Image

Полк. Коста Каварналиев – спасителят на Дойран

„Аз на грък гръб не давам” – с тези думи ще остане в историята Константин Каварналиев, един от най-смелите командири в българската армия. Роден е през 1866 г. в Шумен. Произхожда от търговско семейство. Завършва седми випуск на Военното училище през 1885 г. В Сръбско-българската война е юнкер и командир на 13 рота от 56-ти пехотен Дунавски полк. Участва в боевете при Банкя, Сливница, Цариброд и Пирот. Проявява се в боя при Алдомировци. Произведен е в чин подпоручик. По-късно завършва военната академия в Белгия.

Бил е началник-щаб на Втора бригада от 6-та пехотна дивизия. В Балканската война 1912-1913 г. е началник-щаб на 4-та Преславска дивизия, а след това на 5-та пехотна Дунавска дивизия.

В Междусъюзническата война командва 3-та бригада от 3-та пехотна дивизия. Шест дивизии, лично командвани от гръцкия крал Константинос I атакуват Кукуш, отбраняван от два български полка. Сражават се три дни, целта е населението да може да се изтегли без жертви към вътрешността на България. Българите се изтеглят на север, гръцката армия срива Кукуш до основи и се устремява към Дойран. Полк. Каварналиев командва защитата на Дойран като разполага само с 32-и и 42-и полк, които при това са непълни. Двата полка разполагат едва с 3000 бойци. А гърците атакуват с 42 000! Когато на 18 юни войниците на полк. Каварналиев влизат в жестока битка, всеки се оказал срещу четиринадесет души. На 23 юни полк. Каварналиев напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Врагът е отблъснат, българските войни удържат позицията и гърците се отказват да настъпват към България. По време на сражението, полк. Каварналиев е ранен в крака. Смятайки, че раната е лека, той продължава да се сражава. Но куршумът се оказва, че е засегнал важна артерия и полк. Каварналиев умира няколко часа по-късно от кръвозагуба. Произведен е посмъртно в чин генерал-майор.

Първоначално е погребан в близкото село, но през нощта неговите офицери го препогребват на друго, по-значимо, според тях място. Намира се на малък хълм непосредствено до пътя за Валандово, на 3-4 км от Дойран. Паметникът на полк. Каварналиев, който днес е разрушен, е построен през 1917 г. от Девета Плевенска дивизия. Около 50 години след построяването му, паметникът е взривен като отломките му са разхвърляни наоколо. През 2000 г. гробът е осквернен от мародери. По инициатива на сдружение „Плиска” паметникът е възстановен, но не получава разрешение от македонските власти за поставянето му. По-късно е взето решение паметникът да бъде преместен в родния град на полк. Каварналиев – Шумен. Паметникът е монтиран и открит тържествено през ноември 2009 г. и се намира западно от парковата зона на хотел „Шумен”. Паметникът край Дойран все пак е възстановен, като е открит повторно на първоначалното си място на 1 август 2019 г.

24

Източници:

Ангелова, Росица. Коста Каварналиев / Росица Ангелова. // Ангелова, Росица. Миналото на Шумен (1912-1919) / Росица Ангелова; Рец. Вера Бонева, Милко Палангурски. – В. Търново : Фабер, 2012, с. 51.

Йорданов, Мишо. Генерал майор Коста Великов Каварналиев / Мишо Йорданов. // Шепот в корените : Книга за стария Шумен : Кн. 2. – Шумен, 2004, с. 202.

Пламенов, Светлин. Паметник на полковник Каварналиев / Светлин Пламенов. // Шуменска заря, LXVI, N 131 /10 905/, 12 юни 2009, с. 2 : със сн.

Спирдонов, Спирдон. Край Дойран почетохме паметта на полковник Каварналиев / Спирдон Спирдонов. // Българско войнство, ХХVІ, N 1, 15 ян. 2016, с. 12 : със сн.

Стефанова, Велмира. Президентът Първанов откри паметник на генерал Каварналиев в Шумен / Велмира Стефанова. // Шуменска заря, LXVI, N 275, 28 ноем. 2009, с. 1, 3 : със сн.

Хараланова, Бета и др. Генерали / Бета Хараланова, Даниел Руменов. // Хараланова, Бета и др. Шуменци в националната история и култура : 199 био-библиографии : / Бета Хараланова, Даниел Руменов Фабер, 2008, с. 60-76.

Прочетете още