Павел Марков Байнов – Създател на първата „боичкена фабрика”

Роден на 29 ноември 1870 г. в Шумен като седмо, най-малко дете в бедно семейство. Остава от малък сирак – умира майка му. От дете е инвалид с дясната си ръка – самоук лечител поврежда сухожилието му. През целия си живот работи с лявата си ръка. Успява да завърши средно образование в Шумен, като през лятото чупи камъни по пътищата, за да спечели пари за учебници. Има наклонност към изобразителното изкуство и през ученическите си години рисува портрет на Нанчо Попович, за което получава и парична награда.

След завършване на средното си образование, Павел Байнов учителства пет години във Велики Преслав и в с. Драгоево. Скоро е уволнен заради социалистическите си идеи. От 1897 г. започва да се занимава с книжарска дейност и книгоиздателство. Той е и първият издател у нас на съчиненията на Максим Горки. Наред с литература, в малката му книжарница се продава тебешир, бои за рисуване. Но тъй като доставката на вносните тебешири и пастели е затруднена, той започва да прави опити сам да ги произвежда. Така още през 1904 г. създава малка работилничка, а през 1905 г. наема стара къща, която хората нарекли „Боичкената фабрика”. Пастелното и тебеширеното производство се увеличава, но не може да надхвърли ограничените си възможности. През 1912 г. Павел Байнов отива в Германия и доставя машини, които подобряват и увеличават производството. Покрай традиционните тебешири, цветни креди и пастели, се въвежда постепенно изработката на мастила, водни бои и др.

През 1931 г. във фабриката постъпва синът му Веселин, завършил химия в Софийския университет и специализирал в Германия. Той внася подобрения и въвежда производството на течни лепила, бои за яйца, пасти за обувки и др. След 2-3 г. идва на работа и вторият син – Никола, завършил електроинженерство в Германия. Въвеждат се нови производства – ученически гуми за триене, червен восък и др. През 1943 г. постъпва на работа и най –малкият му син Миленко Байнов, завършил машинно инженерство в Братислава. Увеличава се производството на първите моливи, което съвпада с връщането на Добруджа към България и моливите били наречени ”Добруджа”; започват опити за изработване и на цветни моливи за учениците. Част от производството се пренася в наетата под наем съседна сграда на бирената фабрика.

Павел Байнов е един от коректните работодатели в града. Работниците получават есенно възнаграждение за закупуване на дърва, възнаграждения за Нова година и за първи май в пари и подаръци, безплатна храна, а също и безплатна баня.

Павел Байнов е и благодетел. Той е основател на няколко фонда : към читалище ”Архангел Михаил”, фонд на името на Тодор Скорчев, от лихвите на който се купуват книги със социална насоченост за нуждите на читалището, фонд „Димка и Павел Байнови”- за подпомагане на бедни ученици с добър успех.

Павел Байнов умира на 2 октомври 1943 г., оставяйки след себе си многобройни благодетелни прояви и начинания, както и добра материална база – основа за развитието на химическия завод „Панайот Волов” в Шумен.

14