин е музикален деец със свой собствен принос в създаването на балалаечни оркестри и оркестри за руски народни инструменти. До края на живота си през 1965 г. той непрестанно популяризира идеята за възраждането на тези оркестри.

22

Източници:

 

Димитрова, Нели. Диригент и музикален деец / Нели Димитрова. // Шуменска заря, LXVI, N 62, 18 март 2009, с. 6 : със сн.

Димитрова, Нели. Диригентът и оркестърът : 95 години от рождението на Константин Могутин – основател на балалаечния оркестър в Шумен / Нели Димитрова. // Шуменска заря, LVI, N 74, 19 апр. 1999, с. 3.

Янева, Йорданка. Константин Илич Могутин (1904-1965) – музикален деец в Шумен /Йорданка Янева. // Бялата емиграция в България : Материали от науч. конф. София, 23 и 24 септември 1999 г. / Ред. кол. Георги Марков и др. – С., 2001

 

 

Прочетете още

Първото девическо килийно училище в Шумен

През първите векове на османското владичество единствените места, където са се запазили и поддържали традициите на българската писменост, били килийните училища. Първоначално се създават...

13 прочети повече

Най-старият паметник в Шумен на дарителя на „УЧАЩИТЕ СЕ ДЕВИЦИ” НАНЧО ПЕНЕВ ПОПОВИЧ

Нанчо Попович е най-щедрият дарител на образованието в Шумен в първите години след Освобождението. По размери на дарението е сред първите осем в страната....

44 прочети повече